Наша е вината, че има хора, които не познават Христос-ч.1

от Предание БГ

Лимасолският митрополит Атанасий говори за последните времена, доверието в Бога и мисията на Църквата

Доколко уникални са нашите времена? Как да преодолеем духовните слабости? Какво да сторите, ако нямате опитен духовен отец? Какво е състоянието на съвременното монашество? Защо трябва женените хора да четат житията? Добре познатият гръцки проповедник, лимасолският митрополит Атанасий, отговаря на тези и други въпроси.

- Ваше Високопреосвещенство, нямате ли усещането, че живеем в ненормални времена? Разбирам, че звуча недоволно, понеже поначало хората се оплакват, че в миналото слънцето било по-хубаво, тревата по-зелена и че хората са били по-възпитани. Обаче днес много хора, не само християните, имат общо усещане за тревога и неспокойствие.

- Мисля, че остаряваме и поради това идеализираме миналото и мислим, че е било по-добре, отколкото днес. Очевидно, светът върви към последните времена. В същото време, за християните не съществуват понятия като „вчера“ или „утре“. Има единствено „днес“, което се живее в присъствието на Бог чрез участието ни в тайнствата на Църквата и Божествената света литургия. Когато празнуваме църковните празници, казваме „Христос се роди днес“, „днес е Кръщение Господне“ или „днес Христос бе разпнат“. По този начин живеем в днешния ден и Царството Божие ще дойде накрая. Мисля си, скъпи мои, че трябва да сме благодарни на Бог за Царството Небесно. Както казваше старецът Паисий, през колкото повече скърби минаваме, толкова повече Бог ни благославя.

- Така че няма понятия като „вчера“ или „утре“ в Църквата; но странни неща се случват извън църковната ограда: легализират се еднополови бракове, а на други места да се убиват старите хора става законно, ако те, или пък тези, които се грижат за тях, го поискат. Виждаме безпрецедентна пропаганда на разврата; виждаме как беззаконията се случват пред очите ни. Не сме ли прави, като казваме, че днешният свят е различен от този преди само 50 години?

- Жалко е, че нашите ближни не познават Светото Писание и правят нещата, които описахте. Ние се молим за тях и за целия свят.

Условията винаги са били трудни за нашата Църква.

Помислете за това: условията винаги са били трудни за нашата Църква. Тя е била основана по време на идолопоклонството. Векове наред е била преследвана. Спомняте ли си си какво се случваше само допреди няколко десетилетия в Русия? Не се отчайвайте; вместо това нека благодарим на Бог, че ни е въвел в Църквата и да Му се помолим да останем в Църквата. Ние се молим за хората, които са извън Църквата, така че тези наши ближни да познаят Бога, тъй като това е също наша отговорност. Знаем, че дяволът е княз на този свят извън Църквата. Но Христос ще триумфира над дявола и тези, които търсят Христовата истина, винаги ще бъдат с Него. Най-голямата отговорност на хората в Църквата е да проповядват истината на Евангелието на онези, които искат да я чуят.

- През 90-те Русия преживя колосален изблик на духовен ентусиазъм, но днес ясно виждаме, че интересът на хората към вярата намалява. Това означава, че хората, които трябва да са „синовете на царството“ са избрали съвсем различно царство и друг господар, а не Христос. Как следва християните да запазят своето усърдие?

- Отстъпването на хората от Христа е винаги причина за тъга за християните, но същевременно е и мотивация да покажем любов и да се помолим за тези, които са отпаднали от християнството. Трябва да се отнасяме към тези, които не вярват в Христос с голяма любов и тъга. В Евангелието Христос ни казва, че трябва „да светне пред човеците светлината ни“, така че те да познаят Бога. (Мат. 5:16).

Наша е вината, че има хора, които не познават Христос. Трябва да изпитваме огромна отговорност за душите на такива хора. Ако станем светци, ще привлечем хора към Христос. Нашият проблем обаче, е липсата на святост в нас самите. Поради това не сме справедливи към нашите братя, които не виждат святостта в нас и в резултат на това не познават и не са привлечени по-близо към Евангелието. И така, онова, от което наистина се нуждаем, е святост и светци в Църквата.

