Аз съм и лекар

от Предание БГ

„И аз бих искал да напиша две думи за чудото и помощта на све­ти Лука спрямо моя син и семейство.

Когато беше на две години, след пристъп на много остра болка, който отмина и след като отидохме в болницата и нищо не му откри­ха, в 1.00 ч. през нощта напълно случайно срещнахме един лекар, сякаш Бог го изпрати. С негова помощ започнахме много прегледи и откриха, че детето имаше вроден ектопичен бъбрек в областта на дебелото черво близо до половите органи. Докато лекарите разберат какво е това и ни го кажат, представяте си, бяхме живи-умрели.

Той трябваше да бъде опериран. Лекарите не се наемаха, защото беше малък. Накрая, вследствие на усилията на добрия лекар, който беше дошъл у нас, който е и набожен човек, намерихме най-добрият уролог-хирург в този момент в Гърция, както разбрахме и от мнения на други лекари.

Когато направихме компютърна томография, лекарят каза, че за­едно с бъбрека трябва да се отстрани една малка част от дебелото черво на детето, защото ектопичният бъбрек е нараснал и е залеп­нал там.

През онези дни една моя позната ми даде да прочета житието на свети Лука. Четейки и виждайки какво е направил и през какво е минал, го помолих с вяра и поисках от него: „След като си лекар, излекувай и детето ми. Не те познавах, светецо мой, толкова време, но ти можеш“.

На следващата вечер насън видях, че минавам през една църква заедно с мъжа ми и сина ми. Тя беше затворена и поискахме да си тръгнем. В онзи момент обаче се появи един клисар и ни каза: „Аз ще ви отворя църквата, не си тръгвайте“. Влязохме вътре и беше тъмно. Казах на мъжа си да се поклоним и да си тръгнем. Но в онзи момент от царските двери излезе един свещеник, който държеше в ръцете си прострян един епитрахил, сребрист на цвят, който блестеше, проблясваше и имаше бляскави камъчета. Той го сложи върху главата на детето, постави ръцете си кръстообразно върху него и го прекръсти. Тогава го попитах: „Отче, вие свещеник в тази църква ли сте?“Той ми отговори: „Не съм само свещеник, а съм и лекар". Като се събудих, радостта ми не можеше да се опише. Бях сигурен, че това беше свети Лука, който бях призовала. Детето ми беше в добри ръце, в неговите ръце. Той го оперира.

Когато операцията свърши, лекарят ни извика и ни каза: „Едно очаквахме, а друго открихме. Бъбрекът на детето не само не опира­ше в дебелото черво, а имаше и разстояние (между тях)“.

Лекарят ни каза след четири месеца да направим компютърна томография. Направихме я и трябва да е било на разсъмване, бях полубудна, когато чух глас, който ми каза: „Снимките на детето да ги занесеш в манастира „Сагмата“. Наистина, всички отидохме със снимките и се поклонихме на мощите на светеца.

Детето ми е много добре, слава на Бога и на светеца! Казах му винаги да има свети Лука, който го изцели, за свой покровител и помощник.

Почитам го, обичам го, благодаря на светеца и нека винаги да дава здраве на хората“.

Ф. Т., Илион

Из "Бърз помощник... Чудесата на св. Лука днес", изд. Ловчанска света митрополия