Всичко, което неоезичниците казваха относно християнството, бе лъжа - ч.1

от Предание БГ

Интервю на отец Георги Максимов с Иван Лисков, който се присъединил към сатанистите в юношеските си години и чието търсене на „истинската религия“ по-късно се проявила в многогодишно въвличане в неоезичеството.

Отец Георги Максимов: Здравейте. Моят гост днес е преживял доста в своя живот, включително в областта на сатанизма и паганизма(езичеството). Моля, кажете ни как всичко започна, Иван.

Иван Лисков: Благодаря, отче. Мисля, че трябва да започна със своето детство, защото всичко започва от там. Помня, че когато бях 7 или 8 годишен, майка ми често ме водеше до гробището, за да посетим гроба на дядо ми. Ходехме с влак и тъй като исках да се занимавам с нещо по пътя, вместо просто да зяпам през прозореца, постоянно молех майка ми да ми купи някой вестник. Бе началото на 90-те и имаше какви ли не вестници. Този, който привлече погледа ми, се казваше „Много страшен вестник“. Той съдържаше истории с окултен и магически характер и всякакви подобни плашещи неща. Разбира се, бях много любопитен, тъй като имаше и страшни картинки. Започнах да чета вестника редовно и така постепенно попаднах в света на окултизма.

О. Георги: И така бяхте привлечен към всичко това?

И.Л.: Въобще не го харесвах – в началото просто бях очарован. Имаше нещо тайнствено и мистично и бях заинтригуван. Постепенно привикнах към истории за вещици, магия и демони и те малко по малко се превърнаха в част от моя живот. Те станаха нещо нормално и вече не се боях от тях. Това усещане бе пленяващо и започнах все по-усилено да чета. Другият вестник, който лесно намирах, се наричаше „Тайната сила“. Той бе по-„професионален“ и публикуваше интервюта с върколаци, магове, феномени, лечители и „контактьори“. Естествено, това постепенно разшири възприятията ми. Започнах да се интересувам от определени видове магия и да обмислям дали да не пробвам и аз самият нещо. Когато бях на дванадесет, вече четях какви ли не брошури, като например „Практична Магия“ от Папус и други подобни. Под тяхно влияние започнах да разбирам, че можеш да вкараш в живота си определени сили, които да са ти полезни по някакъв начин. От материална гледна точка това се изразява в натрупване на богатство или пък да навредиш на своите врагове. Започнах сам да правя това и мога да ви уверя, че наистина действа. И така стигнах даже по-далеч. Исках да открия откъде идва тази сила и кой я дава. Това естествено ме отведе в света на духовете. Не ги делях на добри или зли;изглеждаха ми като някакви същества, които могат да ти дадат това, от което се нуждаеш. Започнах да изучавам този предмет и попаднах на книга за Кабала, която съдържаше имената на различни ритуали за тяхното призоваване. Това бяха еврейски имена: Анаел, Самаел и т.н. чудех се защо са еврейски и започнах да търся още информация. От книгите научих, че има стриктна йерархия в света на духовете и че сатана е техния водач.

Всички окултни книги, които вече бях прочел, ме бяха накарали да разбера, че сатана е просто водачът на тази йерархия. Не осмислях това като добро или зло, а гледах на него като на неразбран и трагичен персонаж, който може да те дари с неограничена сила. „Щом е така, вероятно е благосклонен“, си помислих. Така се запознах със сатанистите, хората, които умишлено посвещават живота си в служба на дявола. Бях изненадан да разбера, че няколко от тях живеят в моя квартал. Сприятелих се с един от тях. Той бе по-възрастен и се превърна в нещо като ментор за мен. Питах го въпроси, които ме интересуваха. Постепенно убежденията ми се усилиха. Той ми даде някои препоръки, отговаряше на питанията ми. Разбрах, че има сатанинска църква и специална музика, наречена блек метъл, която открито възвеличава принцът на мрака и въвежда хората в света на духовете и магията, където легендите и приказките бяха като истински. Всичко това ми изглеждаше подобно на магически остров, където намирах убежище от реалността и ежедневието и се чувствах като пълноправен жител на тази приказна страна. И като доста силен човек, също така.

Отец Георги: Доколкото разбирам, сатанистите, независимо какво мислят за сатаната, са някак привлечени от злото. Не само от скверността и богохулството, а също така и към убийството и самоубийството, например. Това не ви ли притесни?

И.Л.: Очевидно, това е вярно. Но има различни видове сатанисти. Например, т.нар. вулгарни окултисти: нещо като сатанисти – поп-звезди, които убиват котки, слагат си грим и визуално онагледяват своите възгледи по всеки възможен начин. Има също така и хора, които не си губят времето с това, но практикуват различни ритуали и изглеждат по-сериозно. Външният им вид може да не подсказва тяхното влечение към сатанизма. Злото за тях не е абсолютна категория. Злото е онова, което си мислим, че е. За тях това не е зло, а просто необходимост. Например, в сатанинската библия Антон Шандор Ла Вей, небезизвестният основател на църквата на сатаната, казва, че дяволът насърчава нарушаването на всичките десет заповеди просто защото това е естествено. Той прокарва идеята, че злото не е абсолютно понятие. За едни хора е зло, а за други добро. Например „не прелюбодействай“ е представено като ограничение на човешката свобода и естествени желания. Оправдание може да бъде намерено за всичко, включително за злото.

