Народите ще разказват за тяхната мъдрост и похвала за тях ще възвестява Църквата...

от vbfczAmivepelmDA

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Когато нашият Бог и Спасител Иисус Христос поради своето голямо и неизказано човеколюбие се смили над човешкия род, понеже не можеше да понася да бъде завладяно Неговото създание чрез дяволската измама, Той доброволно понизи Себе Си и се въплъти от Светия Дух и от пречистата и славна Богородица и Приснодева Мария. Той се яви на земята и живя между човеците. Като беше с образ, напълно еднакъв на нашето тяло, Господ осъди греха чрез своята плът, та онези, които умират чрез Адам, да оживеят чрез Иисус Христос.

Той е според Апостола нашият Мир и Той направи от двата народа един и разруши враждебната преграда, като унищожи чрез кръста враждата. Господ бе пръв между възкръсналите от мъртвите и Сам насочи човешкия род по пътя на безсмъртието. Като се възнесе на небесата, Той седна отдясно на престола на величието във висините. Господ даде на човешкия род заповед за изпитание и ще дойде в последните времена, за да съди живите и мъртвите и като справедлив Съдия ще въздаде на всекиго според делата му. Бог не желае смъртта на грешника, но неговото поправяне и покаяние, понеже всеки човек клони твърде много към зло. Милостивият Бог не изостави Своето създание и не забрави делото на Своите ръце, но през всички години и времена е избирал мъже и е показвал техните дела и подвизи на човеците, та като се уподобяват на тях, да постигнат вечен живот. А след това избра пророците, след пророците — апостолите, след апостолите — мъчениците, праведниците и учителите. Същото стана и в наше време. Нали пророците казваха: „Слепи ще прогледнат, глухи ще чуят словото на Писанието и всички ще започнат да говорят на разни езици за Божието величие."

В град Солун живееше един мъж на име Лъв, човек непорочен, правдив и почитащ Бога. Той се въздържаше от всяко зло и изпълняваше всички Божии заповеди, както Йов, живеейки в кротост и благоговение пред Бога. И той имаше седем деца, както Йов. За него и пророкът казва: „Блажен е оня човек, който се бои от Господа и който много обича Неговите заповеди. Потомството му ще бъде силно на земята. Родът на праведните ще бъде благословен. Слава и богатство ще има в неговия дом, а правдата му ще пребъдва вечно." От този корен именно възсияха двете светила, двете превъзходни светлозарни издънки, носещи благословен плод. Те се отличаваха с непорочен живот още от детска възраст и направиха премъдростта своя сестра, като украсиха с нея душата си и ума си. А по своята любов и вяра те се надпреварваха един друг, цъфтейки постоянно чрез мъдростта като благоуханни цветя. 

По рождение блаженият Константин беше по-млад, а по ум и добродетели той високо летеше с духовни крила като орел. Като просвети разума си с богозарната светлина, той стана избран съсъд на Светия Дух и като светеше чрез Него на всички с философското учение, се оказа неизчерпаема съкровищница. Подобно на извор, който изпълва цялата вселена, той напои жадните за Божието слово, както Сам нашият Господ Бог Иисус Христос е казал: „Който вярва в Мене, както казва Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода", т. е. - даровете на Животворящия Дух. Наистина Светият Дух бликна изобилно в него, изля се чрез неговите уста и духовно развесели със сладост цялата вселена, сеейки словото сред всеки народ според собствения му разум; защото на него беше даден духовен дар да говори езици, както на апостол Павел.

