Всичко, което неоезичниците казваха относно християнството, бе лъжа - ч.2

от Предание БГ

Отец Георги: Това е жив пример доколко може да се вярва на неоезичниците. Ако някой ви каже: „Ще ви разкажа всичко за дядо ви. Хората са ви лъгали за него. Сега ще разберете истината. Имам неговия дневник и знам всичко за него. Дневникът описва начина, по който трябва да живееш.“ Всеки би отвърнал: „Може ли да видя дневника?“ Ала единственият отговор, който получавате, е: „Не, не може. Просто слушай какво ти разправям и си купи тези и тези неща от мен, те са точно като онези, които дядо ти е имал. А също така, купи си и книгата, която написах за дядо ти. И най-важното, слушай какво ти говоря“. Никой не би повярвал на това. Обаче, щом някой каже тези неща за нашите предци, живели преди 40 поколения, неоезичниците го приемат веднага и по детински им се доверяват.

И.Л.: Да. Прав сте, като отбелязахте, че макар и да го отричат, неоезичниците имат много развита идея за водачество, за гуруизъм. Те се отнасят към своите гурута с голяма почит. Разбира се, наричат ги с разни имена. Макар да казват, че „нямаме лични авторитети, всеки изразява чувствата си и усеща зова на кръвната линия по свой си начин“, и така до безкрай.

Отец Георги: Неоезичниците се аргументират със следното, което смятат за много важно: „Ние ви учим на нещо, в което нашите предци отпреди хиляди години са вярвали.“ Това означава, че четиридесет поколения от християни са били глупаци, избрали погрешния път, че всички те са били предатели и са сбъркали… Четиридесет поколения, включително нашите най-близки роднини. И ни се казва, че неоезичниците ни учат на вярата на хората отпреди хилядолетия. Това е най-голямата им лъжа. Всъщност, няма точна информация за вярванията на древните славяни, с изключение на някои непълни фрагменти. Поради това всички неоезически групи и техните вярвания са модерни измислици. Всичко това е съчинено от наши съвременници.

И.Л.: Разбира се. Поради това, когато казвам „магове“ или „езичество“, нямам предвид това в буквалния смисъл. Не всички са запознати с термина неоезичество, но той е много точен, защото ясно показва, че това което хората наричат Родновери или паганизъм няма нищо общо с историческото славянско езичество. Това е модерна религиозна измислица. Всеки маг си има свое учение и версия на неоезичеството. Така че е напълно погрешно да вярваме, че съвременният неопаганизъм е същият като този на историческото славянско езичество. Всеки учен ясно би разбрал, че неопаганизмът въобще не е езически.

Отец Георги: Не е тайна, че неоезичниците имат, меко казано, силно предубеждение спрямо християнството. Ще си позволя да предположа, че през годините, прекарани в тяхното движение, вие също сте развили подобни предубеждения. И така, как преминахте от тези ваши разочарования в неоезичеството и станахте християнин?

И.Л.: Ще ви разкажа за първото и най-живо религиозно преживяване в живота си… Бях на пет години, стоях в църквата по време на служба. Миришеше на восък, свещите горяха…. Не разбирах нищо, не знаех никаква теология. Просто се чувствах приятно и на топло. Чувствах се вкъщи. Именно това усещане, че съм обичан и у дома, ми помогна да се върна в Православието. Различните религиозни учения, които опитах, предлагат разнообразие от различни преживявания, включително и позитивни. Но това са студени позитивни усещания, подобно на огън, от който лъха студенина. Това бе екзалтация, някакъв вид екстаз, но в него липсваше топлина и вътрешна естественост. Това е нещо подобно на разликата между майка и мащеха. Мащехата също може да е грижлива, ала няма да почувствате майчинската любов. Тук бях в подобна ситуация. Не толкова аргументите на разума, а това лично усещане ми помогна. Като говоря за разумен подход, в неоезичеството има повече митологеми относно християнството от където и да е другаде. Това включва пропитото с кръв Покръстване на Русия и още много митове. Както каза един теолог, можете за премахване тези митове един по един, също както премествате клоните от пътя, за да го разчистите към църквата. Ако тези митове са истина, не би имало толкова много православни хора. Те са измислица и неоезичниците умишлено ги разпространяват като част от тяхната пропаганда. И младите, неопитни юноши, които са основната цел на неоезическата пропаганда, приемат тези клишета и митове, без въобще да ги разбират.

