СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ: ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БОГА; ПРОТИВ ИЗЛИШНИТЕ ГРИЖИ; ОТНОСНО ГРИЖАТА ЗА ДУШАТА

от Отец Любомир Казашки

ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИЯ СТАРЕЦ СЕРАФИМ САРОВСКИ

5. За любовта към Бога

Притежаващият съвършена любов към Бога съществува в настоящия живот така, като че не съществува. Понеже счита себе си чужд за видимото, с търпение очаква невидимото, той значимо се е изменил в любов към Бога и е забравил всяка друга любов (към земното).


Който люби себе си, той да обича Бога не може. А който не люби себе си заради любовта към Бога, този истински обича Бога.
Истински любещият Бога счита себе си странник и пришелец на тази земя; тъй като душата и умът в своето стремление към Бога съзерцават единствено Него.
Душа, която е изпълнена с любов Божия, по време на своя изход от тялото не се плаши от въздушния княз (дявола), но с ангелите възлита, както би било от чужда страна към родината.

6. Против излишните грижи

Излишното попечителство на житейски вещи е свойствено на невярващия и малодушен човек. И горко ни, ако ние, грижейки се сами за себе си, не утвърждаваме нашата надежда в Бога, която да крепне у нас. Ако видимите блага, които в настоящия век ползваме, не отнасяме към Бога, то как може да очакваме от Него тези блага, които са обещани в бъдещето? Да не бъдем такива маловерци, а най-много и първом трябва да искаме Царството Божие и всичко това ще ни се придаде, по думите на Спасителя (Мат. 6:33).
Най-доброто за нас е да прецизираме това, което не е наше, т.е. временното и преходното и да желаем нашето, т.е. нетленното и безсмъртното. Понеже, когато бъдем нетленни и безсмъртни, тогава ще се удостоим с видимо богосъзерцание, подобно на апостолите при Божественото Преображение и ще се приобщим с превишаващото умното съединение с Бога, подобно на ангелите и синовете Божии, бидейки синове на възкресението (Лука 20:36).

7. Относно грижата за душата

Човек по тяло е подобен на запалена свещ. Свещта трябва да изгори и човек трябва да умре, но душата е безсмъртна, затова и нашето богатство трябва да бъде повече за душата, отколкото за тялото, „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? " (Марк 8:36; Мат. 16:26), за която, както е известно, нищо в света не може да изкупи? Ако една душа сама по себе си е по-драгоценна от целия свят и земното царство, то несравнено по-скъпо е Царството Божие. Душата почитаме по-драгоценна по тази причина, както говори св. Макарий Велики, че Бог с никого не е благоволил да предаде и съедини Своето духовно естество, нито с каквито и да било други видими създания, но единствено с човека, когото възлюбил повече от всички Свои творения (св. Макарий Велики, Слово за свободата на ума).
Св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски, св. Амвросий Медиолански и др. от младостта до края на земния си живот са били девственици; целият им живот бил обърнат към грижа за за душата, а не за тялото. Така и за нас - цялото старание трябва да имаме за душата, тялото пък да подкрепяме дотолкова, доколкото то ни помага за подкрепяне на духа.