Свещ. Валерий Духанин: Сбъдват ли се астрологическите прогнози

от Предание БГ

Астрологията – това не е просто учение за влиянието на далечните планети, а разновидност на окултизма и с всичките свързани с него последствия.

В древността влъхвите или магьосниците съвместявали в свое лице задълженията на вълшебници, астролози, гадатели, тълкуватели на сънища – въобще, били окултисти в пълния смисъл на думата. И в наши дни онези, които възприемат окръжаващият ни свят чрез магически категории, се увличат от звездните хороскопи. Съвременният магьосник, за да постигне най-пълен ефект на заклинанието, задължително обръща внимание на астрологическата ситуация в дадения момент. А останалите простосмъртни, наивно увлечени по „звездната мъдрост“, слушат своята седмична прогноза, като поверяват своя живот не на Бога, а на безчувственото разположение на космическите тела.

Авторът на тези редове добре помни как водещите астролози на Русия, съпрузите Глоба, вдъхновено предсказваха необичайните събития, които трябваше да се случат през 90-те и в началото на 2000 г. В частност, Павел Глоба пророчестваше както за съдбоносните, така и за съвсем прагматичните неща: че СССР няма да се разпадне, че в средата на 2000 г. ще има парична реформа, от която всички ще пострадат, че в 2004 г. Русия ще стане духовен център на Земята и ще ѝ даде новия спасител, за когото говорели още Христос и арийският пророк Заратустра, а в Украйна Виктор Янукович никога няма да стане президент. Нищо от това не се изпълни, но с изминаването на всичките тези години еуфорията на почитателите на астрологията ставаше все по-голяма и насаждаше окултизма сред стотици хиляди хора.

Астрологията ни говори, че нашият живот и съдба биват повлияни от небесните тела: слънцето, луната, планетите в зависимост от тяхното положение спрямо зодиакалните съзвездия. Ако гадаенето, например чрез карти, веднага показва този способ като явно окултен, то астрологията претендира да бъде особена наука, макар и не съвсем традиционна (за по-добра научна обоснованост при съставянето на хороскопите се използва даже компютърна технология).

По този повод, нека погледнем какво е отношението на Св. Писание. Междувпрочем, самите астролози винаги споменават за евангелските влъхви от изток, видели звездата на новородения Цар и отправили се на път, за да му се поклонят. Само че тази звезда не била съвсем обикновена – нейното движение по небосвода било съвършено различно от това на бездушните небесни светила: И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът (Мат. 2:9). Каква била тази звезда, която можела така да се движи (отначало да се появи на изток, а сетне да се премести от Йерусалим към Витлеем) и да застане над мястото, където се родил Христос? Според Светите Отци (такива като Йоан Златоуст и Теофилакт Български), това било особено знамение от страна на Ангелите, станало в изпълнение на древното пророчество – Рождеството на Спасителя на света Иисус Христос. Подобно на огнения стълб, съпътствал старозаветния Израил по пътя към Обетованата Земя, така и сега тази чудна звезда показвала на представителите на езичеството пътя им към Спасителя.

Св. Йоан Златоуст, а след него и блажения Теофилакт Български, в Тълкуванието на св. ев. Матей пишат, че това било явление на божествените и ангелски сили, водещо източните магове към Христос, като по този начин те символично се отказвали от магията. Както е известно от преданието, влъхвите - Каспар, Мелхиор, и Валтасар – станали след време християни. Именно това се пее в Тропара на Рождество Христово:

Твоето Рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него онези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

Но не само това можем да намерим в Писанието относно отношението на хората към небесните тела. В Евангелието четем за това, как след Преображението на планината Тавор при Спасителят дошъл един баща, чийто син бил обладан от бяс и помолил за помощ, тъй като учениците на Христа не могли за изцерят юношата (срв. Мат. 17:14-18). В дадения случай бесноватостта имала една особеност – демонът хващал момчето по новолуние, то падало на земята, скърцало със зъби и изпускало пяна, хвърляло се в огън и вода с всяка нова поява на луната. Защо това се случвало именно по новолуние? Съгласно светоотеческото тълкувание, демонът се опитвал да скрие своите действия, така че хората да помислят, че виновна за страданията на юношата била луната – сътворена от Бога небесно тяло (да си спомним, че в разказа за сътворението на света се обръща особено внимание на малкото светило – луната – вж. Бит. 1:16). Като изцерил юношата, Господ запрещава на демона да мъчи момчето, а не на луната, като по този начин показва кой е истинският виновник за човешките мъки и страдания. Нечистите сили и в наши дни използват съвсем същия подход – да влияят върху живота на човека по видим начин, като случващите се събития биват свързвани с разположението на небесните тела.

