Рождественско послание на Ловчанския митрополит Гавриил

от Пътят на отците

Драги читатели на Предание.Бг, скъпи епархиоти!

Днес Христос се ражда! Безсилно е всяко слово и няма език човешки, нито ангелски дори, да обхване величието на Витлеемската нощ, в която се роди Богомладенецът Христос. Сиянието на нетленната и вечна красота на Бога ни приканва да се радваме, да тържествуваме, да ликуваме и пеем.
Бог се въплъщава и става човек не за да Му служат, но да послужи и отдаде живота Си за нас.


„Смирението е одежда на Бога.” - възкликва свети Исаак Сирин. И наистина, „какво би могло да бъде по-бедно от пещерата и по-смирено от пелените?” Защото Христос се ражда „не сред скиптри и престоли, а сред най-последна нищета.” Но именно в тази нищета и „просиява богатството на Христовото Божество”. Просиява с любовта, със светостта, с премъдростта и знанието.
Озарени от светлината на Христовата Божествена любов, нека помним, че и ние сме се родили на този свят не за себе си, но да послужим на Бога и хората. „Любовта (на Бога) познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята, ... ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.” (I Иоан. 3:16, 4:11).
Честит празник! Благословено новолетие!
Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с всички вас.
С Божие благословение за радост, здраве и спасение:
+Ловчански Митрополит Гавриил