Отец Георги: Какво ви накара да помислите отново за християнство?

И.Л.: По начало, неоезичникът и за миг не забравя за християнството. Омразата към християнството е същината на неоезичеството, така че те винаги го помнят. Поради това те търсят факти и четат книги в опит да намерят нещо, в което да обвинят християнството, да намерят някакви несъответствия или непоследователност.

Така че, когато започнах да се отдалечавам от неоезичеството, започнах да търся нещо, с което да го заменя. Понятия като „предци“, „традиция“, „национална култура“ са важни за неоезичниците, така че възникна въпроса: Коя религия, освен езичеството, може да ме свърже с тях? Има само една подобна религия и това е Православното Християнство. Много поколения наши предци са умирали с името на Христа на уста под знамето с лика на Спасителя, който е неръкотворен. След като разбрах това, насочих търсенията си в специфична посока. Лекциите по християнска апологетика, които чух, ми помогнаха да разруша много митове относно християнството. След това започнах да изучавам православна теология и историята на православието самостоятелно. Така достигнах до християнството, след като проумях, че всичко, което неоезичниците бяха казали, е лъжа. Много от лъжите за него бяха също така пуснати през 70-те години от правителствената анти-християнска пропаганда. Но ако махнете лъжите и митовете относно Православието, разбирате, че съвременните руснаци, също както и много поколения от нашите славни и героични предци, нямат нужда от друга вяра, традиция или култура.

Отец Георги: Чувствате ли нещо специално, когато посещавате Православна църква?

И.Л. : Продължавах да ходя на църква дори когато бях езичник. Това бе много интересно и привлекателно за мен. Честно казано, основно ходех там, за да открия причини да критикувам „всички тези християни“. Обаче, както споменах по-рано, първите ми спомени от посещението на църква бяха много топли и безметежни. През многото ми години на езичество споменът за това не избледня; спомням си колко уютно, спокойно и топло бе в църквата. И всеки път, щом отида на църква, макар че мислите ми бяха изпълнени с омраза, все пак усещах, че има НЕЩО в църквата. Това НЕЩО не бе враждебно или зло, а дори напротив. Разбира се, никой езичник не би признал това, тъй като те винаги търсят повод да се усъмнят, а Бог никога не насилва човек да Го приеме. Ако не желаете да видите Бог в църквата, Бог няма да ви накара да видите. Бог не се натрапва на никого. Ето един интересен факт: дори най-отдадените езичници никога не чувстват празнота в Православна църква. Вероятно усещат нещо непознато за тях или нещо, което не отговаря на техните очаквания. Ала моите приятели неоезичници по онова време ми споделяха, че наистина има НЕЩО там. Сега разбирам, че това е било Божието присъствие в църквата.

Отец Георги: Вероятно някои светски хора биха запитали: „Защо трябваше да смените една религия с друга? Не е нужно да вярвате в каквото и да е.“ Бихте ли ни казали какво почувствахте, когато станахте православен и какво бе това, което липсваше в езичеството и което атеизмът и агностицизмът не могат да предложат.

