За църковното Предание и преданията на сектите - ч.3

от Предание БГ

Преданието – това е самият Спасител

И все пак, няколко десетилетия след своето написване, писменото Евангелие се разпространява из цялата Римска империя. Но наред с автентичното, се разпространявали и гностическите евангелия. В такъв случай как следва да се различава истинското от измамливото?

Тук се натъкваме на истинско чудо: когато през ІІ-ІІІ в. различни хора от Църквата, в различни краища на империята правят списък с истинските евангелия, всички посочват именно четирите, които и ние познаваме. Как е възможно това? Тогава е нямало нито сравнителен анализ, нито лингвистичен или пък компютърен – и въпреки това, винаги безпогрешно били посочвани именно тези четири евангелия. Несъмнено, това е чудо, удивително действие на Светия Дух. Това се случва защото Църквата познава истинския Христос, а именно Преданието, което тя е получила.

Когато се появи текст с образа на Христос, Църквата го сравнява със Преданието, и ако той му съответства – Църквата го приема, а ако не - го отхвърля. Подборът на истинските евангелия – това е първият критически подбор, направен в Църквата. Както казва отец Георги Флоровски: „Преданието – това е животът на Светия Дух в Църквата“. Преданието, това е самият Спасител, тъй като Той Сам Себе Си ни е предал и Църквата живее чрез Него.

Противостоене на ересите

Често едни или други сектанти казват: „Ние живеем както ранните християни в древната Църква. В ранната Църква е нямало такива храмове, такава йерархия, както днес. А при нас – всичко е простичко, харизматично, както при първите християни! Имаме китари, всички припяват, всички се молят, всички са равни и т.н.“.

Преди всичко, това не е истина, тъй като в ранната Църква е имало йерархия и порядък в службите, тъй като без йерархия не е възможно съществуването на жив организъм. Ако няма йерархия, си имаме работа с труп, а Църквата – това е жив организъм. А структурата на богослуженията си била същата, каквато е и днес. Разбира се, с течение на времето богослужението се разработвало, но всички допълнения се налагали в цялостната структура. Външно, наистина, днес богослужението се различава от раннохристиянското, както примерно порасналия дъб се отличава от жълъдчето. Всичко, което в жълъда било в зародиш, затова се и развива и придобива форма, която е нужна за дървото, за да може то да порасне и да се развие. Ако вятърът духа по-силно от една страна, там и кората ще е по-дебела; ако от другата слънцето грее по-силно, значи там листата ще са по-гъсти; ако пък няма вода, то и корените ще проникнат по-дълбоко. Формата зависи от външното въздействие, но по същество съдържанието си остава едно и също.

В нашата църковна история можем да забележим един алгоритъм: всички наши догмати се появяват тогава, когато има опасност от изопачаване на вярата. Забележителният богослов и наш съвременник, митрополитът на Диоклия Калистос (Уеър) казва следното: "Римокатолическите богослови прекарват целият си живот в чертаене на карта на небесния Йерусалим: къде се намира дадена улица, къде има алея и т.н. – изцяло с тази насоченост е и „Summa theologiae“(произведение на Тома Аквински – б.пр.): всичко да се протоколира и опише, да няма празно местенце; православните богослови се занимават с това, че посочват пътя към Небесния Йерусалим. Общото мнение е, че Божествените тайни са неизразими с човешки език, поради което е и най-добре да си останат тайни. Формулировките се въвеждат само тогава, когато се появява опасност за вярата, опасност да се влезе в духовна безизходица. Всички наши догмати са насочени именно като предупреждения от опасности, те сякаш ни казват: „Трябва да се върви насам, другата посока е опасна“. И в това също се проявява ролята на Преданието.

Преданието – това е жизненият сок в нашето „дърво“, което му дава самия живот. Появяват се нови термини, възникват нови думи. Срещате се със „Свидетелите на Йехова“ и първото нещо, което те казват: „А защо вие вярвате в Троицата? В Библията няма подобна дума – „Троица“. Но в Библията не се споменава и за „официални представители“, „пионери“, „публично-правна корпорация“ и други термини на йеховистите. Да, разбира се, в Библията няма дума „Троица“, тъй като е философски термин и Евангелските автори не го употребяват. В Библията се казва: „като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. И когато в края на ІІ век потрябвала конкретна дума, най-ясната за използване била „Троица“. Било признато, че тази дума точно отразява Преданието. А каноничното Писание (т.е. подбора от множеството претендиращи за библейски книги на тези, които Църквата признава за свои) се случило през ІV в., доста по-късно от времето, в което Църквата започнала да използва термина „Троица“. Да повторим, че Църквата подбрала именно тези книги, които съответствали на пазеното от нея Предание.

