от Предание БГ

Един монах посадил маслиново дръвче и започнал да се моли: „Господи, изпрати на моето дръвче дъжд“. И Господ изпратил на земята дъжд. Дръвчето поело влагата, а монахът продължил да се моли: "А сега, Господи“, моля да изпратиш слънчице – дръвчето ми се нуждае от топлина." И Господ изпратил слънце. Дръвчето пораснало. Монахът продължил да се моли за него:"Господи, изпрати студ, който да не е много силен, за да укрепнат клонките и корените.“ Господ изпратил студ и… дръвчето погинало.

Прочети още
от Предание БГ

Тук идват съвременни блудници, митари, разбойници. Те не знаят много, не разбират много. Но трябва да помним, че Господ е ял с митари и грешници и е простил на гонителите си. Дверите на светата обител са открити за всички и всекиго, за всички отрудени и обременени.

Прочети още
от Предание БГ

Плътската любов съединява светските хора външно, но само дотолкова, доколкото те имат необходимите за такава плътска любов качества. Когато тези светски качества бъдат загубени, плътската любов разединява хората и те погиват. А когато между съпрузите има истинска драгоценна духовна любов, те, ако някой от тях изгуби светските си качества, това не само не ги отделя един от друг, но ги свърза още по-силно.

Прочети още
от Предание БГ

Бъдете по-добри от общоприетото, защото всеки има своя собствена война, битки и загуби. Живейте просто, обичайте щедро, гледайте внимателно на нуждите на другия, говорете тихо ... И оставете останалото на Господа. Именно любовта, a не вярата, нито догмата, нито мистиката, нито аскетизмът, нито постенето, нито дългите молитви съставляват истинския образ на християнина. Всичко губи силата си, ако го няма основното - любовта към човека.

Прочети още
от Предание БГ

Съвсем не е лесно за демоните да навредят на човек, който постоянно помни Бога в своята душа. Те могат да го изкушават, ала е трудно да му причинят вреда. Това е защото той не им позволява да го уловят, тъй като е надянал шлема на постоянното помнене на Бога. Тогова, комуто духовното зрение е отворено и вижда Бога, е трудно да понесе вреда от враговете. Истинските, древните духовни хора не се нуждаели от духовни книги. Те нямали необходимост да четат много светоотеческа литература, тъй като постоянно разсъждавали върху нещо, за да откриват нови неща. Цялото творение било университет за тях. Накъдето и да отправели взора си, те виждали нещо, върху което да помислят – понякога Божият промисъл, друг път Неговата премъдрост; понякога Неговата присъда, а друг път Неговите наставления и т.н. С духовното си зрение те виждали невидимото. Размисляйки над нещата, те изпълвали своите сърца с духовно познание.

Прочети още