Наистина, читателят на книга Битие ще забележи, че светилата били сътворени същевременно и за знамения - И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; (Бит. 1:14). За какво се отнасят тези знаци? Ярък пример за подобно знамение се случил по време на кръстните мъки на Спасителя, когато настанал мрак по цялата земя до деветия час и слънцето потъмняло (Лука 23:44-45). Тъй като на земята било извършено голямо беззаконие – хората убили Онзи, Който дошъл да им дари вечен живот, духовната тъма временно възтържествувала и в знак на това земята се покрила с тъма в продължение на три часа. На Кръста умира Христос – Източникът на вечната светлина, Слънцето на истината и в резултат на това помръкнало и видимото за нас слънце.

Знаците биват и такива от по-низш порядък. Преп. Йоан Дамаскин написал за това: "Елините казват, че изгревът, залезът и сближаването на звездите, слънцето и луната управляват всичките ни дела; с това се занимава астрологията. Ние пък, обратно, твърдим, че макар от тях да се получават предвестници дали ще вали или няма да вали, дали времето ще бъде студено, или горещо, влажно или сухо, а също и дали ще има ветрове и други подобни (метеорологични събития), те по никакъв начин не са предзнаменования на нашите действия. В действителност ние, създадени от Твореца свободни, сме господари на делата си. А ако вършим всичко в резултат на движението на звездите, значи вършим всичко по необходимост. А това, което става по необходимост, не е нито добродетел, нито порок. Ако пък не притежаваме нито добродетел, нито порок, значи не заслужаваме нито награди, нито наказания, а също и Бог ще се окаже несправедлив, като дава на едни хора блага, а на други - скърби. Дори нещо повече: щом всичко в света се управлява и влече от необходимостта, значи няма да има нито Божие управление в света, нито Божий промисъл за създанията. Освен това, няма да ни е нужен и разум, тъй като, щом като нямаме власт над нито едно от действията си, значи няма и нужда да обмисляме действията си, и затова всяко разумно същество е същевременно и свободно същество .

Затова твърдим, че звездите не са причина за нищо от случващото се в света - нито за възникването на възникващото, нито за гибелта на загиващото, а по-скоро служат за предвестници на дъждове и на атмосферни промени. Може би някой ще каже, че звездите са ако не причини, то предзнаменования на войните; защото качеството на въздуха, повлиявано по един или друг начин от слънцето, луната и звездите, създават различни връзки, състояния и отношения (между хората). Но тези състояния са в наша власт, тъй като се подчиняват на разума и биват управлявани и променяни от него.“(из „Точно изложение на Православната вяра“).

Съществува, наистина, в съвременната наука млад отрасъл – хелиобиология, открита от съветския учен, проф. Александър Чижевски (1897–1964). Тази наука показва, например, явната зависимост на някои болести и епидемии от нивото на слънчева активност. Известно влияние се простира дори върху психическата сфера при хората. Ученият, който е най-известен със своето изобретение „лампата на Чижевски“, в 1915 г. се увлякъл по изследването на слънчевите петна и открил синхорнност между максималното количество на петната, изхождащи от централния меридиан на слънцето и военните действия на фронта по време на Първата световна война. Чижевски се обърнал за съвет към К.Е. Циолковски, който предложил да се събере материал за изготвянето на научна теория, което било отчасти изпълнено.

Смисълът на концепцията на А.Л.Чижевски се свежда до това, че цикълът на слънчевата активност се проявява в биосферата и именно по този начин влияае на жизнените процеси, като се започне от растежа на зърнените култури, и се свърши със заболяванията и психичните настроения на човечеството. Това се отразява даже на динамиката на историческите събития – войни, въстания, революции, политико-икономически кризи и др. Впрочем, Чижевски винаги отбелязвал, че състоянието на слънчева активност не се явява основополагаща причина за течащите процеси на земята, а само способства за по-остро проявление на вече назрели на планетата процеси( това, отчасти, е изложена в ключовата книга на учения: А.Л.Чижевски – Земното ехо на слънчевите бури, М.: «Мысль», 1976).

