Отец Георги от Жегларци: Телесният пост e голяма сила

от Предание БГ

Телесният пост e с голяма сила. Той очиства тялото и сближава душата до Бога. Постът дава голяма сила. На мене как не пречеха, какво ли не ми правеха невярващите управници в селото, но Бог ме запази. Не допусна нещо да ми се случи. Даде ми сили, дух да говоря истината и да не отстъпвам от правдата. Но аз не изоставих поста...

Постът и молитвата са светила, които водят към Бога. Аз на три пъти съм предупреден от нашия Господ за значението на поста. Когато живеехме в Северна Добруджа, ми се случи следното: Тогава бях на 15 години. Край нашето село Караманкьой минаваше река с много риба. Един ден бате наловил много риба от бялата. Баща ми и всички се изкушихме, дояде ни се, а беше през Великия пост. Тате каза: „Айде опечете да хапнем, дядо Господ ще ни прости? Вижте, пак е вяра го казва! Нали апостол Павел пише, че който яде, за Господа да яде, които не яде, за Господа да не яде...

Така направихме и ние. Бяхме голямо семейство, 7-8 деца, баба, дядо, баща, майка. Едни ядоха, други не ядоха. Аз бях в групата, която яде. Нахранихме се и си легнахме. Като ме започна една болка в стомаха. Не мога да я опиша. Не минава от нищо. Дойде ми наум и се помолих в себе си: „Боже, прости ми. повече няма да ям риба през пости". Болката ми моментално изчезна. Оздравях.

Но за жалост се оказах слаб. На другия ден брат ми пак опече риба и ме кани.

- Геньо, хайде да ядеме.

- А-а, аз снощи си изпатих.

- То батевото, е било от друго, бездруго щяло да те боли, яж уверявам те.

Пак се изкуших и ядох. Играхме до вечерта, нищо ни нямаше. През нощта уж заспах, но по едно време отново иде болката, три пъти по-силна. Мислех си, че умирам. целият бях във вода. Мама и баба ме лекуваха, но нищо не помогна.

Тогава пак се обърнах с молитва към Господа: „Моля ти се Господи прости ми и този път". И изведнъж чувам шум, като от много води, фучи като издън земя. Нещо мина през мен и ми отне болката. Просветна пред очите ми. Виждате ли, колко милостив е Бог!