Йеросхимонах Юлиан: Ако аз съм църквата на Светия Дух - ч.2

от Предание БГ

Любов и милост

—Вие знаете, че „Бог е любов“. Наистина, в своето Първо послание ап. Йоан пише, че който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов(1 Йоан 4:8). А в Лука 6:36 е записано: И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Любов и милост. Следователно, това е което Бог желае да намери в сърцето на човека – любов и милост. И ако ги открие, тогава в това сърце се намира Неговото Царство.

Всеки човек трябва да се запита: Неговото Царство в мен ли е? Има ли толкова много любов и милост в мен? И ако има – и разбира се има, тъй като Бог не лъже – човек следва да се запита: какви мисли трябва да идват от ума ми, ако аз съм църквата на Светия Дух?

Така, пазенето на мислите е от огромно значение в борбата против врага. Все пак, гневът не би трябвало да достигне до сърцата ни ако те са изпълнени с любов и милост, защото Господ също така казва: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:44). Какво зло би могло да ви засегне, ако обичате враговете си?

Трябва обаче да знаете, че във Второто послание до Тимотей, 3:12, е написано, че всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени. Така че трябва да очаквате изпитания и скърби, ако копнеете за Царството Божие; а Спасителят ви казва да се молите за онези, които ви гонят.

Негодувание и самооправдание

 — Първото нещо, което разболява душата, е самооправданието. Трудно е за даден човек да претърпи „оскърбление“ в света, без да презрете човека, който ви го е нанесъл.

Свети Исаак Сирин казва: „Онзи, който може да понесе оскърбление и има силата да намери оправдание за него, има утехата на Господа“.

— Това със сигурност е истина. При това какво би се случило, ако вместо да отговорите на обидата с омраза, се усмихнете приятелски на вашия обвинител и се помолите за него?

Добрият християнин не трябва да има врагове, за което е нужно да прояви малко воля и самоконтрол. Това не е само заради него самия; ако знаете, че някой изпитва затруднения заради вас, идете и го помолете за прошка, тъй ако и вие сте му гневен, ще има двама души, надянали омразата; а ако подходите към него с любов, вероятно ще го спечелите и двамата ще получите умиротворение.

Бог ни е казал да прощаваме, тъй като тогава и ние ще бъдем опростени. Кой измежду нас не се нуждае от прошка? Тогава, защо да се лишавате от нея и да се оправдавате, когато знаете, че Господ дава най-великата прошка, тъй като Той познава сърцето на човека? Поради това, принасяйте Господу даровете на истината и по този начин душата ви ще се умиротвори.

Усърдие към Бога

—Ако душата ви се умиротвори, опитайте тогава да проявите усърдие към Бога. Говорете Му възможно най-често и изпълнявайте заповедите, Който ви е дал, за да придобиете живот вечен. Проявете усърдие в поста и молитвата, защото без Мене не можете да вършите нищо. Поради това, трябва да положим всичките си усилия да постим, тъй като чрез поста ние ставаме свети. Ние не убиваме тялото; обаче тялото трябва да е смирено и да привикне към поста и добродетелите, за да можем да излекуваме душата.

Не можем да сторим това без духовен отец. Когато човек отива при духовния отец и плаче за своите грехове, като ги изповядва от времето на своето детство, той става духовно здрав човек. Ако сте здрав, вече не можете да сте безразличен към духовните терзания на другите. Заради любовта на вашия съсед трябва да опитате да спасите душата му.

Необходимо е, обаче, да бъдете дискретни, тъй като Христос е рекъл: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат (Мат. 7:6). Заради това, трябва да сте изключително мъдри, за да можете да привлечете други души както заради Христа, така и заради собственото им спасение.

„Да видиш съседа си означава да видиш Бога“, казва св. Кирил Александрийски...

— Да. Както казах по-рано, образът Божий е в човека. Или, както са казали Светите Отци: „И спасението, и проклятието идват чрез твоя съсед.“

Ако отидеш при духовния отец и не скриеш греховете си, (нито от Господа), и ако следваш каноните, ще откриеш своя път към Царството Небесно. Но е необходимо да съжаляваш за своите грехове, иначе няма да получиш опрощение от Бог. Така, ако останеш в духовна връзка с духовния си отец и се стремиш да следваш неговото ръководство, ще имаш здрава душа и стремеж към святост.

Човек трябва да е сигурен, че никакви грехове не остават неизповядани, защото в света, в църквите на този свят, тайнството покаяние е изключително трудно да се изпълни. Това се случва поради това, че има много християни, а малко свещеници, а дори още по.-малко духовни отци. Поради това, духовният отец няма времето да изследва душата на християнина и последният може да се прибере вкъщи с неизповядани грехове(например извършени поради незнание). В отминалите времена хората са имали тетрадки, в които записвали греховете си, за да не ги забравят по време на изповед, но след като комунизма оказа своето влияние върху тези бедни хора, този здравословен навик напълно е изчезнал. 

Покаяние

Спомням си, че отец Юстин (Първу) също споменаваше за този обичай. Искам да ви попитам, отче: възможно ли е да се изповядваме, докато сме под епитимия и когато не ни е позволение да се причастим?

— Разбира се. Ако съвестта ви мъчи поради греховете ви, бързо идете при духовния ви отец и се изповядайте. Не оставяйте в греховете си и още по-важното – не отлагайте покаянието. В книгата Откровение, 21:27, пише, че в града няма да влезе нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа!

А какво се случва, ако си получил епитимия и умреш без да си взел Причастие и без да си изпълнил наложената епитимия? Какво става с душата?

— Спасена е. Докато е под епитимия и я изпълнява, на нея са ѝ опростени греховете. При все това… Веднъж прочетох в един местен вестник за монахиня в Бесарабия, която паднала болезнено на пода, докато се обувала и прекарала много дни в безсъзнание, вероятно в кома. Във всеки случай, не умряла, тъй като сърцето ѝ биело нормално. Като се свестила, тя разказала на всички как предишната игуменка се срещнала с нея на прекрасно място и ѝ признала, че не била там от самото начало, но молитвите на монахините я отвели там шест седмици след смъртта ѝ. Игуменката била починала без скоро да се е причастявала и единствено молитвите на останалите я довели до онова блажено място.

Това означава, че дори тези, на които им е наложена епитимия, не отиват направо на мястото, където трябва - в „място блажено и спокойно, дето няма болест, скръб и въздишка“?

— Могат да отидат там само по молитвите на Църквата, на онези, който остават между живите. Срещам много свещеници, които, на прага на смъртта ни молят: „Молете се за нас!“ Вероятно е така. Бог знае. Но човек, който е духовно здрав, има милост в своята душа към всекиго и иска всички да влязат в Царството Божие, поради което се моли за своите братя, както се моли за самия себе си, а дори и в по-голяма степен! Апостол Йаков казва: молете се един за други (Йак. 5:16), а св. ап. Павел казва, че трябва непрестанно да се молим.

Съвет

Бихте ли ни дали душеполезен съвет, отче?

– Добре, като съвет бих ви припомнил думите на ап. Йаков, роднина на Господа, който казва: не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога(Йак. 4:4). От вас зависи чий приятел искате да бъдете.

Георги Кришнаян, pravoslavie.ru