от Пътят на отците

На 8 май, в периода на светлите Пасхални празници, се навършват 39 години от светлата и блажена кончина на приснопаметната велика руска подвижница на благочестието схиигумения Мария Магдалина (Дохторова) – Матушка Мария (1896-1978). По неведомите Божии пътища, тя се преставя, сякаш по промислително съвпадение, точно когато се празнува паметта на светия славен и всехвален апостол и евангелист Йоан Богослов, към който тя от младостта си духовно се привързва и към който се отнасяла със сърдечен възторг и дълбока почит.

Прочети още
от Предание БГ

Нарекоха го Георги, когато прие ангелския образ и се възроди духовно на Атон, в градината на Света Богородица.

Живееше на Света Гора като небесна птица под Божия небосвод, защото нямаше колиба, подобно другите отци.

Свободен от суетата и поробен от любовта Божия, обикаляше Атон като добър скитник Христов. Цялото му имущество бяха износените дрехи на него - едни и същи и зиме, и лете.

На краката си беше увил големи парцали вместо чорапи, за да остане незнаен за човеците.

Прочети още
от Предание БГ

Датата е 1-ви май 1965 г., Светла Събота. Отец Гавриил отслужва Божествената Литургия по обичайното време сутринта, а сетне се отправя към църквата в Кашвети, посветена на св. вмчк Георги.

Хората празнуват един от главните комунистически празници – денят на труда. Върху фасадата на сградата на съветското министерство е окачен огромен портрет на Ленин, 26’ x 16.5’, осветен от прожектори. Над него е изписана известната фраза: „Слава на Великия Ленин“. Звучи музика, чуват се аплодисменти и скандирания от народа. Партийните представители стоят на правителствената трибуна.

Прочети още
от Предание БГ

Духовни напътствия от старец Гавриил от манастира Кутлумуш, Света Гора, ученик на св. Паисий Светогорец

Прочети още
от Пътят на отците

Ваше Високопреосвещенство дядо Николай, митрополит Пловдивски,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, боголюбиви отци, възлюбени в Господа братя и сестри.

Наистина трудно може да се измисли по-добър начин да отпразнуваш един личен празник, юбилей, 10 години от каноничния избор, от такова прекрасно духовно тържество, което дядо Николай организира. Ние сме благодарни, че можем да присъстваме тук. Знаем, че в Пловдив, и въобще в тази област, хората винаги са се отличавали с особена църковност и религиозност. Благодарение на десетгодишните трудове на дядо Николай това дело се развива. И ние вземаме пример. Макар че той е по-млад от нас, има много неща, в които можем да се поучим от него.

Ползвал съм най-вече автобиографията на свети Лука Войно-Ясенецки. Тя е озаглавена „Аз обикнах страданието“. Трябва да кажа, че в нея той по никакъв начин, ни най-малко, не намеква за себе си, че е светец или че е някакъв особен човек. Просто искрено разказва за събитията и много самокритично говори за себе си. Дори е имало такъв случай  от времето, когато е завършвал своите „Очерци по гнойна хирургия“. Тогава все още не е имало антибиотици и методът му за лекуване на хора се оказал изключително ценен. Трудът му е преиздаван няколко пъти и мисля, че и днес сигурно не е изгубил актуалност. Той много се е съкрушавал, че му се налага да работи с трупове, а е бил вече епископ. Считал е това за много лошо, но му се налагало да получи материал за своята книга. Веднъж в порива на такива мисли чува глас от другия свят: „За това недей да се разкайваш!“ Ето вижте, Сам Господ го е успокоил в неговото отношение – смирено и критично към себе си. И тогава разбрал, че работата по този труд е богоугодна.

Прочети още