ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО СЛУЧАЙ 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

от Предание БГ

Патриаршеско и синодално послание

по случай 140-годишнината

от Освобождението на България

3 март 2018 г.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.

В този паметен ден не забравяме и за нашите, български опълченци, които – рамо до рамо с освободителите – отдадоха и своя дял във великото дело на освобождението на Отечеството. С дълбока признателност си спомняме и за всички наши славни предци – апостоли на българската свобода, които не се примиряваха с робското положение на народа ни, и още с героичното Априлско въстание от пролетта на 1876 г. показаха на света, че дългите столетия на иноверното иго не са сломили непреклонния български дух. Пред всички тях и пред героичното наше опълчение и днес ние свеждаме глави и молим Всемилостивия Бог да ги приеме в Своето Царство, защото с жертвата си и с пролятата си кръв те доказаха, че българската свобода не е дошла за нас даром, но е била извоювана с решимостта и твърдостта на един древен и достоен, отхвърлящ всяка чужда зависимост и всяка историческа неправда народ.

Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.

Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 г., – редом с дължимата благодарност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не припомним, че нашето политическо освобождение бе резултат и естествен завършек на стореното от поколения родолюбиви наши предци, които мечтаеха и които работеха за достоен, свободен и независим живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява никога да не забравяме, че столетия наред за тази възжелана свобода радееха поколения наши предшественици: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не трябва да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата книжовност и родната ни памет, и които – в благоприятното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни движение. С дълбока благодарност и днес ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше не само спасителните Тайнства на светата ни Православна Църква и наставления за вярата и благочестието, но и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.

Верен помощник на нашето родно православно духовенство в критичните години, предшествали нашето Освобождение, беше и руското православно духовенство, което – в ярка изява на братска любов към поробените си български братя – разгласяше истините за робската ни участ из цяла Русия. С дълбоко искрени и вдъхновяващи слова духовните пастири на православния руски народ изтъкваха вековните духовни и културни връзки на братските ни православни народи, подчертавайки решаващия български принос за градежа на руската духовност и държавност през Средновековието. Кулминация на тази братска помощ и подкрепа, и решаващ момент, определил някога хода на събитията и бъдещето на народа ни, бе прочувственото писмо, изпратено след кървавото потушаване на Априлското въстание от Екзарх Антим Iкъм Петербургския митрополит Исидор, в което се описваше бедственото положение на народа ни и върху което Всеруският цар и самодържец Александър IIНиколаевич постави паметната си резолюция: „България да бъде освободена”!

Братя и сестри,

В памет на славната годишнина от Освобождението и в знак за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през настоящата година честванията на Трети март бяха уважени от официална делегация на братската Московска Патриаршия – представителство, оглавено лично от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещение, което е още една категорична изява на нашето църковно и народно единство и което удвоява радостта ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим усърдно, щото това единство и тази наша братска в Христа любов никога да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, защото животът на светата Православна Христова Църква е живот в единство и в братска любов, в споделена обща вяра, надежда и ценности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, за да живеем в нея заедно – в единство и в единомислие, и заедно да се спасяваме в нея.

Да благоволи Бог над нашите Църкви и нашите братски православни народи, и да благославя от небесата всяко наше угодно Нему и доброполезно дело и всяко съвместно наше начинание, с което да оделотворяваме високото звание, към което ни е призвал не друг, а Сам Господ наш Иисус Христос (Еф. 4:1-4), Който пръв ни възлюби и отдаде Себе Си за всички нас и „за живота на света (Иоан 6:51) – за да имаме живот и да го имаме „в изобилие (Иоан 10:10).

По случай 140 години от Освобождението отечески приветстваме и поздравяваме с тържеството на свободата всички верни чеда на Православната ни църква – в Родината и далеч от нейните предели, и молим Всеподателя за Неговото небесно благословение над скъпата ни майка България!

Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода!

Председател на Св. Синод

 † НЕОФИТ

Патриарх Български и

Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ



Още новини
  • Prev