от Предание БГ

Основното условие за воденето на духовен живот е да разберем, че оставени сами на себе си, ние не можем да направим абсолютно нищо. Без значение колко усилено опитваме, духовният живот е нещо, което ни се дава от някой друг.И този „някой друг“ е Божият Дух, Утешителят, „Съкровището на благата и Подателят на живота“, съкровищницата, от която идват всички богатства на духовния живот, източникът, от който духовният живот извира и излива даровете си.

Прочети още
от Предание БГ

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Мат. 12:36). От къде е тази строгост към думите? По-точно не даже към думите, а към нас – грешните и немощни хора? В крайна сметка толкова важни ли са думите, толкова сериозни, толкова страшни? И какво е това – да не говорим нищо може би е по-добре? Но това е невъзможно… Но кой тогава въобще ще се спаси?

Такива въпроси често се раждат в сърцето и се издигат към устните на човека, четящ Евангелието, който за пръв път сериозно се замисля за това предупреждение на Спасителя. И разбира се, те се нуждаят от отговор, защото този въпрос, останал безответен, отначало измъчва, безпокои, а сетне… бива забравен.

Прочети още
от Предание БГ

Почитащият Богородица като своя майка и покровителка, бива защитен от Нея: той и неговите деца, и добитъка, и целия му имот.

Прочети още
от Предание БГ

В Православния Катехизис е написано “Древните християни се причастявали всеки неделен ден (защото постоянно живеели в смъртна опасност от гонителите): между сегашните не много имат такъв чист живот. Църквата завещава на християните да се изповядват пред духовния отец и да се причастяват с Тялото и Кръвта Христови, на ревнуващите за благоговеен живот, четири пъти в годината, или всеки месец, а на всички непременно веднъж в годината.“ Близкият до нас по време праведния отец Йоан Кронщадски съветва своите духовни чада да се причастяват през две седмици. Човек се подготвя една седмица, като пости, прочита правилото и се причастява. Следващата седмица живее с получените при причастието дарове и отново се готви една седмица.

Прочети още
от Предание БГ

Дар Божий, венец и съвършенство във всичко- така наричаме любовта и обожението. Има единствено любов, любов – и нищо повече. Човекът е цял и неразлъчно пребивава с Бога, с когото има пълно единство. Умът спира, мислите напълно изчезват от главата, не разсъждава за нищо, единствено съзерцава Бога и прави, и говори единствено това, което чува от Бога. Пълното единение с Бога е невъзможно без бездействието на ума, пълното, а не частично отсъствие на мисли. Иначе какво пребиваване с Бога може да има, когато умът действа, малко или много мисли се раждат в него, а разумът е зает с размишления над тях? Единствено любов. Съзнанието трябва да спре и никакви мисли не трябва да има в него.

Прочети още