Неговият по-стар брат, преблаженият Методий, от млади години започна да получава високи светски длъжности. Разцъфтявайки с мъдрост като благоуханен цвят, той стана любим на всички властници. В беседите си Методий се проявяваше като Соломон, изнасяйки дивни притчи, поуки и мисли от нивата на сърцето си, а в службата си беше приятен на всички. Като летящ с криле, той се появяваше неочаквано и на война беше страшен като Самсон, Гедеон и Иисус Навин. Затова той получи и воеводски чин, но остана в него малко време. Методий разбра, че този многометежен свят преминава безполезно, подобно на сянка, и нещо повече — той възприе като стрела в сърцето си словото на Господа, както е казано: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а навреди на душата си или я погуби? Или какъв откуп ще даде човек за душата си." Като замени земното с небесното, отхвърляйки от себе си с презрение всичко временно, Методий се устреми към вечното. Той отиде в Олимп и прие монашеско пострижение в черни дрехи, очаквайки да получи бяла и нетленна ангелска одежда. Подчиняваше се на всички с послушание и смирение, в бодърствуване и молитва, в труд и служене, в строго постене, в постоянна трезвост, в духовна чистота и в плач от умиление, изпускайки от очите си извори сълзи като река и с тях измиваше цялото си тяло. Той никак не знаеше какво е телесна почивка, но всяка нощ стоеше от залез слънце до изгрев, не давайки сън на очите си, ни дрямка на веждите си, нито покой на клепките си, като се поучаваше с псалми, славословия и духовни песни. Той се стремеше да постигне чрез подвиг живота на светите отци. Едни от тях той надмина по кротост и безмълвие, а други — с пост, бодърствуване и молитва, И особено със смирението си. Така Методий стана именит между всички отци, стана подобен на великия Арсений, на Антоний и на Сава, осъществявайки в себе си живота на всички тях. А милостивият Бог, като видя, че Методий прекарва живота си в толкова голямо усърдие, въздействува върху сърцата на братята-монаси, които, виждайки неговия необикновен подвиг в служба на Бога, се учудваха помежду си и прославяха Бога, Който дава благодат свише на трудещите се за Него. Когато и патриархът чу за неговия подвиг, убеждаваха Методия да го поставят за митрополит на почетно място, но понеже не можеха да го склонят към това, поставиха го за игумен в манастира, наречен Полихрон, в който живееха седемдесет отци. Щом пое това служение, Методий заживя там като безтелесен, постоянно в молитви; за всички стана всичко, за да спаси всички.

Наистина и светото писание високо възвестява за такива люде с похвални думи:

„Те ще потърсят премъдростта на древните и ще се упражняват в пророчество; ще запазват в паметта си разказите на именити мъже и ще се вдълбочават в тънките обрати на притчите: ще прекарват служба между велможи и ще се явяват пред управители; ще пътуват по земята на чужди народи; ще изпитат добро и зло между човеците; ще отдават сърцата си от ранно утро на Господа, Който ги е създал. И ще се помолят пред Всевишния; ще отворят устата си за молитва и ще се помолят за греховете си. Ако пък великият Бог пожелае, те ще се изпълнят с дух на разум. Наистина Господ ще излее слово и мъдрост, от тях, и в молитва те ще прославят Господа, защото Той ще разкрие тяхната проповед и тяхното учение Те ще се похвалят със закона на Господния завет. Мнозина ще възхвалят тяхното знание. То навеки не ще бъде унищожено и не ще отстъпи от тях; а тяхното име ще живее от род в род. Народите ще разказват за тяхната мъдрост, и похвала за тях ще възвестява Църквата."

Те бяха дейни труженици и непоклатими стълбове, с основа върху здравата скала на вярата, последваха с вярата и подвига си праотците и патриарсите и сами довършиха техните подвизи и трудове.

Те бяха като великия патриарх Авраам, прародител на Христа. Авраам с вяра стана преселник и пришелец в чужда земя, но беше наречен Божий приятел. Щом получи пък от Бога заради вярата си завета за обрязването, той беше наречен баща на много народи.

А тези двама свети и преславни отци и учители, украсени със същата вяра, извършиха и също такива дела. И наистина те бяха преселници от своето отечество и пришелци в чужда земя. Те получиха закон от Бога не за своето племе, както Авраам, но за народ, който не различаваше дясна ръка от лява, а на каквото се натъкваше, на него се поробваше и му се кланяше като на Бога: кланяше се на творението вместо на твореца. Тези двамата получиха завет не за обрязване, както Авраам, но завет за кръщение за опрощаване на греховете. Този завет, извършен и предаден от Самия Господ наш Иисус Христос, ще съществува вечно.