Отец Георги: Как преминахте от сатанизъм към езичество?

И.Л.: В един момент, аз и човекът, който ме въведе в сатанизма решихме, че сатанизмът и просто противопоставяне на Бог, някакво вътрешно караница между евреите. Имаше юдейски Бог, Яхве, а също така и дявол, който му се бе опълчил. Но ние не бяхме евреи, защо са ни нужни тези техни егрегори(мисъл-форма - б.пр.), тези еврейски думи и система? Ние сме славяни и си имаме наши собствени божества – Перун, Сварог, Даждбог и др. Така преминах от сатанизъм към езичество. По-късно щях да разбера, естествено, че няма кой знае каква разлика между тях. По онова време обаче бе съществено за мен, тъй като ми се струваше, че от отхвърляне на доброто или просто като се противопоставям на християнството постепенно преминавах в свят, който е много по-реалистичен. Това бе като своеобразен мост за мен от света на фантазиите, на приказките за върколаци и други подобни в нашите собствени руски традиции. Помислих си: „Какво толкова има да му умувам, дедите ми са били езичници“. Или по-скоро моите пра-пра-пра родители….онези, живели преди хиляда години.

О.Георги: Преди четиридесет поколения.

И.Л.: Да. Идеята, че „Ние сме руснаци и трябва да си имаме руски богове“, бе много вдъхновяваща. Заинтересувах се от етнография и от историята на славяните. Да търся информация бе доста трудно, защото, когато си на 15, сериозните произведения на историците и етнографите изглеждат скучновати. Честно казано, бе ми доста трудно да разбера. Затова се насочих към по-леките книжки на нео-езически организации, които по онова време никнеха като гъби след пролетен дъжд. Започнах да чета тези „произведения“. Те споменаваха за Иля Черкасов, водещият маг, "патриархът на руската Родновера“. Той е известен в нео-езическите среди като Магус Велеслав.Той се занимава с всякакъв вид мистицизъм. Интернет е пълен със снимки с различни индуски символи на неговото чело и тризъбци. Той е последовател на тантрическите практики. По свои собствен начин той е интересна личност, философ. Той е лидерът на Общество родолюбие. Купих неговата книга, Коло Славим и постепенно бях въвлечен в света на нео-паганизма, като участвах в годишните празненства, като например пролетното и есенно равноденствие. Започнах да усещам определена поетичност в езичеството. Факт е, че паганизмът е тясно свързан с природата и е естествено хората да бъдат привлечени от него.

Отец Георги: Когато говорим с приятели за Родновери, често имаме усещането, че мнозина от тях всъщност не вярват в боговете, за които говорят, рисуват ги или ги дялкат с ей-такива крака(смее се). Същото ли бе и за вас?

И.Л. : Да. Всъщност, дори попитах Иля Черкасов, самият Магус Велеслав. Казах му: „Чета блога ви в интернет и на него има съвсем малко за езичеството.“ Много езичници напускат Велеслав, защото той залитна по тантризма, а това няма нищо общо със славянското езичество. Рекох му: „Пишете, че боговете са елементи на съзнанието…. Вие всъщност не вярвате в духове и богове, които наистина присъстват тук и сега, които представляват природни сили и т.н. Вие не вярвате в онова, в което са вярвали нашите предци.“ Той ми отговори: „Не знам в какво точно вярвам. Имам предвид това, че кои са тези богове не е важно. Важното е как се отнасяме с тях и това, което мислим за тях. Дали наистина съществуват не е съществено.“ И така нео-езичникът може да мисли, че всичко е божествено, включително природните сили и техните собствени психически сили. Най-общо казано, нео-езическото разбиране за света е толкова разпръснато, че по-късно, когато бях към края на увлечението си по тях, разбрах, че всеки езичник има своя собствена версия за паганизма.

Отец Георги: Това може да се приложи към въпросите, които се смятат от най-голяма важност за която и да е реално религия. Като например: „В какво или в кого вярваме?“, „С кого въобще искаме да установим общение?“ Чух, че някои Родноверци се оплакват, че няма общо становище в това отношение. Някои вярват, че Бог е един и всички славянски богове са негови проявления, а други смятат, че има отделно съществуващи божества. Някои ги смятат за проявления на съзнанието или просто персонификации на елементите. Те наистина първо трябва помежду себе си да постигнат съгласие, преди да поведат хората нанякъде! И така, става следното: на даден човек се казва „да почита природните божества“. А той пита: „Ама кои са те?“ А отговорът е: „Няма значение, да потанцуваме около огъня!“

