Светите отци за смъртта

от Предание БГ

Същност на смъртта

Смъртта е блаженство за светиите, радост за праведниците, но за грешниците е скръб, а за нечестивите - отчаяние. (Преп. Ефрем Сириец)

*

След като Христос дойде и умря за живота на света, смъртта вече не се нарича смърт, а сън и успение. (Св. Йоан Златоуст)

*

Смъртта не е нещо друго, а пълно унищожение на тлението, защото тя разрушава не просто тялото, а неговата тленност. (Св. Йоан Златоуст)

Смъртта е отдалечаване от Бога, жилото на смъртта е грехът.

(Преп. Максим Изповедник)

Смъртта като начало на вечността

Смъртта не е изход, а само преминаване или преселване във вечността след завършването на земния път.

(Св. Киприан Картагенски)

*

От Възкресението на Христа до наши дни смъртта е само сън и разделение на душата от тялото до деня на нашето обновление.

(Преп. Ефрем Сириец)

*

Както светлината при настъпване на нощта не изчезва, а само се скрива, а след това отново се появява, така и човекът, положен в гроба с глава на запад, се запазва за изтока на възкресението.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Нека никой не губи надежда за починалите, за Бога всички са живи, независимо дали бодърстват, или са заспали по Неговата воля.

(Св. Йоан Златоуст)

 

Неизбежност на смъртта

Не Бог е създал смъртта, а ние сами сме я предизвикали със съдействието на лукавия.

(Св. Василий Велики)

Когато Адам престъпил Твоята заповед, чрез това и родените от него станали подвластни на смъртта.

(Преп. Ефрем Сириец)

 

Смърт на праведните

Смъртта е сън за праведниците, по-точно - преминаване към по-добър живот.

(Св. Василий Велики)

*

Смъртта, която за всеки е страшна и ужасява всеки смъртен, за богобоязливия е тържество.

(Преп. Ефрем Сириеи)

Смъртта на праведниците е краят на борбата с плътските страсти.

(Преп. Ефрем Сириеи)

*

Когато праведните души напускат тялото, тогава ангелските ликове ги приемат в своите обители, в чистия век, и по такъв начин ги довеждат при Бога.

(Преп. Макарий Египетски)

*

Тези, които със старание са се подвизавали в добродетелите, когато се преселват от тукашния живот, то наистина сякаш получават свобода от злостраданията и техните окови.

(Св. ЙоанЗлатоуст)

*

Те не се поклониха нито на звяра, нито на неговия образ, нито на антихриста, не приеха на челата и десницата си знака на Божия противник, но придобили Христов ум, постоянно го изразяваха в начина на мислене и в действията си, без да щадят кръвта си, за да покажат своята вярност на Христа, и затова са наследили Христовото царство. За такива няма смърт.

(Св. Игнатий Брянчанинов)

 

Смъртта на грешниците и непокаялите се

Добрите хора в деня на смъртта си не изпитват нито страх, нито болка, а злите треперят от смъртта, знаейки, че ги очаква съд.

(Преп. Ефрем Сириец)

*

Никоя смърт не е така тежка, както тази на нечестивия грешник. Нечестието му запалва огъня на неугасимия пламък, отчаянието и загубата на всяка надежда. Избави ни, Господи, от такава смърт и ни помилвай по Твоята милост!

(Преп. Ефрем Сириец)

*

Ако душата е виновна за грехове, идват тълпи демони и зли духове и тъмните сили я грабват и повличат в своите предели.

(Преп. Макарий Египетски)

*

Ако в тукашния живот душата се е подчинявала и покорявала на демоните и е била тяхна робиня, толкова повече, когато напуска този свят, е задържана от тях и остава в тяхна власт.

(Преп. Макарий Египетски)

*

Престани да плачеш заради смъртта, а плачи за греховетеси, за да ги заличиш!

(Св. Йоан Златоуст)

*

Зло е не смъртта, а греховната смърт.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Не смъртта причинява скръб, а нечистата съвест. Затова престани да грешиш, и смъртта ще бъде за теб желана.

(Св. Йоан Златоуст )

*

Нека извършваме постоянни молитви за починалия грешник и да даваме милостиня за него, и тогава, дори той да е недостоен, чрез нас Бог ще се умилостиви над него.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Смъртта е страшен и нетърпим час за обладаните от грехове, за тия, чиито души не са очистени чрез покаяние, за тия, които живеят непорядъчно, които безчинстват и са своенравни, а е сладостна и многожелана за боголюбивите, благочестивите и добродетелни люде, за благопокорните и смирените.

