Исторически свидетелства за най-старите следи на християнството на Балканския полуостров

от Предание БГ

Балканският полуостров, който още от дълбока древност е бил прошарен навсякъде с пътища, се явява, по своето местоположение, като кръстопът между Близкия изток и Западна Европа. Той обхващал, особено в южните си предели, още в старо време, най-просветени и цветущи културни места на Европа, поради което е бил и предмет на сериозно внимание от страна на Христовата Църква още в първите години на нейната поява.

Историята ни свидетелства, че християнството, наистина, прониква на Полуострова още от времето на римското владичество. Семената на Христовото учение са били хвърлени тук от самите апостоли още от първите времена на Църквата.

Първият, който е положил на Балканския полуостров началото на благодатното Христово Царство, е бил св. апостол Павел, както това се вижда от книгата Деяния Апостолски (16 и 17 гл.) и както сам той говори за това в посланието си до римляните: със силата на поличби и чудеса, със силата на Божия Дух, тъй че разпространих благовестието Христово от Иерусалим и околността дори до Илирик (Римл.15:19). По тоя случай, бл. Теодорит свидетелства, че тоя велик апостол е проповядвал християнството не само в Македония, но и в Тракия. В Македония той проповядвал в 50 година след Христа, основал християнска община в гр. Филипи (гр. Филипи е описан от мнозина историци, които са посещавали развалините му в Драмското поле на юг от гр. Драма, намиращ се в североизточна Гърция – б.р.) и пътувал заедно с евангелист Лука, който говори в Деяния Апостолски за това така:

И като отминаха Мисия, слязоха в Троада. През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.“(Деян. 16:8-12, , 2 Кор. 11:9; Филип. 5:15).

Освен апостол Павла, на Балканския полуостров е проповядвал словото Божие така също и св. апостол Андрей, след като е възвестил Евангелието във Витиния, Понт и Византиум, и достигнал дори до Дунав и Никопол.

В житието на светия Апостол се казва, че жребият му се падна да отиде да проповядва във Византийските и Пропонтидските страни в Халкидон, Византиум, Тракия и Македония дори до Черно море досежно Дунава, до Тесалия и Елада.

„След като отиде в много други страни, отпътува (ок. 36 г. сл. Р.Хр.) за гр. Византиум в Тракия, гдето пръв проповядва Христа, научи мнозина и им постави църковни презвитери. И Стахия, когото споменава св. ап. Павел в посланието до римляните (16:9) им ръкоположи за епископ, а сам той, като понасяше болести и трудове за Христовото благовестие, обходи Понт, Черно море, Скития (Добруджа и Южна Русия) и пр. Той ходи още в Рим и се върна в гръцката земя Епир и пак дойде в Тракия, дето укрепяваше християните и им поставяше епископи и учители.“

Известният църковен писател Ориген (200-258 г.) също свидетелства, че св. ап. Андрей е проповядвал християнството по крайбрежието на Черно море всред скитите. А св. Доротей (+361 г.) говори по-определено за тази проповед, като отбелязва: „Андрей, брат на апостол Петра, обходил цяла Византия, Тракия и Скития и проповядвал Евангелието.“

Френският историк по християнството д-р Ж. Цайлер в своята история отбелязва, че от едно място на Църковната история от Евсевий се вижда, че ап. Андрей Първозвани е просветил с християнската вяра скитите. В названието Скития, според българския историк К. Стоянов, влиза по онова време и днешна Добруджа, защото Овидий, заточен в Кюстенджа(сн. Констанца, румъния - б.р.), се оплаква, че е бил изпратен между скитите.

И руският църковен историк архиеп. Макарий пише за съществуването на стари предания и исторически свидетелства, според които св. ап. Андрей е проповядвал християнството освен в Тракия, още в голяма и малка Скития (Добруджа) където са възникнали още от негово време християнски общини със свои презвитери и епископи.

Също така и св. Иполит Портоенски (+ 222г.) свидетелства, че апостол Андрей след като проповядвал на скитите и тракийците, претърпял кръстна смърт в Патрос Ахейски, дето бил разпънат на маслинено дърво и бил погребан там в 67 или 68 г.

Св. Епифаний говори, че и св. евангелист Лука е проповядвал словото Божие в Македония като сътрудник на св. апостол Павел, който е бил придружаван и от следните други лица, както за това се говори в Деяния Апостолски: Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим. Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада. А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни (20:4-6).

Великият апостол на християнството, който пръв от ладията си осенявал с кръстно знамение сините води на класическото Егейско море, благословил живописните му брегове наедно със своите сътрудници (Деян. 19:29, 20:1-3), е положил големи грижи да разпространи Христовото учение между населението в крайбрежието на Македония, като навсякъде е образувал християнски общини. Така, например, освен споменатите досега места, той посетил и основал още християнска община в гр. Амфипол, който е бил стара гръцка колония и се намирал на около 5 км. от Стримунския залив, свързан със стария римски път Via Egnatia. Също така св. апостол Павел, заедно със Сила, е минал по същия път за Аполония и Солун, дето проповядвал на населението Христовото учение и основал църкви, или, както се казва в Св. Писание: Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, дето имаше иудейска синагога. Павел, по своя обичай, влезе при иудеите и три съботи наред им говореше от Писанията, като им откриваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павла и Сила, - голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.(Деян. 17:1-4). Споменът за божественото красноречие на този всемирен апостол живее и сега още в народното съзнание. Преданието и до днес посочва мраморния камък в двора на църквата „Св. Георги“, откъдето св. апостол Павел проповядвал животворното християнство на солуняните.

Бл. Теодорит, като говори за благовестието на този велик апостол в Македония, казва, че за да затвърди добре основаните от него църкви в тая страна, той не само лично проповядвал в тях, като няколко години наред ги е посещавал, но и по-сетне, когато не му било възможно да стори това, ап. Павел изпращал специални послания, чрез които поддържал животворната вяра на новите християни, или пък специално изпращал за тази цел своите постоянни спътници и сътрудници: Тимотей, Сила, Тит и др.

Семето на християнството, посято на Балканския полуостров от самите св. апостоли и техните сътрудници, пада на добра земя и дава богата почва. То е подействало силно върху населението на полуострова, което започнало бързо да се християнизира. Това се вижда и от значителното число епископи, които историята знае тук още от първите времена на апостолския век.

(архим. д-р Антим Шивачев, "Християнството на Балканския полуостров")