а). Липсата на простота , искреност и истина в отношенията между хората води до обществено лицемерие, външен морал и формализъм, като в същото време предизвиква враждебност сред по-младите.
Проблемите се влошават, когато няма простота дори и между така наречените духовни хора. „Когато духовните хора неживеят просто, но са стегнати отвсякъде, не могат да помогнат и на младежта“, казваше стареца Паисий.


б). И продължаваше така: „Защото, когато виждат християни закопчани и стегнати от вратовръзките си, излезли като от калъп, не могат да ги различат от другите светски хора и в тях се надига негодувание… Негодуват, когато дори духовни хора и свещеници се опитват с разни светски системи да ги вразумяват. Другият разбира дали наистина му съчувстваш или лицемериш. Един хулиган е по-добър от един лицемерен християнин.“ (из „С болка и любов за съвременния човек“)

Прочети още

"А Иисус отиде на Елеонската планина.И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

Прочети още

Нашият скъп Господ Иисус ще задоволи молбите на членовете на Своята света Църква, тогава когато вижда, че резултатът ще бъде само за наше добро. Следователно, не бива да сме настойчиви, нито пък нетърпеливи. Трябва да молим учтиво и със съвършено доверие.

Когато Господ не ни дава нещо, което ние усилено сме молили да получим, тогава са възможни два сценария. Той не иска да ни даде нещо, което не е за наше добро, или ние сме неспособни да разберем кога и особено как да се молим. Тези две причини не са взаимоизключващи се, т.е. и двете могат да са налице.

Относно първия случай, никой не може да узнае Господните желания. Това е така, защото никой не е способен да познае ума на Бог. Ето защо, ще се въздържа да коментирам това.

Прочети още

Доброто е Самия Господ, всичко, което идва от Него и което е около Него. Доброто се открива в човешката природа преди грехопадението, а също и след обновлението й от Светия Дух. Доброто е и същността на това, което е правилно и разумно, и съществува във връзката между двете. То е съвършеното отсъствие на неразумност, лукавство и извратеност.

От друга страна, лошото е извращението и отсъствието на всичко онова, което описахме като добро. Всичко, което произлиза от злото, включва в себе си елементи и части от смъртта, а именно "тялото на смъртта", чийто баща и подръжник е лукавият и многото му служители. 

От една страна доброто съществува и има природа, защото е действителна същност и идва от Бог. А от друга страна, злото не съществува нито като създание, нито като същност, но се е зародило като паразит от отсъствието на доброто, точно както тъмнината се появява при отсъствие на светлина. Злото само по себе си е "несъщество" и несъществуващо, следователно не бива да позволяваме да ни заплашва и да се страхуваме от него. Това, което му придава субстанция, е нашето лично невежество и предателство. То наподобява някой, който изгася светлината и потъва тъмнина.

Прочети още

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Днес празнуваме откриването на мощите на нашия небесен покровител свещеномъченик Иларион (Троицки). В днешното Евангелие (Мат.12:38-45) се разказва за това как хората отишли при своя Учител да просят личба от небето като отплата за вярата си в Бога. "Учителю, искаме да видим личба от Тебе и ще повярваме", казали те. Обаче Христос не приел плана им. Той казал: "лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона."

Следователно, каква е тази личба? Това е личбата-знак за превъзмогването на скърбите и разбирането на изпитанията, страданието и кръста. Пророк Иона получил голяма милост от Бога - Божествена мъдрост - но не и преди да бъде подложен на скърби, а именно чрез тези скърби той се сдобил с дара, който просил: мъдрост, вечен живот-предвкусване на вечния живот. Това казал нашия Господ Иисус Христос. Следва и ти да бъдеш ревностен подражател на този пример. Сам Спасителят дал за пример Собствения Си раб Иона, който някога не бил мъдър, но по-късно станал пророк и боговидец: "защото, както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи", говорил Спасителят на света, "тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи." Той е трябвало да претърпи хули и смърт и всички тези скърби, за които говорим днес.

Няма друг път за достигане на богопознанието и няма друг път за познаване на вечния живот освен този. Защо? Защото това е Божията воля. Християните чрез личния си житейски опит трябва да бъдат извън този сят, да противостоят на този сят, така че след като отхвърлят света да имат възможността да получат вечен живот; да се сдобият с по-висше разбиране за вечните пътища на Бог. Трябва да се отречем от временното, за да получим вечното. 

Прочети още