от Св. Йоан Кронщадтски

За приготовлението на хората да приемат славния Цар на небето и земята – Творецът на вековете, Единородният и Събезначален на Отца и Светия Дух Божий Син, бил изпратен от Бога великия предвъзвестител и пророк, Господният Предтеча и Кръстител Йоан, чийто живот бил във висша степен строг, праведен и свят. На този човек Бог заповядал в пустинята, в която живеел, да отиде край бреговете на река Йордан и да проповядва на стичащия се там народ да приеме покайно кръщение за опрощаване на греховете.

Прочети още
от Свещеник Сергий Круглов

От какво ние често се чувстваме лошо, когато са зле някои наши близки, които ние обичаме? Не само от естествената жалост към тях – о, ако би било само това!....
Но в немалка степен и от нашия собствен егоизъм. Не толкова от това, че нашите близки имат "проблеми", но от това, че те нарушават нашия собствен душевен конфорт, внасят смущение в построената наша картина за света, заставяват ни да полагаме усилия, за да им помогнем. А още и от това, че често такава ситуация разкрива нашата немощ, неспособност да им помогнем. Открива се една проста истина: ние не сме богове, ние не сме „батмани". Ние не можем с едно махване на ръка или с едно слово да разсеем облаците, да спрем бедите, да отведем болките от нашите близки. А защото именно за това ние често претендираме. ...

Прочети още
от Протоиерей Андрей Ткачев

Думата "нов" в Св. Писание налага няколко силни асоциации. Ако тръгнем по хронологически път, то на първо място ще срещнем признанието на Йерусалимския цар в Книга Еклисиаст, че „няма нищо ново под слънцето.  Случва се да казват за нещо: виж, на, това е ново; но то е било вече през вековете, що са били преди нас“ (Екл. 1:9-10). А на второ място – Новият Завет, където всичко е ново: безсеменно зачатие, девствено Раждане, победа над смъртта.

Прочети още
от Пътят на отците

– Отче, как трябва да се готвим за молитва?

– По същия начин, по който се готвим за божественото Причастие. Там има божествено приобщаване, тук – божествено общение. Когато се причастяваме, ние приемаме в себе си Христос и идва Божествената благодат. В молитвата ние постоянно общуваме с Христос и отново приемаме Божествената благодат, но по различен начин. Нима това е малко! В Причастието се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, а в молитвата общуваме с Бога. Както преди причастяването е необходимо да се изповядаме на духовника, така и преди началото на молитвата трябва със смирение да се изповядваме на Христос. „Господи, аз съм нищожен човек… Не си струва да се занимаваш с мен, но моля Те, помогни ми“. По този начин идва Божествената благодат и се открива пътят за общението с Бога.

Прочети още
от Александра Бедице

Подобно на деца изпадаме във възторг при вида на някакво ново човешко изобретение и се питаме: какъв ли ум трябва да притежава този, който е измислил това? Така се възхищаваме на автомобили, телефони и дори на кухненския робот. И, разбира се, отдаваме възхищение на тези, които са създали всички тези неща. Не е ли време, обаче, да запитаме себе си: какво ни пречи да се възхищаваме по този начин и на чудното устройство на света? Да се удивляваме на неговия Създател?

Прочети още