- Въпросът ми бе малко по-различен: как следва да запазим християнската си вяра и стремежа ни към святост, ако нашата вяра намалява след първите няколко години от началото ни в християнството? Виждаме трагични събития дори в семействата на свещениците. Съпругата на свещеник, когото познавах, го напусна, а студенти семинаристи, с които се запознах, се разведоха. Злополучни събития се случват дори там, където мислим, че това не е възможно. Върху какво трябва днешните християни да се фокусират, за да избегнат това?

- Разбира се, животът ни винаги ще бъде пълен с изкушения. И естествено, всички те ще се опитат да заличат нашата любов към Бога. В допълнение на това да бъдем бдителни и действени в нашия живот, много е важно за хората, които искат да запазят топлината в техните сърца, да имат праведен и благочестив духовен отец, към когото да могат да се обърнат в трудните времена на изкушението. Водени от благодатта на Светия Дух, нашите духовни отци ни помагат да запазим любовта към Бога в нашите сърца. Също трябва да подхранваме душите си, като се молим и четем духовни книги. Така, с помощта на нашите духовни отци, ще можем да преодолеем сътресенията в нашия живот и в света около нас.

- Вие казвате, че e добре да имаме духовен отец, но несъмнено има много млади свещеници, които просто нямат достатъчно духовен опит или специални духовни дарования. Какво трябва мнозинството от християни, които не могат да общуват със свети личности, да правят?

- Старецът Паисий казваше, че щом няма помощ от хората, има изобилна подкрепа от Господа. Това което казвате е, разбира се, много логично. Обаче то не е според Божията логика. Бог не се нуждае от мен или от който и да е, дори от старците Порфирий и Паисий. Господ може да осъществи Своята воля в душите на хората и сам, и поради това никога не трябва да се отчайваме.

Църквата е тайнството на Божието присъствие и проява в този свят. Ако се обърнете към стареца Паисий без вяра, въобще не бихте имали полза от това. Или казано по друг начин: ако се обръщате към духовния си отец с вяра и смирение в името на Христос, ще получите отговора, който ще отрази Божията воля.

На Света Гора чух историята за един монах, чийто духовен отец починал. Този монах сложил дрехите на стареца на един дънер и рекъл: "След като нямам духовен отец, ще се допитвам до този дънер.“ И така той започнал да прави това. Веднъж, след като попитал дънера въпрос, той чул глас, който му казал: „Не, не прави това!“

Бог действа в съответствие с нашата вяра. Разбирам ви много добре, но се намираме в беда, ако очакваме подкрепа от хора, които не са от Бога. Дори в Гърция много хора не познават старците Паисий и Порфирий, макар те да бяха необикновени светци. Това, което е важно, е Църквата да продължи своята мисия.

- Ако вашата вяра е жива и обичате Господа, не се нуждаете от нищо освен от Бог и Неговата Църква. Ала как да се спасим, ако вярата и усърдието ни намаляват и чувстваме, че се нуждаем от този свят, който, според апостола „лежи в злото“?

- Такива хрисияни трябва да направят онова, което сторил апостол Петър, когато започнал да се дави. Той извикал: „Господи, избави ме!“ И Бог прострял ръка и го спасил.

Христос е жив! Той е винаги наблизо. И всеки, който Го помоли за помощ, ще я получи.

- А ако се молиш, а не получиш ясни отговори на своите молитви? Ако изглежда, че Бог не ни отговаря?

- Ако чакате за резултати от вашите молитви, никога няма да ги видите, тъй като отправната точка на подобна молитва е погрешна. Не се моля, за да получа някакви резултати. Моля се Бог да ми прости греховете и да има милост към мен.

Бог ни дава Своето Тяло и Кръв, прощава ни греховете и чрез Църквата ни дава благодатта на Светия Дух. Така че всичко, което трябва да правим, е да се молим на Бог за Неговата Милост със смирение и по простичък начин. Ако желаете да видите резултатите на вашите молитви, това означава, че се съмнявате. И тъй като Бог не иска гордостта ни да ни навреди, Той скрива плодовете на нашата молитва. Най-вероятно, Той ще ни ги покаже, щом придобием смирение и можем да се насладим на плодовете на молитвата, без дори да го разбираме.

Един старец казал на монах, които винаги искал да види плодовете на своите молитви: „Ти приличаш на някого, който след като посее семенцето в земята всекидневно го изравя, за да види дали е пуснало корени. Остави семенцето в земята, поливай го и се грижи за него и тогава то ще порасне от самосебе си.“

(следва)