Също така те двамата бяха като Мойсей и Аарон между божиите свещеници. Мойсей беше наречен Бог за фараона. Като измъчи с различни бедствия Египет, той изведе божиите люде от робството, насочван през деня чрез облачен стълб, а през нощта чрез огнен стълб. Мойсей раздели морето и ги проведе по сухо в пустинята, а противниците потопи в морската бездна. В пустинята пък той ги напои с вода, като разсече скалата, и с ангелски хляб ги насити. А като измоли и получи от Бога закон, написан с божията ръка върху каменни скрижали, Мойсей го предаде на народа за спазване и за послушание.

И тези двама преблажени и богоугодни мъже с нищо не бяха по-малки от Мойсей и Аарон. Напоени от същия Божий Дух свише, удостоени с двойна благодат, те изведоха човеците от многомрачното дяволско море, потопиха другия фараон, т. е. сатаната, и унищожиха всичката му сила. Като се въоръжиха с вярата и със силата на Кръста, те изведоха народа не в пустинята, но го насочиха към светлината на богопознанието. Те не извадиха вода от скала, както Мойсей и Аарон, но напоиха с вярата жадните за Божието слово. Не от безчувствен камък те източиха вода, както ония, но дадоха на вярващите за спасение изтеклата кръв и вода от пречистите ребра на нашия Господ Иисус Христос като вечна храна и безкраен живот. Те нахраниха [народа] не с ангелски хляб, но за опрощаване на греховете дадоха му самото тяло на нашия Господ Иисус Христос.

Двамата заедно, като преведоха двойно Божия закон, предадоха го на нов народ, като му създадоха букви. Онова, което беше скрито за мъдри и разумни, се откри на младенци в последно време чрез тях двамата. Не върху каменни скрижали беше написан законът, но върху телесните скрижали на сърцата. Той бе изречен не през облак, нито през мъгла и буря, но създаден и предаден от Самия Господ Иисус Христос. Тези двамата бяха не служители на сянката, но проповедници на истината. Те не чрез попръскване с кръв от юнци и козли поръсваха и очистваха осквернените, за да се очиства плътта, но чрез светото Кръщение освещаваха не само тялото, а запалиха духовната свещ в сърдечната нива на всички. Те не бяха проповедници или служители на заклана жертва, но станаха слуги и проповедници на безкръвната, мирна и духовна служба. Те бяха съобщници на апостолите, понеже бяха избрани за същото дело. Като взеха съзнателно на раменете си кръста, те обходиха целия свят, изпълвайки с учението си ония места, в които апостолите не бяха стигнали или поради дългия път, или поради многото други близки страни, в които – разпръснали се като слънчеви лъчи, просветиха целия свят със светлината на богопознанието. Те двамата вървяха по техните стъпки; със същия Дух те бяха напоени от Бога и станаха проповедници и нови апостоли на същото слово, без да са положили своето дело на чужда основа, но изнамериха нови букви и ги пригодиха за нов език. Те възсияха по-късно, както утринната звезда, която, вземайки светлината си от слънцето, явява се по-светла от всички звезди. И както наетите работници за лозето, които претърпяха теготата на деня и жегата, бяха удостоени с еднаква награда заедно с ония, които дойдоха в единадесетия час, така Божията благодат пожела в последно време да разкрие за същото дело тези двама нови проповедници и светилници на цялата вселена, които, препасали здраво кръста си с добрия подвиг и с вярата, преминаха като слънцето, осветлявайки тъмните места чрез стъпките си, унищожавайки с духовен огън всяка езическа и еретическа мъгла, без да щадят нито душата си, нито тялото си, но винаги бяха готови да изпият сладостно Христовата чаша на правата вяра. Те се показаха непобедими между сарацините и хазарите. И както Давид някога победи другоплеменника, като срина гордостта му, предизобразявайки Светата Троица чрез трите камъка, и като му отсече главата със собствения му меч, получи похвала всред десетки хиляди израилеви синов – така и тези двама отци, служители и проповедници на триипостасния Бог, се озоваха в събранията на сарацините и евреите, чрез техните собствени книги и език отсякоха с духовния меч Мохамедовите заблуди и еврейската злоба, унищожиха ги като плевел и ги изгориха чрез духовната благодат, посяха словото Господне като пшеница в нивата на сърцето и насладиха всички човеци с медоточиви слова. Те изповядаха ясно триж безначалния Бог; показаха, че Отец, Син и Свети Дух сияят с еднакъв блясък в една същност; така те уловиха противниците си като риби чрез мрежата на словото и покръстиха почетни люде между хазарите – до двеста души освен жените и децата, и получиха тройна похвала от цялата Църква.

