Наша е вината, че има хора, които не познават Христос-ч.2

от Предание БГ

Лимасолският митрополит Атанасий говори с Антон Посепелов за последните времена, доверието в Бога и мисията на Църквата

- Как можем да обясним тази истина на хората извън Църквата? Мнозина смятат, че животът е супермаркет, където можеш набързо да си купиш нещо. Те палят свещичка и очакват Бог да излекува рака, да им помогне да си намерят апартамент, работа и т.н.

- Ние не сме Божии адвокати. Не винаги е нужно да обясняваме какво Господ прави за всеки човек. Ние трябва да научим хората да обичат Бога така както го правят децата, а не като купувачи в супермаркет.

Нужно е да се доверим на Бог и Неговата воля. Господ ще намери път към сърцето на всеки човек и не е необходимо да се тревожим какво се случва със света и с хората в него. Христос е Спасителят на света. Той е бил разпнат заради човеците и Той няма да бъде несправедлив към когото и да било. Бог ще се обърне към сърцето на всеки човек, когато има нужда от Него. Ако Бог не говори, така трябва и ние да постъпим.

Всеки трябва да предостави душата си на Божията Воля. Понякога, за да почувствате Господ във вашето сърце, трябва да минете през много скърби, изпитания и недоразумения. Спомняте ли си какво се случва с Йов и неговото Многострадание? Бог допуснал да мине през много изпитания и се обърнал към него в самия край. Бог знае кога е време да проговори в сърцето на човека. Нужно е да се доверим на Господ и Неговата любов към целия свят. Когато видим някого, който се нуждае от Бог, трябва да се помолим за този човек, и Господ със сигурност ще докосне сърцето на този човек.

- Как следва Църквата да осъществява своята мисия в такъв случай? Казвате, че не трябва да се тревожим за онова, което става със света и че Бог ще проговори в сърцата на хората в определеното време. Това може да означава, че не трябва да се притесняваме относно това дали и кога хората отиват в Църквата. Нужно е обаче да направим нещо, за да доведем хората в Църквата. Каква следва да е истинската мисия на Църквата?

- Фермерът посява семенцето на полето, а сетне се моли на Бог то да порасне и не се тревожи за това. По същия начин, трябва да засяваме семена и да ги поливаме, но да не се тревожим за техния растеж.

- До каква степен можем да се обръщаме към света и да се опитваме да му повлияем? Руската Църква обсъжда подходящите методи за мисионерска работа от дълго време. Например, могат ли свещениците да ходят на рок концерти, да играят футбол и така нататък? Могат ли тези методи да се използват, за да доведат хората в Църквата?

- Мисля, че светът няма нужда от нас на рок концерти или футболни мачове. Мисля, че светът се нуждае от нас там, където хората могат да ни открият – в смисъл че трябва да бъдем на аналоя в църквата, да приемаме изповеди и да бъдем на разположение за духовни разговори. Хората имат нужда да чуят Божието Слово от нас. Те имат нужда ние да ги приемем с любов и внимание. Те нямат нужда от нас на футболен мач или да пием алкохол в дискотеката. Те се нуждаят от нашата любов, доброта и святост в живота ни.

- Две последователни години посещавате Русия поради конференцията на тема монашество. Как бихте описали текущата ситуация с монашеството?

- Дълбоко съм трогнат, че Негово Светейшество Патриарх Кирил, архиепископите и епископите показват загриженост относно проблемите на съвременното монашество. Очевидно, има много въпроси за обсъждане, да обърнем внимание и да подобрим, но това може да се каже не само за Русия, но дори за Атон. Всяка страна си има свои традиции, правила и хора. Монасите се появяват от различни държави и живеят сред местните хора. Мисля, че като цяло нещата се развиват добре. Това не означава, че не виждам реалността. Виждам, се всичко се развива по естествен начин, игумените и игуменките са отдадени, коригират някои недостатъци и се учат да правят нещата по по-добър начин.

- Има ли връзка между добрите християнски семейства и добрите монаси?

- Винаги казвам, че добрият монах би бил добър семеен човек и че лошия монах, ако се ожени, би бил лош семеен човек. Целта на християните в монашеството и брака е една и съща – това е вечен съюз с Христос. Това е, към което е необходимо да се стремим както в монашеството, така и в семейния живот. Може да ме запитате дали тази цел може да се изпълни по-добре чрез монашеството, но не мога да кажа това. Всеки трябва да стори подходящото за него, за да открие Христос.

- Често чуваме хората да казват: „Какво могат монасите да знаят за семейния живот?“

- Нужно е човек да се взре под повърхността тук, а лежащото отдолу си остава същото. Творенията на монасите отшелници ни учат да преодоляваме егоизма и страстите и да съблечем „вехтия човек“ и да започнем да общуваме със себе си, другите хора и най-важното, с Бог. Женените хора трябва да четат патерика, тъй като там се съдържат отговорите на много от проблемите, с които се сблъскваме в живота.

- Ваше превъзходителство, като епископ, управляващ голяма епархия, духовен отец и игумен на много манастири, имате ли време да приемате изповеди и да давате духовни напътствия на миряни?

- Навсякъде в гръцко-горовящия свят – не само в Кипър – епископите посвещават доста време, за да чуят изповедите на своя клир. Нашите изповеди са различни от тези в Русия. Доколкото съм запознат, вие имате доста кратка изповед, ограничена в изброяването на греховете. Нашите хора са свикнали да се изповядват различно: изповедта може да отнеме няколко часа, тъй като изповядващият се разказва за своите грехове и проблеми, задава въпроси и като цяло говорят за всичко, което ги притеснява.

