Св. Николай Велимирович: Християнската вяра

от Предание БГ

Наистина, ако Той сега се появи в света, то отново, както и преди две хилядолетия, не би се почудил на нищо, освен на вярата и неверието.

- О, Деца мои – би казал Той – Синове и дъщери! Какво може да Ме удиви при вас? Онова, което вас ви удивлява, не може да удиви Мене. Как да се удивя на вашите бързи колесници и вашите летателни машини, ако Моите Серафими са по-бързи от Вашите мисли? Как да се удивя на вашите телефони и радио, които пренасят гласа на хора от далечни страни, щом Моите Ангели на Небесата чуват вашите тайни молитви и не се им необходими никакви апарати? Или как да се удивя на вашите грамофони, които съхраняват и възпроизвеждат гласове на хора отпреди десетилетия, щом Моите Небеса съхраняват и, когато поискат, повтарят песните и стенанията на хората, прозвучали от сътворението на света насетне?

Или как да се удивя на вашите филми, които подобно на бледи сенки отразяват драмите в живота на хората и света, щом Моите Небеса могат в един миг да съзрат всичко, което става на сцената на театъра на Вселената от момента, когато първият лъч е осветил тъмния хаос и всичко, което се е случило и ще се случи до свършека на времето?

Всички тези апарати и изобретения хората са създали не благодарение на своите способности, а заради това, че Аз им показах това чрез Своето тайнствено вдъхновение. Разкрих им тези неща в много опасно време, когато хората започнаха да считат себе си за животни, за потомци на горилите; открих им ги, за да могат Моите хора да се опомнят и да видят пропастта, която ги дели от всички останали светове и царства и която поставих между тях.

- О, Деца мои – би рекъл Той – синове и дъщери Мои! Та какво може да ме удиви при вас?

Нима вашето богатство, което ръжда го поврежда и молец го яде? Ето, Аз не считам за богатство безбройните златни звезди, сравнени с неизчерпаемите невидими съкровища на Моята небесна дреха!

Или пък красотата на вашите одежди, изтъкани от растения и листа? А Аз и полските цветя създадох толкова прекрасни, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй (вж. Мат. 6:28-29). И Моите светии на Небесата са облечени в такава красота, каквато вашето око не е виждало и за която вашето ухо не е чувало! (срв. 1 Кор. 2:9).

Или пък да се удивя на силата на вашите воини и многочислени полкове? Ето, Моите Сили Небесни превъзхождат по брои песъчинките в морето и листата в гората и най-малкият воин от Моето Воинство небесно е по-силен и от най-голямата от земните армии! Или вашето знание да Ме удиви? Цялото ваше познание в сравнение с безкрайното Божие знание наподобява песъчинка в морската бездна. Но и тази песъчинка не бихте получили без помощта на Божия Промисъл. Не, деца мои, нищо от това не Ме удивлява. При все това при вас има нещо, което Ме удивлява непрестанно: удивлявам съм се на великата вяра на мнозина, които почти не бяха чували за Мен. Ето Моето удивление и радост. Също така се удивлявах на неверието на някои, познаващи и Моят закон, и делата Мои. И удивлението Мое преминава в скръб.

Удивлявах се на вярата на тези, които се обръщаха към Мен от езичеството и се удивлявах на неверието на онези, които са родени и възпитани във вярата, чиито предци от поколение в поколение се държаха за Мен и които полагаха душите си за Моето име.

Удивлявах се на слепците, които, бидейки слепи, величаят своят Творец, и се удивлявах на зрящите, които, при все че гледаха с широко отворени очи на делата Божии около себе си, не ги виждаха.

Удивлявах се на нищите и болните, които в своята скръб и в своите болки възнасяха хвала на Господа и се удивлявах на богатите и здравите, които посред изобилието оставаха неми за благодарност към Дароподателя на всички блага.

Удивлявах се на смъртно болните, които, като виждаха своето тяло разяждано от болка, изпонаранено и тлеещо, умираха с вяра във възкресението и безсмъртието, които Аз обещах.

Удивявах се на мъчениците Свои, които пожертваха плътта си поради любовта си към Мен, пожертваха телата си заради живота и се удивлявах на тези, които жертваха вечния живот заради тялото.

О, деца Мои! Нищо не удивлява Мен и Моите Ангели, освен великата вяра на едни, и нищо не удивлява така Мен и Моите Ангели, както великото неверие на други.

Християнската вяра – това е знанието за най-важните тайни на живота и битието, знание, дарено от Христа, което човек не може да получи със собствени усилия, него го открива само вярата в Христос.

Защо наричаме нашата вяра жива вяра?

Защото вярата и живота са неразделно свързани, подобно но причината и следствието. Господ Иисус Христос е казал: Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него (Йоан 3:36). А също така е казано: Праведният чрез вяра ще бъде жив (Евр. 10:38).