Оттам те отидоха в западните страни, благовестейки Божието слово всред нов народ. И като преведоха целия църковен закон от гръцки език, те им го предадоха на техния език. Братята сринаха и унищожиха заблудата на триезичниците и я изхвърлиха като плевел от пшеницата, и предадоха чисто и светлообразно жито на Църквата. Двамата учители засияха като слънце в западните панонски и моравски земи, прогониха греховния мрак, просветиха народа чрез писмеността и научиха учениците си основно на църковния ред.

В изпълнение на своето служение те тръгнаха на път за Рим, за да се поклонят на апостолския престол, носейки със себе си духовен плод за освещение. Щом папа Адриан чу това, излезе: да ги посрещне далеч от град Рим и ги прие като Божии ангели. Той одобри с любов тяхното учение и ръкоположи блажения Методий в свещенство, а също и техни ученици.

Настъпи времето да почине пресветият и преблажен наш отец и учител Константин Философ. Той видя видение от Бога за своята смърт и се облече в черни дрехи, предсказа деня на своята смърт и живя още петдесет и пет дни, радвайки се и славейки Бога. Така той почина в Господа в 6377 [= 869] година. И се присъедини към своите отци, към пророците и апостолите, към мъчениците и към всички светии. Погребаха го в църквата на свети Климент, където започнаха да се извършват много изцерения от неговия свят гроб: слепите веднага започнаха да проглеждат, болните да оздравяват, бесовете да излизат [от човеците]. Като видяха това, римляните още повече се привързаха към неговата светост.

След като посветиха пречестния и богочестив Методий за архиепископ на престола в Панония на свети апостол Андроник, един от седемдесетте апостоли, изпратиха го в славянските страни да поучава техния народ, като написаха това послание до князете на тази земя Ростислав, Светополк и Коцел:

„Адриан епископ, раб на всички Божи раби до Ростислав, Светополк и до Коцел.

Слава на Бога във висините, на земята мир, между човеците благоволение!

Щом чухме от вас за духовните радости, които имате за вашето спасение, изпращаме нашия достопочтен брат Методий, посветен за архиепископ на вашите страни, както вие бяхте поискали от нас, за да ви поучава, превеждайки светите книги на ваш език. Нека се изпълни пророческото слово, както е казано: „Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички люде; и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца, амин!" И в Евангелието Господ е казал, изпращайки Своите ученици: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух, и като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всички дни до свър-шеха на света, амин." Вие, възлюбени чеда, послушайте Божието учение, което ви е предадено в последните времена за ваше спасение, поучавайте се разумно, за да принесете достоен плод и да получите нетленен венец и в този живот, и в бъдещия заедно с всички светии вовеки, амин!"