Преди няколко дни, един млад учител дойде при мен за изповед. Той пристигна в 17 и си тръгна в 6 часа сутринта. Слава Богу, бе единственият през този ден (смее се).

- Щом чувате изповедите на толкова много хора, познавате и общото състояние на душите на вашите енориаши. Кои грехове са типични за нашето време?

- Една от причините лично да приемем изповеди е, че не искам да изгубя връзка с хората, не желая да си седя в кабинета и да съм нещо като мениджър. Изповедта е най-простият начин за научиш какво вълнува мислите на хората и да вникнеш в техните проблеми и грижи. Безкрайно съм щастлив, когато хората се отнасят към техния епископ като към баща. Щастлив съм да знам, че хората могат да дойдат в моята църква, да ме открият там и да ми разкажат своите проблеми.

Ходя в митрополитския си кабинет веднъж или два пъти месечно. Чувствам се като кмет там, така че предпочитам да съм в църквата и да се срещам с хората там. Църквата е естественото място, където трябва да е епископа.

- Все пак, по ваше мнение кой е най-големият духовен проблем на нашето време?

- Вижте, наименованието на греха (убийство, аборт, похот…) не е важно; важна е сърцевината на греха. А в основата на всеки грях е да забравиш Бога.

Гръцката дума за „грях“ (ἁμαρτία) означава „да пропуснеш целта“. Когато древните гърци изстрелвали стрелата и пропускали, те възклицавали „Имартон!“ (ἥμαρτον), което означава „сгреших“, а също така „не улучих целта“. Когато хората нямат Христос в сърцата си, те правят грешните избори.

Станах духовен отец и започнах да приемам изповеди, когато живеех на Атон и бях много млад. Веднъж попитах стареца Паисий какво трябва да питам хората, които идват на изповед. Някои от тях ме молеха да ги питам въпроси, на които да могат да отговарят. Старецът Паисий ми рече: „Опитай да избягваш да задаваш въпроси, но ако хората настояват, твоят първи въпрос следва да бъде: „Обичаш ли Бога? Каква е твоята връзка с Господ?“ После ги попитай дали обичат хората около тях, дали обичат себе си и положението си и едва след това ги попитай за останалото“. Поради това Бог казва, че първата и най-голяма заповед е „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце“ (Мат. 22:37-38). Останалото ще се нареди.

- Споменахте стареца Паисий. Вероятно често си припомняте уроците на старците Паисий, Порфирий и Йосиф.

- Вярно е. Бог нареди така нещата, че когато бях студент, много млад, срещнах много съвременни светци. Познавах стареца Атанасий от манастира. В друг манастир в Кипър разговарях с още един старец Атанасий, също много благочестив човек. По-късно, когато дойдох в Гърция, се запознах със старец Ефрем, старец Харалампий от манастира св. Дионисий, със старец Ефрем, който сега живее в Аризона, САЩ, старец Йосиф, който ми бе духовен отец и от когото приех пострижение. Бог благоволи да познавам старците Порфирий, Йаков Цаликис, старец Филотей, старец Софроний от Есекс, старец Емилиан от манастира Симонопетра и още много по-малко познати старци. Чух много заръки и проповеди от всички тях.

Общото усещане, което придобих от общуването си с всички тези хора бе, че благодарение на Божията благодат, те бяха духовно и физически здрави. Те нямаха никакви лишения. Те не бяха ненужно строги. Старците бяха спокойни, разумни и тактични хора. Те бяха преизпълнени с любов към Бога и любов към хората. Те също така бяха много щастливи.

Когато погледнете мнозина от тях, си мислите, че точно такъв човек Бог е създал, защото те пазеха образа на Бога в своите сърца и изглеждаха като своя Небесен Отец. Всички те бяха деца на Църквата. Те всички учеха, че ние трябва винаги да имаме връзка с Църквата, да имаме мир в душите въпреки обстоятелствата в живота ни и да гледаме на всичко през очите на Христос. Мога да говоря за тях с часове, но не искам да отнемам твърде много от вашето време.

- Със сигурност има специфични уроци, които изпъкват в съзнанието ви. Кои от тях си спомняте най-често по време на разговори?

- Старецът Паисий винаги призоваваше хората да работят здраво, за да не разочароват Бога. Той често казваше: „Знам, че заслужавам да отида в ада, но не желая да ида там, за да не разочаровам Иисус.“

Старецът Ефрем от Катунакия постоянно казваше, че да изпълнят своето послушание е всичко за монасите.

Старецът Порфирий повтаряше, че Бог е всичко:„Винаги сме щастливи да бъдем с Христа и ще Го последваме където и да отиде. Дори да трябва да слезем в ада, с радост бихме отишли там, ако Христос е с нас“.

Животът на тези светци имаше едно общо нещо – те всички живееха чрез Христа. Спомням си, че когато нашия старец Йосиф идваше да вечеря с нас и ние четяхме някакви духовни наставления или книга, веднага щом чуеше думата „Христос“, той започваше да плаче и не можеше да се храни.

- Ваше превъзходителство, благодаря ви много за този проникновен разговор. Като епилог, бихте ли казали нещо за нашите читатели?

- Не мога да кажа нищо от себе си. Всички тези речи и проповеди публикувани от нашите братя, за което съм много благодарен, също не са думи, които сам съм изрекъл.

Мога само да кажа, че всички трябва да обичаме Христос и ако Го имаме в нашите сърца, то всичко ще бъде наред. Ако ли не, всичко ще се разпадне.

 

pravoslavie.ru