Старец Моисей от Света Гора: „Мнозина се изповядват, малцина се покайват!“

от Предание БГ

Какво е покаяние и изповед?

Изповедта е Богоустановена заповед и е едно от Тайнствата на нашата Църква. Изповедта не трябва да е формална, извършвана като по навик („за да съм на спасителната страна“ или „предвид идващите празници“), да се извършва насила и без подготовка, изхождаща единствено по задължение или само като психологическо облекчаване. Изповедта винаги трябва да е придружена с покаяние. Един Старец от Света Гора често казваше: „Мнозина се изповядват, малцина се покайват!“(Старец Емилиян от манастира Симонопетра, Света Гора).

Изповедта трябва да бъде извършвана със свободна воля, в резултат на вътрешен процес на разкаяние и тъга, породени от това, че сме се отдалечили от Бога чрез греха. Истинското покаяние няма нищо общо с непоносимата болка, крайната тъга и безмилостните терзания. Това не би било искрено покаяние, ала скрита себичност, отглас на нашето „его“, което е било накърнено; гняв, насочен към самите нас, който впоследствие изисква отмъщение, тъй който се проявява щом бъде засрамен – тъй като не може да понесе това.

Покаянието означава промяна в начина ни на мислене, на нашия светоглед, неговото преобръщане; то ни носи морални сили и изисква да се въздържане от извършването на грях.
Покаянието също така означава и привързаност към добродетелта, да сме благодетелни, а също така и желание, готовност и разположение да бъдем съединени наново с Христос чрез Благодатта на всемогъщия Дух Светий.
Покаянието започва в съкровените дълбини на нашето сърце и намира връхната си точка като необходимост в светата и божествена Изповед.

По време на изповедта човек е нужно да се разкрие честно и смирено пред своя изповедник, сякаш е пред самия Христос. Никакъв учен, психолог, аналитик, психиатър, социолог, философ или теолог не може да замени изповедника.

Източник: http://orthognosia.blogspot.bg