СВЕТИ СЕРАФИМ САРОВСКИ: ЗА ВЯРАТА В БОГА; ЗА НАДЕЖДАТА

от Св. Серафим Саровски

2. За причините за пришествието в света на Иисус Христос

Причините за пришествите в света на Иисус Христос, Сина Божий, фактически са:
1. Любовта Божия към човешкия род: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син" /Иоан 3:16/;
2. Възстановяване в падналия човек образа и подобието Божие;
3. Спасение на човешките души: "Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него" /Иоан 3:17/;


И така, ние, следвайки целите на Изкупителя нашия Господ Иисус Христос, сме длъжни да водим своя живот съгласно Неговото Божествено учение, за да получим чрез това спасение на душите си.

3. За вярата в Бога

Преди всичко трябва да вярваме в Бога, "Защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят" /Евр. 11:6/.
Вярата, според учението на преп. Антиохий, е началото на нашето съединение с Бога: истински вярващият е камък от храма Божий, приготвен за здание на Бога Отца, възнесен на висотата на силата на Иисуса Христа, т. е. на кръста, с помощта на благодатта на Духа Светий.
"Вярата без дела е мъртва" /Иак. 2:26/, а делата на вярата са всъщост: любов, мир, дълготърпение, милост, смирение, носене на кръста и живот по дух. Само такава вяра не може да бъде без дела: който истински вярва, той непременно има и дела.

4. За надеждата

Всеки, който има твърда надежда към Бога, се възкачва към Него и се просвещава от сиянието на вечната светлина.
Ако човек има напълно отричане на собствената воля върху себе си заради любовта към Бога и делата на добродетелите, зная, че Бог ще попечителства към такъв човек. Такава надежда е истинска и мъдра. А ако човек сам попечителства своите дела и се обръща към Бога единствено тогава, когато го достигнат неизбежни беди и в собствените си сили не вижда средства за отблъскването им и тогава започва да се надява на Божията помощ, такава надежда е суетна и лъжлива.
Истинската надежда търси единствено Царството Божие и е уверена, че всичко земно и потребно за временния живот несъмнено ще бъде дадено. Сърцето не може да има мир, докато не придобие тази надежда. Тя го омиротворява и възбужда в него радост. За тази надежда са говорили достопокланяемите и свети уста: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя." /Мат. 11:28/, т. е. надявай се на Мен и се утеши от трудове и страхове. В евангелието от Лука е казано за Симеон: "Нему беше предсказано от Дух Светий, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен." /Лук. 2:16/. И той /Симеон/ не е умъртвил своята надежда, но чакал въжделенния Спасител на света и, като с радост Го приел на своите ръце, казал: Сега отпускаш мене, Владико, отивам в очакваното от мен Царство Божие, понеже аз получих своята надежда – Христа Господен.