(Преп. Теодор Студит)

*

Младенците, починали некръстени, се предават на безграничното Божие милосърдие.

(Св. Теофан Затворник)

 

Душевна смърт

Ако ние използваме цялото си старание и всички средства,за да избегнем телесната смърт, колко повече сме длъжни да полагаме усилия, за да избегнем душевната смърт. Защото за този, който иска да се спаси, няма никаква пречка, освен само нерадението и леността на душата. (Преп. Антоний Велики)

*

Когато слушаш за смъртта на душата, не мисли, че тя умира; тя е безсмъртна, а смърт за душата са грехът и вечното наказание.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Нека треперим не пред смъртта, а пред греха. Не смъртта е родила греха, а грехът ни е причинил смърт, смъртта е станала лекарство срещу греха.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Бог затова е направил неизвестна нашата кончина, за да направим ние известни загрижеността и внимателността си.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Когато някой е на път да си замине от този свят, нека роднините му го убедят да остави преди смъртта си нещо за бедните.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Всеки ден бъди готов Господ да поиска душата ти. Не прави така: днес да се покаеш, а утре да забравиш за стореното, днес да плачеш, а утре да играеш, днес да постиш, а утре отново да се опиваш с вино.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Както хлябът е най-необходимата храна от всички други, така и помненето на смъртта е най-важното от всичко друго.

(Св. Йоан Златоуст)

*

Трябва да знаете, че помненето на смъртта, както и всички други блага, е дар Божий.

(Преп. Йоан Лествичник)

*

Разсъждавайки за смъртта, аз се изумявам, ужасявам се, треперя и се моля да ми бъде дадено тук със сълзи да умия безчислените си грехове и малко да се очистя.

(Преп. Теодор Студит)

Помненето на смъртта винаги действа спасително, но още повече, когато стоим пред лицето на починалия.

(Преп. Теодор Студит)

*

Където е споменът за смъртта - там са покайните чувства, съкрушените сълзи, охладняването към всичко земно, услаждането от небесното, просвещението, пожелаването на по-доброто и небесното.

(Преп. Теодор Студит)

*

Никога да не забравяме за смъртта, за да не ни сполети вечната смърт.

(Преп. Теодор Студит)

*

Няма нищо по-страшно от помненето на смъртта и по-дивно от помненето на Бога; едното вселява в нас спасителна печал, а другото ни изпълва с духовна радост.

(Преп. Илия Екдик)

*

Нека винаги в теб живее помненето на смъртта, защото то е причина за смирението.

(Преп. Симеон Нови Богослов)

*

Напразно мислят, че помненето на смъртта отравя живота.Не го отравя, а ни учи да бъдем внимателни и да се въздържаме от всичко, което трови живота. Ако повече хора помнеха смъртта, в живота ни - и в личния, и в обществения, щеше да има по-малко безредици.

(Св. Теофан Затворник)

*

Аз не мога да тъгувам за починалите, когато съм уверен, че те са отишли при Бога. Как да тъгувам за тях, когато те се радват?!

(Св. Теофан Затворник)

*

Непрестанно помни за страшната смърт, като да е пред очите ти, и ще видиш, че не е толкова страшна.

(Св. Григорий Богослов)

*

Нищо не ни избавя от смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нито премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди. Починалият няма полза нито от сълзи, нито от сърдечна мъка, нито от скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.

(Преп. Ефрем Сириец)

*

Денят, в който си се родил, е зарадвал твоите родители, денят на кончината ти е опечалил наследниците ти? - Нека тогава те видят в Едем. (Преп. Ефрем Сириец)

*

В голяма скръб и мъка е душата, когато я влачат насам инатам, принуждавайки я да върви. Демоните искат тя да върви стях в геената, а ангелите желаят тя с тях да достигне жилището на светлината. В това време не са й скъпи нито приятелите, нито братята, нито любимите, нито ближните, нито познатите, за нищо не счита богатството и имота, а мисли единствено за това колко грехове има и колко са големи те. Душата се носи тогава над тялото и му казва: „Сбогом, мен ме грабва смъртта и аз си отивам“. А тялото казва на душата: „Върви с мир, възлюбена душо! Сътворилият ни Господ да ни избави от геената“.

(Преп. Ефрем Сириец)