Затова, когато сектантите отричат Преданието, те фактически трябва да отхвърлят и Писанието, защото Писанието просто не може да съществува без Преданието. Писанието – това е част от Преданието.

Как сектите се ползват от Преданието на Църквата

Писанието – това е една от частите на Преданието, което без останалите части не може да се разбере. За онези, които отричат Писанието, единственият изход е да се върнат в І век и от многото съхранени източници за подберат тези, което в най-висока степен съответстват на техния мироглед. Но в такъв случай нека не се ползват от нашето Писание.

Още повече, че сектите не се ограничават единствено в заимстването на Писанието, те правят заемки и от нашето Предание – в една или друга степен. Йеховистите отхвърлят думата „Троица“, но баптистите, казващи, че и крачка не правят без Писанието, използват термина „Троица“. Реторичният въпрос е: откъде са го взели?

Откъде сектите знаят, че четвъртото евангелие е написано от Йоан? Нима някъде в текста се казва, че авторът е Йоан? Там се казва, че това бил „ученикът, когото Иисус обичаше“, но не е написано, че това е бил Йоан. Това, че четвъртото евангелие е написано от Йоан знаем от свещеномъченик Поликарп Смирненски, който познавал апостол Йоан. Той съобщил, че това евангелие било написано от Йоан към края на неговия живот и че то обръщало към християнството бягащите от Йерусалим след разрушаването на Храма.

А откъде сектите знаят, че второто евангелие е написано от Марк? За това също се говори в Преданието: свещеномъченик Папий Йераполски ни съобщава, че това евангелие Марк написал по думите на ап. Петър, скоро след кончината на своя учител по времето на гоненията на император Нерон в Рим.

„Адвентистите от седмия ден“ отхвърлят неделния ден, като говорят, че никъде в Писанието не е написано, че християните трябва да се събират в неделя. Те обещали 100 милиона долара на този, които им даде цитат от Новия Завет, където да е написано, че християните трябва да провеждат основното богослужение в неделя. Никой досега не им е дал такъв цитат, защото, наистина, никъде в Новия Завет няма такъв. Но че неделята е главният християнски ден е било толкова очевидно, че на никого и през ум не му минавало да запише това: „Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.“(Йоан 21:25). Първото достигнало до нас споменаване, че християните се събират в неделя се появява около 150 години от Р.Х., когато св. Юстин Мъченик пише: „Ние, християните, се събираме на Господна трапеза в първия ден от седмицата, в същия, който при вас се нарича ден на слънцето. Това правим отдавна, от самото начало“.

Сектите, без сами да осъзнават това, постоянно използват елементи от нашето Предание. Ние не сме против, но, когато водим полемика с тях, трябва да им обръщаме внимание на това и да им казваме: „След като сте взели тези елементи, помислете за това как да вземете и нашите молитви към Божията Майка, молитвите към светците, иконите ни. Колкото по-скоро ги приемете, толкова по-скоро ще дойдете в Църквата и ще станете едни от нас.“

Истинско и лъжовно Предание

Когато някои от сектите казват: „Ние живеем само по Писанието и никакво ваше Предание не можем да приемем““, възниква следният въпрос: защо всички те не могат да постигнат съгласие помежду си? Всички казват, че са християни и въпреки това се различават едни от други, като понякога разликите са доста радикални. Ако не е необходимо Предание, то тогава би било съвсем просто: четеш Библията и живей както е написано там. Но така не се получава и всеки тълкува Писанието по своему. Това си е вид интерпретация и може да се каже собствено предание. Но ако Преданието на Църквата, Преданието с голяма буква, произтича от Христос и Неговите апостоли, то преданието на сектантите стига не по-далеч от дядовците на техния пастор, а често и единствено до разбиранията на самия пастор.

Никое сектантско предание не възприема Писанието в неговата цялост, затова винаги този или онзи основател на секта има свои идеи и с тях и се обръща към Писанието, за да събере от него цитати, които да „потвърдят“ неговата идея. Тъй като Библията е голяма книга, естествено човек може да си избере каквито са му угодни цитати. Да вземем например цитат от Деяния на апостолите „велика е Артемида Ефеска!“(Деян. 19:28). Ако извадим това от контекста, можем да заключим, че Писанието прославя езическо божество. Мнозина знаят старата семинаристка шега, че чрез помощта на Писанието можем да докажем и необходимостта от самоубийство, тъй като там е казано : „излезе(Иуда) и отиде, та се обеси“, а няколко страници преди това се казва : „иди и ти прави също така.“

Така че противоречието не е между Преданието и Писанието, а между Преданието с главна буква и малките предания, които съществуват във всяка секта.

Александър Дворкин

Записал Александър Филипов

pravoslavie.ru