С други думи, в хелиобиологията всичко се обяснява не с разположението на светилата и знаците на зодиака, а с физическите явления на слънчевата активност върху растителния, биологичния и психическия живот. Ще дадем един елементарен пример: ако слънцето не свети с необходимото количество, цветята няма да растат, а ако свети прекалено ярко, те ще повяхнат, и тук няма никаква мистика. Между другото, нерядко съвременната астрология манипулира метеорологическите, както и други научни данни за естеството на въздействието върху организма на човека, например влиянието на фазите на луната върху сърдечно-съдовата система.

Проблемът на астрологията (както и при хиромантията – гадаенето по линиите на дланите, а също и нумерологията – гадаенето по числа, съдържащи се, например, в числата на годината, месеца и деня на раждането) е до голяма степен свързана с една от най-силните съблазни на човечеството – вярата в съдбата (поради това решението на този въпрос в своята същност е да се разгледа не само астрологията, но същевременно и хиромантията и нумерологията). Съдбата и свободата – това са понятия, които си противоречат едно на друго. Свободата е най-великият дар от Бог на човека. От своя страна астрологията прехвърля отговорността за собствените постъпки на небесните тела, внушава мисълта за предопределеност. По същество, астрологията превръща човека в игрален механизъм, като всичките му действия и постъпки са начертани върху звездните схеми.

Татиян Асириец, апологет, живял през ІІ в., в своята „Реч срещу елините” написал: „Те (демоните), показали на хората порядъка на звездното разположение, подобно на играта с кости, въвели вярата в съдбата, която е чужда на справедливостта, независимо дали човек е съдия или подсъдим - стореното било по определение от съдбата; дали си убиец или жертва, беден или богат – това било по причина същата тази съдба, и всяко раждане, подобно на сцена, доставя наслаждение на онези, които, както казва Омир „мигом избухнаха в смях поривист“.

Какво може да бъде по-лошо от това животът да е фатално предначертан от съдбата?

Първо, това принизява достойнството на човека, създаден по Божий образ и следователно, свободен, призван разумно да изгради своя живот.

Второ, вярата в съдбата поначало оправдава всички грехове и пороци, по които човек може да се подхлъзне.

Трето, съдбата не може да обясни възвишеният смисъл на трагическите обстоятелства в човешкия живот, като например внезапната инвалидност, преждевременната смърт, крушението на жизнените надежди или смъртта на дете – така „им било писано“ и това е всичко. Християнството показва, че всичко, дали и най-скръбните събития в живота, не е в резултат на сляпа случайност или пък на нечий зъл умисъл, а са част от Божия Промисъл, това е Неговата явна грижа за нас, като главната цел представлява вечното спасение. Даже нещастният случай, неочаквано изпречил се в живота, не е предначертан от съдбата, а е промислителна грижа на Бога за човека. Апологетът Титиян, по-нататък пише: „Но ние сме над съдбата и вместо заблудените демони, познаваме единият Господ, неизменният; и не се подчиняваме на съдбата, като я отхвърляме, както и нейните законоположници“.

Забелязва се една удивителна особеност – мнозина, намиращи се далеч от сърдечната вяра в Бога, считат, че астрологическите прогнози имат пряко отношение към техния живот, че техните характери точно съответстват на написаните относно тях астрологически характеристики. Когато човек се обърне към Бога и започне да води църковен живот, то той веднага осъзнава до каква степен неговата душа и характер са независими от звездното разположение, че неговият живот не се подчинява на астрологически закономерности, не се съобразява с разположението на звездите, а се управлява от удивителния, милосърден и премъдър Промисъл Божий. По същество този феномен се състои в това, че суеверните хора сами в собствения си разум свързват астрологическите прогнози със събитията от своя живот, който при всеки човек е толкова многообразен е дълбок, че в тази пъстра палитра несъмнено ще се намери и цвят, подобен на жалките щрихи на хороскопа. Когато човек се освободи от суеверието, той ще проумее и почувства, че истинският живот толкова се отличава от хороскопа, колкото живото дете се отличава от куклата.