Когато Методий пристигна в Моравия, всички люде излязоха с радост да го посрещнат и го приеха като Божий ангел. И отвориха се очите на слепи, и ушите на глухи започнаха да чуват, а гъгниви езици започнаха високо да възвестяват Божията слава. Със същите уста, с които по-рано са въздавали жертви на сатаната при изворите и са хулили Бога на всички места, сега техните деца отдават на Бога духовни и чисти служби за целия свят. И на всяко място се прославя Божието име на новия език, на който Методий се яви проповедник и нов апостол. Той изгря като слънце, прогони мъглата на незнанието и просвети сърцата на всички със светлината на богопознанието. Със своята кротост, сладост и любов той привлече всички към себе си; пътя свърши, вярата опази, украси църквите с духовни песни и славословия и тъй почина в Господа през 6394 [=886] година от сътворението на целия свят.Той се присъедини към своите отци, към патриарсите Авраам, Исаак и Яков, като стана подобен на всички тях, вземайки върху себе си техния образ. На някои той беше равен, от други беше по-малък, а трети надмина по духовна сила, по дейност и подвиг. Методий засия като слънце с просветяващите си речи и поуки. Като размишляваме за неговите медоточни слова, няма с какво да сравним неговите духовни сладости.

И така, какви похвали да отдам на вас двамата, които се потрудихте толкова много в източните, западните и северните страни и които не търсехте временното и тленното, но вечното и безкрайното?

Като взехте храбро на рамо Господния кръст, вие разчистихте и разорахте с него буренясалата и запустяла поради греха земя, посяхте духовното семе и принесохте на Църквата чисто жито – светлото като ден учение, чрез което вие, о светци, сияете като светила в целия свят, прогонвайки демонската хула и всяка ерес. Вие станахте велики стълбове на Христовата църква, вие бяхте небесни човеци и земни ангели; в тяло постигнахте безтелесен живот. Блажена е наистина утробата, която ви е но-сила, и оная, която е откърмила вас – два многоплодни класа, с които нахранихте гладните народи. Вие напоихте жадните с животворно питие, вие раздадохте изобилно като от извор неизчерпаема храна за всички.

Кой ли наистина ще може да изрече достойна похвала за вас? Вие станахте равни на небето и като обходихте със своите стъпки цялата поднебесна земя, просветихте света.

Благословен е вашият език, чрез който посяхте духовните слова за спасение на многолюден народ. Вие двамата получихте от Бога боговдъхновен дар и прогонихте отвсякъде мрака на незнанието, давайки сами пример за всички и разливайки духовна сладост от устата си.

Вие станахте разрушители на всякакво езичество, бяхте противници на еретиците и прогонители на бесовете. Вие станахте светлина за помрачените и учители на децата, разливайки духовна наслада. Вие сте изобилна храна за гладните, непресъхващ извор за жадните, дарители на богато одеяние за голите, помощници на осиротелите, гостолюбиви към странниците, посетители на болните, утешители на скръбните, защитници на изпадналите в опасност, помощници на вдовиците и сираците, дарители на светлина за слепите, котва – велика надежда за ония, които се люшкат в житейското море, защитна стена и покрив за тези, които прибягват към вас, противници на юдеите, изповедници на Света Троица, изпълнители на Божия промисъл, служители на Божието величие, извори на Божието слово, непоклатими стълбове на Христовата църква, печат на правдата, щит на вярата, шлем на спасението, клас многоплоден, лоза медоносна. Вашите слова са вощени пити с мед, с които вие насладихте цялата вселена. Вие бяхте като многоценен бисер и разляхте съкровища от Господа. Вие бяхте обиталище на Божия промисъл, избрани съдове на Светия Дух, разнесли Христовото име по цялата земя. Вие двамата взехте върху себе си Кръста, презряхте всичко, което е временно, и получихте наслаждение от вечните блага.

Всесвети и истински пастири, молете се непрестанно и усърдно за избраното ваше духовно стадо, като прогоните нашите страдания и ни избавите от беди и нещастия! Просветлете очите на нашите сърца и подкрепете нашия разум, за да последваме достойно вашите стъпки! Като вземете върху себе си нашите немощи, дайте ни сила свише, та като живеем достойно за Христа, да бъдем наследници на вашите трудове и проповедници на истинската вяра, която вие сте ни завещали, та всички единогласно да прославим трисветия Бог – Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и вовеки. Амин!

Източник: Стара българска литература : В 7 т. : Т. 2 : Ораторска проза / Състав. и ред. [с предг.] Лиляна Грашева. - София : Бълг. писател, 1982.