И.Л.: Всички неоезичници вкарват някои православни елементи в неопаганизма, макар понякога и подсъзнателно. Усещането, се си свързан с дедите, любовта към природата и съзнанието, че някои неща са ни дълбоко присъщи, са главните аспекти, които правят езичеството привлекателно за хората. Чувството, че си близо до своята родина и т.н. Мнозина смятат, че това липсва в християнството. Когато се завърнах съм Православието, имах усещането, че всички парченца си идват на мястото. Едва след като се върнах към Православието, много неща ми се изясниха. Разбрах, че предците ни не умират наистина и че не се прощаваме с тях завинаги. Това е така, защото нашето общение продължава чрез молитвите и при посещенията ни в църква. Стана ми ясно как можеш да обосновеш своята любов към природата и родината, като знаеш, че историята и животът се основават върху Православието. Най-важното усещане е това за Благодат, което чувствам в църквата по време на литургия и когато посещавам свети места. Не само в езичеството има отношение на възхита към природата, а може да го правите и в християнството. И това е в много по-голяма степен, чувството за мир и спокойствие в душата, чувството на Божията благодат и любов. Не можете да получите това в езичеството, тъй като те имат напълно различен начин на мислене – те не могат да стигнат по-далеч от това да се насладят на природата и да почувстват близост с божествата и дедите. В християнството усещанията са по-дълбоки, по-ясни и величествени. Най-важното нещо е: „Бог е Любов“. Езичеството няма подобно схващане, а именно това чувствате в християнството. Чувствате Любовта. Чувствате, че сте обичан и че естествената ви нужда от любов е насърчена.

Обратно на измислените езически божества, които може да са всякакви, но от които всъщност нямате нужда, във вашето взаимоотношение с истинския Бог вие чувствате Неговия отговор, Той ви помага. Чувствате Божия Промисъл. Съвсем наскоро, аз и моето семейство преживяхме нещо и това извън всякакво съмнение бе чудо. Няма да спомена подробности, тъй като е много лично. Но винаги е имало чудеса и ще ги има и занапред, по Божията воля.

Отец Георги: Как се почувствахте на първата си изповед след три години сатанизъм и десет години езичество. Беше ли ви трудно?

И.Л.: Първата ми изповед след като се върнах в Православието бе много трудна. Беше истински шок. Буквалният превод на думата „изповед“ от гръцки е „промяна на мисленето“. Това промени много живота ми и аз преосмислих доста неща. Благодарен съм на отец Йосиф, свещеникът, който прие моята първа изповед. Той ме прие с топлота и любов и се отнесе към мен бащински, с разбиране. Той нямаше по-големи изисквания към мен от необходимото и не беше ненужно строг. Той ме прие като истински свещеник, както баща приема своя блуден син. С любов.

Изповедта е много труден процес, който докосва най-съкровените пластове на душата. Първата изповед е монументално събитие, което си струва да се изживее. Това е първата крачка от един дълъг път. Без нея не можеш да се помириш с Бог. Независимо какво смятат неоезичниците и останалите отклонения от Истината, без изповед всеки човек постепенно се изгубва. И така аз преживях това важно събитие – моето завръщане в Православието, моята първа изповед – сякаш се връщах обратно в семейството си. Това ме накара да се почувствам у дома. И този спомен ми е много скъп.

Отец Георги: Каква бе реакцията на вашите приятели езичници, като разбраха, че сте станал християнин?

И.Л.: Имаше какви ли не реакции. Повечето от предишните ми приятели ме сметнаха за предател. Някои решиха, че съм нает от тайните служби, за да разруша неоезическото движение. Някои повярваха, че чувствата ми са искрени и се отнесоха с разбиране. Малка групичка, най-близките ми приятели, няколко години по-късно също се завърнаха към Православието. Доста говорихме и имахме горещи спорове. Не знам дали бе от моя пример или от нещо друго, но хората, които ми бяха най-близки, също се обърнаха от езичеството към християнството.

Всеки си има собствен път и всеки прави своите избори. Ще ми се моите приятели, които останаха езичници, просто да проучат нещата малко по-дълбоко и без предубеждения. Това би било напълно достатъчно да разберат неадекватността на езичеството и вероятно да ги върне в Православието. Само изкривените представи за християнството държат хората в езичеството. А и гордостта: след като са прекарали много години, като са вярвали на това, не могат да го обявят просто ей-така, тъй като са набрали голяма инерция. Но има Бог и Той наистина е Любов. Иска ми се всички неоезичници да почувстват подобна Любов.

Източник: pravoslavie.ru