Блажени Августин в тълкуванието на книга Битие посвещава цяла глава, анализирайки астрологията: „По отношение на всевъзможните им приказки за влиянието на звездите и мнимите опити на астрологическата наука, то ние имаме голяма нужда да пазим вярата си чиста от това“. Бл. Августин пише: „Нашите души по своята природа не са подчинени на небесните тела“. По-нататък той обяснява цялата нелепост относно влиянието на звездите върху нашия живот: „Кое може да бъде по-нелепо и безсмислено, ако, убедени от тези примери, те ни кажат, че звездите определят съдбата само на хората? Да, в това и те самите ще се убедят от примера на близнаците, които често се раждат при едно и също разположение на съзвездията, но живеят съвсем различно, различни неща ги правят щастливи или нещастни и умират по различен начин. Защото дори при самото им появяване из майчината утроба при тях се забелязват някои различия, в по-нататъшния им живот разликите стават толкова съществени, че не могат да бъдат извлечени чрез астрологически изчисления“.

Известно е, че при една и съща катастрофа загиват хора, родени под различни зодиакални знаци с най-различни астрологически прогнози. Напротив, двама близнака, родили се практически едновременно, често имат съвършено различни характери и способности, коренно противоположни съдби, както пише и блаженият Августин. Астролозите се опитват да обяснят това с факта, че близнаците не се раждат напълно едновременно. Но в такъв случай съставянето на хороскопи в продължения на хилядолетия също не са верни, тъй като никога не е известна секундата, в която се е родил конкретният човек. Бл. Августин по-нататък дава пример от Стария Завет: „Ръката на по-малкият брат, Йаков, при раждането била заловена за петата на по-големия, така че се родили като един, разделен на две младенец. Така наречените съзвездия не биха могли да направят, разбира се, разлика между тях. Изглежда нелепо даден астролог, като разгледа разположението на съзвездията, да определи по един и същи хороскоп, по едно и също разположение на луната и да каже, че единият от тях ще бъде обичан от своята майка, а другият – не? Защото, ако той каже нещо различно, то несъмнено ще изрече лъжа, а ако каже именно това, което се оказало истина, то би било в несъответствие с нелепите предсказания на неговите книги“.

Господ, призвал човек към възвишени цели, има за него Свой план. Знаейки предварително дълбочината на душата и бъдещото произволение на нашето сърце, Бог, разбира се, може да предскаже бъдещото развитие на това лице. Така, на Йосиф, най-малкият от синовете на старозаветния патриарх Йаков, на сън било явено неговото бъдещо издигане пред неговите братя. От простосърдечие той им разкрил това и когато неговите братя от завист решили да го погубят, те рекли: хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му (Бит. 37:20). Опитвайки се да разрушат Божието намерение относно въздигането на по-малкия им брат, те сами неволно способствали за изпълнението на Божията воля за него - Йосиф попаднал в Египет, където след доста години станал високопоставен чиновник, а когато настанал глад, неговите братя дошли при него с молба за помощ.

При все това подобно предсказание не се явява като неизбежно определено, подобно на това да попаднеш в желязно русло, по което трябва да протече човешкият живот. Битието на личността се определя не от предопределението или разположението на небесните тела, а от Божия промисъл за хората. В това отношение по-голямо значение има към какво доброволно ще се склони сърцето на човека. Горещата молитва и искреното покаяние са способни да изменят даже Божието решение за хората. В Св. Писание четем за това, как Бог заповядал на пророк Йона да отиде в Ниневия и да проповядва, че за неразкаяността за греховете си градът скоро ще бъде разрушен. И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"( Ион.3:4). По-нататък в Писанието следва интересен пасаж: И повярваха ниневийци в Бога (Ион.3:5), т.е. те повярвали, че скоро Господ действително ще ги накаже за греховете им. Тогава те започнали да постят, да се каят и Бог приел разкаянието на хората, умилостивил се над града им, променил Своето решение – не последвало разрушение. И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати (Ион. 3:10). При формирането на историята на обществото и върху съдбата на всеки един човек влияят най-разнообразни фактори, в това число и вътрешното, свободно самоопределение на човека.

При пророк Йеремия можем да прочетем: тъй казва Господ: не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат. Защото наредбите на народите са суета (Йер. 10: 2-3). Още веднъж ще повторим, че нашият живот се определя не от съзвездията, а от Божия Промисъл, който отчита самоопределението на всяка отделна личност. В такъв случай няма строг шаблон, по който се развива живота и в който човек трябва да вписва своите постъпки. Така че, когато се притесняваме за своето бъдеще или това на нашите близки, не е нужно да се обръщаме към хороскопи, хиромантия, гадатели или прорицатели, а към Бога посредством лични молитви и участие в Църковните Тайнства, защото как бихме могли да устроим по-добре живота си, ако не с благодатта на Светия Дух, която ни се дава посредством молитвата и литургическия живот?