На небето, но без руски светци

от Пътят на отците

Уважаема редакция,

Обръщам се към вас с молба да споделите с читателите на сайта на Ловчанска Епархия потреса, който изпитах тази сутрин: днес, 05.07, реших да отида на църква да запаля свещичка за здраве и късмет. Влизам в катедралния храм и застинах от изненада (неприятна) и възмущение: Ловчанският митрополит Гавриил чете службата на руския светец Сергий Радонежски. Имайте предвид, че съм богослов и много добре знам какво говоря.

Не можах да сдържа праведния си гняв (е, не посмях и с владиката да се заяждам, щото току-виж съм изял някоя патерица) и след службата притиснах до стената чредния свещеник да ми отговори няма ли и други светци, които се честват на този ден. Отецът почна да мънка, че "владиката имал частичка от мощите на св. Сергий, че е учел две години в Троице-Сергиевата Лавра, къдто се покоят нетленните и чудотворни мощи на преп. Сергий" - и какво от това... Ама той, владиката, "всяка сутрин рано ходел при монасите на молебена към св. Сергий" – е, толкова по-зле за него. Но това, което ме „срази“, беше, че днес се чествало намирането на мощите Сергий Радонежски, а тях ги бил намерил св. Киприан, Киевският митрополит, който е българин. Аз им отговорих, че е българин по кръв, но не и по дух, щом е действал в полза на руските светци и че като богослов мога да твърдя, че и Киприан, и всички руснаци трябва да бъдат изхвърлени от календара на Българската църква.

Рошко Прошков

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.