Празникът Успение на Пресвета Богородица иконография на празника)

от vbfczAmivepelmDA

Ще каже някой: странни люде са християните - за тях Успение, т.е. смъртта на Майката на техния Бог, е празник. Но именно в това и се състои работата, че не е смърт. Та нали всеки християнин знае, че смъртта не съществува. Още повече - за Богородица...

В Евангелието за живота на Дева Мария след Разпятието на Иисуса се казва съвсем немного. По молба на Спасителя, отправена от Кръста към Неговия апостол, след края на земния живот на Христа Иоан Богослов "я прибрал при себе си", т.е. под своя грижа. Пресвета Богородица постоянно се намирала с апостолите и в деня на Петдесетница върху нея, както и на учениците Христови, слязъл Светият Дух.

"Макар в Свещеното Писание да няма повествование за обстоятелствата около нейната кончина, но за тях ние знаем от вярно предание, пазено от дълбока древност", писал в 5 век иерусалимският патриарх Ювеналий.

От Църковното Предание е известно, че Пресвета Богородица след Разпятието на Спасителя живеела в Иерусалим - в дома на родителите на Иоан Богослов. Тя ежедневно ходела на Голгота и на Гроба Господен, където неуморно се молела. По време на едно от поредните гонения срещу християните Дева Мария заедно с Иоан Богослов отишли в Ефес (на територията на съвременна Турция), където останали няколко години. След това отново се върнали в Иерусалим. Тя, както и апостолите, неуморно проповядвала Евангелието, изцелявала болни, грижила се за новообърнатите християни. Да убеждава в истинността на пътя към Христа Тя била способна и без всякакви думи: само един поглед към Нея бил достатъчен, за да разбереш всичко.  

Веднъж във време на молитва на Гроба Господен на Божията Майка се явил архангел Гавриил. Той казал: Твоят Син и наш Бог заедно с архангелите и ангелите, херувимите и серафимите, с всички небесни духове и души на праведните ще те приеме, Теб - Своята Майка, в Небесното Царство, за да живееш и царстваш с Него в безкрай векове". Така той известил на Дева Мария, че настъпва краят на земните й дни. 

За полученото от Ангела известие Божията Майка съобщила на Иосиф Ариматейски - той бил един от учениците на Иисуса, но не влизал в числото на апостолите. По негова просба и по молитвата на Богородица в течение на няколко дни в Иерусалим се събрали повечето апостоли, за да се простят с Нея.

Пресвета Дева очаквала завършека на земните си дни спокойно и дори с радост - та нали знаела, че там, на Небето, ще срещне Своя Син и Своя Бог. Ето как описва последните минути на Пресветата Божия Майка светител Димитрий Ростовски: "Внезапно горницата се изпълнила с неизказаната светлина на Божествената слава. Онези, на които било открито това видение, се ужасили. Те видели как таванът на стаята се разтваря и славата Господня слиза от небесата - Сам Царят на славата, Христос, с хиляди ангели и архангели, с всички небесни сили, със светите праотци и пророци, предсказвали някога за Пресветата Дева, и с душите на всички праведници идвал при Пречистата Своя Майка."

Повечето изследователи са на мнение, че Дева Мария живяла на земята 72 години и починала около 57- година от нашата ера.

Апостолите погребали Пресвета Богородица в гробницата на Нейните родители, праведните Иоаким и Анна, в която се пазели и останките на нейния обручник - Иосиф, в самото подножие на Елеонската планина, срещу Гетсиманската градина, където така обичал да беседва с учениците Си Христос и където бил арестуван. На това място сега има подземен гръцки православен храм. 

Погребалната процесия била толкова тържествена и многолюдна, че това предизвикало гнева на иудейските първосвещеници. Те ненавиждали Христа, а следователно, не питаели любов и към Неговата Майка, Която с личен пример и убедителни думи Сама обърнала в християнството множество езичници и иудеи. Изпратената стража не могла да попречи на процесията: и тялото на Дева Мария заедно с съпътстващите го християни било сякаш оградено от невидима стена.

Преданието пази сведения за това, как минаващият случайно иудейски свещеник Атоний, се опитал да преобърне одъра с тялото на Дева Мария, но в същия момент ръцете му били отсечени от невидима сила. Атоний бил така потресен, че дълбоко се разкаял, а след това приел християнската вяра и ръцете му се върнали на мястото.

Гробът на Дева Мария апостолите закрили с камък също както по-рано гроба на Христа - това се изисквало от обичая.

Апостол Тома не успял да присъства на погребението на Пресвета Богородица - той пристигнал в Иерусалим на третия ден. Другите апостоли го завели на гроба, та и той да се прости с Майката на своя Бог. "Когато светите апостоли отвалили камъка и открили гроба, то изпаднали в ужас: тялото на Богоматер не било там - останали били само погребалните повивки, излъчващи дивно благоухание; светите апостоли стоели в изумление, като недоумявали, какво значи това! Целувайки със сълзи и благоговение останалата в гроба погребална повивка, те се молили на Господа да им открие, къде е изчезнало тялото на Пресвета Богородица" - повествува светителят Димитрий Ростовски.

В същия ден светите апостоли се събрали заедно на обяд - те се виждали твърде рядко, та нали всеки от тях сеел Словото Божие в различни страни. И тогава им се явила Божията Майка, обкръжена от ангели, и казала: "Радвайте се! - защото аз съм с вас през всички дни".

Поради това и Успение на Пресвета Богородица е не повод за печал, а празник. Защото "с вас" означава, че Тя е и с всички нас "през всички дни"...

превод Ловчанска Света Митрополия, източник: http://uspenie.paskha.ru/

 

Warning: No images in specified directory. Please check the directoy!

Debug: specified directory - http://predanie.bg/media-content/images/galleries/Uspenie