За култа към здравето и телесната немощ

от Предание БГ

Как са свързани душата и тялото? Трябва ли да се тревожим за телесното си здраве? Защо грижата за физическото здраве е безсмислено без грижа за душата? Каква е опасността от култа към здравето? Свещеник Олег Стеняев отговаря на тези въпроси.

За съжаление в наше време има определен култ към човешкото здраве. Дори не става въпрос за лечението на болести, но за безкрайните превантивни мерки за всякакви възможни неразположения. Могъща индустрия предлага широк диапазон от цени, за да ни предпази от гледна точка на физическото ни здраве.

Това наистина се превръща в мания: хората са готови на всякаква цена, дори с цената на компромис с християнските си убеждения, да придобият физическо благоденствие и здраве. Но парадоксът в тази ситуация се състои във факта, че независимо как даден човек се опитва да запази телесното си здраве, без значение колко се притеснява за своето тяло, той знае, че то неминуемо ще умре, ще се смеси с пръста и ще се върне в състоянието си преди своето съществуване и в прах, от която Бог първоначално сътворил човека, както пише в Писанието: И създаде Господ Бог човека от земна пръст (Бит. 2:7).

В този живот не можем да съхраним нашите тела, не можем да ги излекуваме от всички възможни болести; те са обречени. И Св. Писание ни показва, че денят на спасението на нашите тела ще бъде, когато те възкръснат и се облекат в нетление. Следователно върху какво трябва да прекарваме повече време в този наш земен живот? Спасението на душата. Защото ако не спасим душите си през земния си живот, никога няма да го сторим. И това е истински парадокс: грижим се по-малко за душата, което е онова, което наистина следва да бъде спасено в този живот, и се тревожим повече за нашите тела, за които със сигурност знаем, че ще загинат и умрат.

В този живот, душата поддържа съществуването на тялото. Ако душата напусне тялото, в следствие на това то умира, загнива. В бъдещия живот ще бъде иначе: когато душата напуска тялото, душата вече няма да има пълнотата на съществуването – нито пък страданието в цялост, нито пък пълната благодат. Но когато телата ни възкръснат в деня на телесното спасение и душите ни се завърнат в телата ни, тогава тялото ще бъде в пълно единение с душата. И в Писанието, в посланието на ап. Павел до солуняни е написано: А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.(1 Сол. 5:23). Точно така трябва да е – запазени в чистота на духа, душата и тялото, в пълнотата на човешкото съществуване.

Но грижата за тялото не следва да се превръща в търсене на удоволствия за него – това е недопустимо. И в стремежа си да добият здраве на всяка цена, когато даден човек първоначално отиде при шарлатани, после при някакви си „лечители“, а после при разни йоги и практикуващи магия, за да се сдобие със здраве – това не е правилното отношение към телесното здраве въобще.

Трябва ли да се грижим за телата си? Да, необходимо е. Нуждаем ли се от лекари? Да. Писано е: „Почитай лекаря с чест според нуждата от него“. Но това не трябва да се превръща в култ към тялото, защото когато човек изпадне в подобен физически хедонизъм, винаги свършва лошо. Защото в Библията е написано: който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот (Гал. 6:8). Поради това нека спазваме здравословен баланс, така че и духът и душата, и тялото да бъдат запазени без порок за Пришествието на Господ Иисус Христос.    

pravoslavie.ru