Св. Йоан Кронщадтски: Така да вярваме, така да се молим и така да да побеждаваме своите страсти. Проповед за Неделя на хананейката

от Пътят на отците

Днес беше прочетено, братя мои, из Евангелието от Матея повествованието за неотстъпното прошение на жената хананейка към Иисуса Христа за бесноватата ѝ дъщеря (Мат. 15:21-28). Поучителна е за нас, братя и сестри, тази майка-хананейка! Любовта към дъщеря ѝ, жестоко страдаща от мъчещата бесовска сила, я подбудила да търси спасение за нещастната от божествения, всемогъщ Чудотворец, и тя не отстъпила от Благодетяля и Спасителя, докато не получила просимото, макар и нелеки да били изпитанията на нейната вяра и дръзновение! На пръв поглед, тя получила отказ и веднъж, и два пъти, и три пъти, но не се смутила, не се отчаяла, не казала: „Не, няма повече да моля и да безпокоя – явно, не съм достойна“, но непрестанно питаела твърда надежда към Чудотвореца.

Отначало Сърцеведецът не ѝ отговорил ни дума на нейната молба, за да възбуди в нея най-силна вяра и надежда, и най-пламенна молитва, защото у едни от препятствията вярата и надеждата с молитва повече и повече получават сила и твърдост, повече се разгарят, докато у маловерните и слабодушните отслабват и съвсем погасват. Действително хананейката не отслабнала във вярата, упованието и молитвата, но още по-силно започнала да моли и вика, като вървяла след Господа и учениците Му, така че те почнали да ходатайстват за нея, да я отпусне. Господ, сякаш не желаейки да слуша нито нея, нито учениците Си, казал, че Той е пратен само при погиналите овце от дома Израелев, т.е. при евреите, на които са дадени обещанията, откровенията, пророчествата за Неговото идване в света и спасението на хората чрез Него.

Без да обръща внимание на повторния отказ, тя се приближава към Самия Господ, кланя Му се и говори: „Господи! Помогни ми“. Забележете колко велика е нейната вяра, упование, дръзновение! Бидейки езичница, тя Го изповядва за Господ, Син Давидов, всемогъщ Цар на духовете, уповава на Неговата безкрайна благост, обгръщаща не само евреите, но и езичниците, и като рабиня на Господа или, по-скоро, дъщеря на Отца, смело говори: „Господи! Помогни ми!“. Когато Господ казал: „Не е добре да се вземе хляба от децата и да се хвърли на псетата“, разбирайки под „псета“ езичниците, не познаващи истинния Бог, към числото на които принадлежала и тази жена, тя ни най-малко не се оскърбила от това название, съзнавайки, че е достойна за такова срамно име, и казала: „Да, Господи! Но и псетата ядят от трохите, които падат от трапезата на господарите им“. Такава вяра, такова упование, смирение, търпение били приятни на Спасителя – Той я похвалил за великата ѝ вяра и казал: „О, жено! Голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти“. И се изцелила дъщеря ѝ в същия час. Да, на такава майка трябва да ръкопляскаме!

Такава вяра Господ намерил и в един римски стотник, също идолопоклонник, който имал смъртно болен любим слуга, изцелен от Господа по молбата и великата вяра на стотника. И за негова похвала Господ казал: „И в Израиля не намерих такава вяра (Мат. 8:10).

След всичко това ще кажа на всички вас, братя и сестри: научете се така да вярвате, така да се надявате и така да просите от Господа или Божията Майка, с такава смелост и неотстъпност, както просила хананейката за дъщеря си, както просил стотника за своя слуга – и ще получите по желанието си, ако то е угодно на Бога и от полза за вас. „Искайте – казва Господ, и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7). Хананейката изобразява нашата душа, а бесноватата ѝ дъщеря – многострастната наша плът, която всеки ден беснува от различни страсти. В каквото беда се намирал хананейката и дъщеря ѝ, в такава беда се намираме и ние с вас. „От младостта ми ме борят много страсти, но Сам се застъпи за мен и ме спаси, Спасителю мой!“ (Антифон на 4-и глас).

От какво страстите, тези бесове, действащи в сърцата ни, нерядко така нагло господстват над хората, мъчат, терзаят, срамят обзетите от тях люде? Оттова, че тези хора нямат крепка вяра, не се молят горещо и неотстъпно, нямат твърдо желание да се избавят от тях.

О, кой би ни изпратил такава майка, като хананейката, която би помолила за нас Господа със същата вяра, надежда и любов, както тя за своята дъщеря, та заради нейните молитви Господ да ни помилва и да изгони от нас нашите страсти, като ни изцели от беснуването ни? Защото плътта ни зле беснува. Но, братя, ние имаме много повече от хананейката – имаме за Молитвеница и Ходатаица непосрамваща и премилосърдна, Самата всеблага и Пречиста Майка на нашия Бог, винаги готова да ходатайства пред Своя Син и Бог за избавянето ни от беснуването и неистовстовто на страстите, само ние с вяра и упование, в покаяние от искренно сърце да прибягваме към Нея с молитва за помощ. Нейното ходатайство е всесилно, вярно, благонадеждно, защото Тя е Майка на Самия Господ и Творец на тварите и Нейният Син и Бог, като длъжник на Майката, ще изпълни всяко Нейно прошение за нас. Към Нея, към Нейния могъщ покров, ще прибягавме винаги. Но и сами да усъвършенстваме и умножаваме своята вяра в Господа, своето упование и своята любов към Бога и ближните и непрестанно да прибягваме в покаяние към Самия Господ, както хананейката, защото Господ на всички нас е дал правото, смело да се обръщсаме и към Него Самия: „Искайте и ще ви се даде“; и още: „Всичко, каквото просите в молитва с вяра, ще получите“ (Мат. 21:22).

Толкова, братя и сестри, е велика силата на вярата! Колкото по-силна е нашата вяра, толкова повече от спасителната Божия сила ще привлече тя към човека, и няма грях, няма такава голяма скръб, беда, от които вярата да не би могла да спаси. Тя грехове очиства, от страсти избавя, демоните прогонва, скърбите лекува, болестите изцелява, от смърт избавя, мъртви възкресява; враговете превръща в приятели, грешниците – в праведници; тя планини премества; тя всякакви чудеса извършва. Един гражданин на някой си град, живеещ с вяра и водещ упорита борба със страстите, като войн Христов, ми казваше в разговор с мен, че ежедневно и ежечасно с покайна молитва и вяра почти непрестанно получава от Бога спасяваща го от всички грехове и страсти сила, така че при безчислените изкушения и вътрешни грехопадения, той в края на краищата, винаги е победител на страстите и прогонител на бесовските мечтания и навети, разрушител на демонските козни – с една дума, той по Божия милост и по Божията вяра, дадена му е постоянно чудо сам за себе си. Ето каво значи молитвата на вярата, молитвата на покаянието! Така да вярваме, така да се молим и така да да побеждаваме своите страсти! Амин.