Св. Филарет Московски: Защото Бог толкова обикна Света!

от Предание БГ

Ще проговори ли някой през тези дни за любовта? Ще говорят ли за любовта, щом плодът на омразата е узрял в градината на Възлюбения; когато земята се потриса от ужас, вкаменелите сърца са съкрушени и небесното око е потъмнено от дълбоко възмущение? Ще говорят ли сега за любов към света, когато същевременно Божият Син, страдащ в света, е изоставен безутешен, и молитвеният му стон: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Мат. 27:46) е оставен без отговор?

Истина е, О Християнно! Този ден е ден на омраза и ужас, ден на гняв и мъст. Ала ако това е така, какво ще стане тогава с нас, когато земята вече не е твърда под нозете ни и небесата над главите ни се разбушуват? Взрете се внимателно към Голгота: там, където се концентрира всичката скръб, ще откриете и вашето прибежище. По онова време, когато земята се потресла и затреперила и планинските основи били разклатени, защото се разгневи Бог (Пс. 17:7), нима не виждате колко непоклатимо стои дървеният Кръст и не може да бъде изтръгнат? Тогава, когато дори мъртвите били обезпокоени в своите гробове, нима не виждате колко спокойно Разпнатия стои върху Своя кръст, без значение колко те се опитвали да Му отнемат славата и достойнството, казвайки: Ако си Син Божий, слез от кръста; и дори самата същина и доброто на вярата в Него, като рекли: нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него? Така, нека сърцата ни добре да запомнят тази истина, странна и ужасяваща за света, ала радостотворна за онези, които вярват: няма нищо по-непоклатимо в света от Кръста или по-спасително от Разпнатия. Поради това страданията на Голгота са разпространени по цял свят – та като не видим никъде безопасност, да притичаме към Голгота и да се прострем в краката, да скрием себе си в раните и да потопим себе си в страданията на нашия Разпнат Спасител. О слънце! Защо скриваш лицето си от Него по пладне, когато големите дела на мрака са достигнали своята връхна точка, дори намирайки се под твоята светлина, и когато очите на Всевиждащия са десет хиляди пъти по-светли от слънцето (Сир. 23:27) и виждат в мрака с такава лекота, както светлината прониква в безчестието на Богоубийството? Така! В своята пълна покруса ти твърде бързо затвори гледката на омразата и гнева, така че да ни накараш да помислим за онзи ден, изпълнен с любов и милост, осветен от незалязващата светлина на трислънчевото Божество.

О Християно! Нека мрака покрие земята! Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите! (Ис. 60:1). Въздигни се от страха и смущението! Просияй с вяра и надежда! Чрез мрака светлината ще изгрее! Тръгни по пътя, който разбулва завесата, раздрана на две; влез в олтара на Христовите страсти, остави зад себе си преддверието. Какво има в Светилището? Нищо, освен святата и благословена любов на Отца, Сина и Светия Дух към грешното и прокълнато човечество.

Любовта на Отец разпъва.

Любовта на Сина е разпната.

Любовта на Светия Дух е побеждаващата сила на Кръста.

Защото Бог толкова обикна Света!