holy elder

Старецът Паисий разказваше следното:

Веднъж се запознах с един мъж, който беше много мил и чувствителен. Представяте ли си, той дори отказваше да нощува в манастира, защото не искаше да е в тежест на монасите. Бях домакин в скита Иверон, когато излязох на балкона за малко по обяд и видях един мъж, който лежеше на камъните отвън. Чудех се какво ли прави там. Затова слязох при него да проверя.


- Какво правиш тук, благословени човече? Защо не дойдеш в манастира, където можем да проявим гостоприемството си към теб?

- Не, не, аз тук съм си добре, не се притеснявайте - отговори той.

Прочети още

а). Липсата на простота , искреност и истина в отношенията между хората води до обществено лицемерие, външен морал и формализъм, като в същото време предизвиква враждебност сред по-младите.
Проблемите се влошават, когато няма простота дори и между така наречените духовни хора. „Когато духовните хора неживеят просто, но са стегнати отвсякъде, не могат да помогнат и на младежта“, казваше стареца Паисий.


б). И продължаваше така: „Защото, когато виждат християни закопчани и стегнати от вратовръзките си, излезли като от калъп, не могат да ги различат от другите светски хора и в тях се надига негодувание… Негодуват, когато дори духовни хора и свещеници се опитват с разни светски системи да ги вразумяват. Другият разбира дали наистина му съчувстваш или лицемериш. Един хулиган е по-добър от един лицемерен християнин.“ (из „С болка и любов за съвременния човек“)

Прочети още

"А Иисус отиде на Елеонската планина.И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?

Прочети още

Нашият скъп Господ Иисус ще задоволи молбите на членовете на Своята света Църква, тогава когато вижда, че резултатът ще бъде само за наше добро. Следователно, не бива да сме настойчиви, нито пък нетърпеливи. Трябва да молим учтиво и със съвършено доверие.

Когато Господ не ни дава нещо, което ние усилено сме молили да получим, тогава са възможни два сценария. Той не иска да ни даде нещо, което не е за наше добро, или ние сме неспособни да разберем кога и особено как да се молим. Тези две причини не са взаимоизключващи се, т.е. и двете могат да са налице.

Относно първия случай, никой не може да узнае Господните желания. Това е така, защото никой не е способен да познае ума на Бог. Ето защо, ще се въздържа да коментирам това.

Прочети още

Доброто е Самия Господ, всичко, което идва от Него и което е около Него. Доброто се открива в човешката природа преди грехопадението, а също и след обновлението й от Светия Дух. Доброто е и същността на това, което е правилно и разумно, и съществува във връзката между двете. То е съвършеното отсъствие на неразумност, лукавство и извратеност.

От друга страна, лошото е извращението и отсъствието на всичко онова, което описахме като добро. Всичко, което произлиза от злото, включва в себе си елементи и части от смъртта, а именно "тялото на смъртта", чийто баща и подръжник е лукавият и многото му служители. 

От една страна доброто съществува и има природа, защото е действителна същност и идва от Бог. А от друга страна, злото не съществува нито като създание, нито като същност, но се е зародило като паразит от отсъствието на доброто, точно както тъмнината се появява при отсъствие на светлина. Злото само по себе си е "несъщество" и несъществуващо, следователно не бива да позволяваме да ни заплашва и да се страхуваме от него. Това, което му придава субстанция, е нашето лично невежество и предателство. То наподобява някой, който изгася светлината и потъва тъмнина.

Прочети още