И.Л. : Най-интересното е, че много езичници смятат това за нормално. Те казват, че са свободни хора и могат да си вярват в каквото поискат. Боговете не ги принуждават да правят каквото и да е, и че липсата на догматична теология е по принцип добро нещо. Това е интересна ситуация, тъй като нео-езичниците винаги упрекват християните, че имат множество изповедания (Протестантство, Католицизъм и Православие), а има стотици, дори хиляди езически вярвания. Дори в дадена общност може да има напълно противоположни мнения по някои въпроси. Даже няма да споменавам факта, че езичеството като цяло няма собствена теогония или космология. Всеки си измисля по нещо. Така че от всички хора най-малко те трябва да критикуват християните за различията. Ако попитате езичниците кой е Перун, ще получите няколко отговора, дори ако имате предвид научните версии. Някои ще кажат, че е закрилник на военните, други го наричат бог на светкавиците и т.н. 85-90 процента от нео-езичниците са млади хора между 18 и 25 години, които са прочели няколко научни книги. Те мислят чрез лозунги и биха повярвали във всичко… Например, има един нео-езически идеолог, Азар Ворон, (Лев Рудолфович Прозоров), който пише в своята книга, че по време на Покръстването на Русия кръвожадни християни са избили две-трети от населението.

О. Георги: Обикновено казват три-четвърти, намеквайки че 9 от 12 милиона са избити.

И.Л. : Да. Лабилни млади хора не търсят каквото и да е доказателство на този слоган. Ако чуят, че „Почти всички са избити“, те го вярват. Те няма да се запитат дали това наистина се е случило. Няма да се опитат да изучат въпроса. Те просто ще го повярват. И това е само един от митовете на неоезичеството, който им се дава.

Отец Георги: Искам да споделя какво ме озадачи, когато за пръв път се натъкнах на неоезичеството. Тъй като образованието ми е в областта на религията и теологията, изучавах различни религии, така че не се озадачавам лесно. Ала бях изумен колко лесно нео-езичниците вярват на нещата, които им се казват. Навярно те са най-доверчивите хора на земята. Техните водачи им дават неправдоподобни, изфабрикувани факти, които са изсмукани от пръстите и те незабавно ги възприемат и започват да ги разпространяват… Например, абсурдното твърдение, че думата Православие идва от фразата „Прав славит“(да величаем Прав, което нео-езичниците смятат за един от трите компонента на вселената) и християните в Русия са го заели едва в ХVІ в. от езичниците, и използвали тази дума да опишат своята вяра. Всъщност дори не трябва да отидете до библиотеката – просто използвайте Гугъл преводача, за да видите значението на думата ορθοδοξία. Проверете имената на сръбската и българската църкви, защо ще се наричат Православни, ако, както се твърди, патриарх Никон тук в Русия, е заел наименованието от езичниците? Сякаш хората не си задават тези въпроси.

И. Л. : Ако посетите техни сайтове, цялото им съдържание се състои почти само от постери, снимки, пейзажи и др. подобни. Едва ли ще намерите някакви сериозни научни статии там. Не казвам, че всички нео-езичници са такива, ала малцина от тях наистина изучават и познават за какво става въпрос. Преобладаващото мнозинство се задоволява с тези картинки относно езичеството, малко митология, разказчета и т.н. Всяка идеология, която ласкае тяхната гордост и отхвърля християнството бива приемана от тях. Те вярват, че християнството е лошо. А щом го няма християнството, какво следва? Кое би погъделичкало тяхната гордост? Теорията започва, че русите си имат своя собствена арийска религия и т.н… Всичко друго изисква поне малко умствени усилия. Например, да разбереш будизма или която и да е религия с развита теологична основа не е толкова лесно.

Отец Георги: Мисля, че има и друг аспект: ако се присъединиш към истинска, утвърдена религия, която има собствени традиции, ще бъдеш начинаещ. Ще трябва да се смириш и да приемеш ученията и практиките на тази религия. Нео-паганизмът е привлекателен за хората, тъй като няма жива традиция, която да води началото си от древността до наши дни – подобно на, да речем, традициите на местните племена в Африка и Австралия. Тук това липсва. Никой не знае в какво са вярвали нашите славянски предци, така че можеш да си измислиш собствена религия и да бъдеш наставник вместо начинаещ, макар и да си учител единствено на себе си.

И.Л. : Също така, тъй като сме имали само устно предавани традиции, днес всеки може да си измисли собствени „свещени текстове“. И мнозина нео-езичници го правят. Повечето от десетте години, които прекарах с нео-езичници, бях в една организация наречена Инглизъм, те си имат свещени текстове, които датират в древността до…Славянските Арийски Веди.

Отец Георги: Славянски Арийски Веди?

И.Л. Да. Това е общото име. Има златни плочици, както и Ведите на Перун, Книгата на Светлината (Свитъците на Светлината). И така Инглизите твърдят, че имат свещени текстове. Или по-скоро техният превод на съвременен руски. Възниква въпроса: „Къде можем да видим оригиналните текстове?“ Хиневич, основателят на Инглизмът, твърди, че оригиналите, написани на златни плочици, са скрити някъде в Сибир. Ако поискаш да ги видиш, той казва: „Никога няма да ги покажа, иначе ще ги откраднат.“ Той дори се бои да покаже тяхна снимка, казвайки, че има учени, които могат да определят местоположението на златните плочици, като използват снимката. И така нататък.

(следва)