За църковното Предание и преданията на сектите - ч.2

от Предание БГ

Кога и защо се появява Евангелието

Евангелието се появява в определен контекст: когато започват да се разпространяват лъжливи сведения за Спасителя, когато се появяват първите секти. Преди всичко това са гностически секти, които съчетавали в себе си елементи от всевъзможни религиозни традиции и откъси от разни учения. Техните привърженици се интересували от всякакъв вид тайни и мистерии. И когато техните основатели подучули нещо за новата религия, за новия Божествен учител от Иудея – а това е Изтока, екзотиката, това винаги е някак интересно – те започнали за въвеждат в своите учения Христа.

Хората, живели през І в. и чули нещичко за Христос и Неговата Църква, били в много затруднено положение. Как да намерят истинската Църква всред многото групички? Всяка от тях говорела за това, че са ученици на Христос, неговите последователи и проповядват Евангелието. Тези групи били малочислени, но и самата Църква по това време не била особено голяма - разпокъсани тук-там общности. А разни групи и учения имало много.

Имало истинска Църква, вярваща, каквото и ние, православните християни, въпреки че много от думите, които използваме, за да изразим нашата вяра, все още ги нямало. Тя вярвала, че има Един Бог в Три – Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Свети Дух, че Отец изпратил Своя Син, Който се въплътил на земята като Човек, пострадал и възкръснал на третия ден. Те са имали нашия Символ на вярата, само че изразен с други думи.

Но имало и групи, които учили по-различно. Някои от тях говорели, че Иисус не бил Бог, а само един от еврейските учители, един от най-проникновените учители, който учел на нравственост и говорел прекрасни неща. От завист другите еврейски учители го разпнали. Той умрял, но словата му продължавали да живеят. Трябва да се слушат повелите му и да се спазват. Други казвали, че това бил Бог. Богове много, а един от тях дошъл на земята. И Бог не може да бъде човек, тъй като тялото е нисшо, то е тъмница за духа и целта на човека е да разчупи тези окови и да се възкачи в по-висша реалност. Той само се престорил на човек, а вместо него разпънали Симон Киринееца, а Той останал в тълпата и гръмко се смеел на това как ловко преметнал всички. Трети учели, че Той бил Ангел, Който дошъл на земята – и имало различни варианти какъв именно ангел бил. Други пък разказвали, че най-добрият ученик бил Иуда. Останалите били простовати, не могли да проникнат във висотата на идеите на своя Учител, а единствено Иуда бил „интелектуално напреднал“, поради което на него Спасителят разкрил „всички Свои тайни“. Ако си спомняте, преди около четири години съобщиха, че са „открили евангелие от Иуда“ в ръкопис, скоро ще го преведат и тогова цялата Църква ще се обърне с главата надолу? Е, преведоха го, но Църквата не се преобърна. А и какво ли има да се обръща, когато Църквата знаела за това от 18 века?! Свети Ириней Лионски е написал, че в една група еретици има „евангелие от Иуда“.

Все пак, как се е разбрало, коя от тези групировки е истинската? Ако се намерят свидетели на земния живот на Спасителя, тогава можем да направим справка с него. Така се и случило – когато апостолите били още живи и имало от кого да се чуе пряко свидетелство. Но учениците на Христос знаели, че не са вечни и ще дойде времето на края на земното им странстване, затова съставят своите свидетелства. Спомняте ли си началото на Евангелието от Лука? То е изключително полемично: "Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития, както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, - то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.“ Това е написано в противовес на тези лъжеучения, които се разпространявали.

Така че важно е да се помни, че Евангелието е създадено като помощно средство, като вид патерица поради отслабването на вярата. За това говори св. Йоан Златоуст, обръщайки се към своето паство: „Тъй като вие сте лоши християни, затова ви е нужно такова Евангелие, което е написано с тръстика на пергамент или с перо върху папирус. Ако бяхте добри християни, то всяко евангелско слово би било написано върху вашето сърце и нищо друго не би ви било необходимо“.

В църковната история има примери как е възможно да знаем словата на Писанието, без то да се чете. Да си припомним за преподобната Мария Египетска. Тя била неграмотна, не можела да чете и Писанието не била прочела. През първата, грешната част от своя живот тя не ходела в Църквата и не е могла да чуе за Писанието никъде. И ето, накрая на своето пребиваване в пустинята тя се среща със стареца Зосима и му цитира Свещеното Писание. Той запитал: „Къде си прочела Писанието?“, а тя му отвърнала: „Никъде не съм го чела. Неграмотна съм, не мога да чета.“ Тя била с Бога – и Бог вложил словата на Писанието в нейното сърце. Тя живяла точно според Преданието, за което говорим, макар че била сама в пустинята.

Говоримото слово

И така, появяват се първите евангелия, но естествено, гностическите секти съставили свои евангелия. Нашето Евангелие е написано в дух на смирение, написано от Лука и Марко, които не били сред дванадесетте апостоли, от Матей – който не бил отначало сред апостолите. Евангелието от Йоан е най-последното, което се появява след синоптичните евангелия. Когато се появяват гностическите евангелия, те имат гръмки имена: „Евангелие от Тома“, „Евангелие от Мария Магдалена“, „от Никодим“, „от Петър“ и т.н.

Как да разберем кои от евангелията са автентични?

За да си представим тогавашната ситуация, е нужно да уточним няколко момента. Първо, преобладаващата част от хората били неграмотни и книгите били писани, за да се четат и слушат. Никой не умеел да чете заради самия себе си. Блаженият Августин в „Изповеди“ разказва за срещата си със св. Амвросий Медиолански и описва сцена, която дълбоко го поразила: „Отидох в килията при него, очите му пробягваха по редовете, но устните му не се движеха. И той проникваше със своя разум в смисъла на написаното!“ Това действително е много странно свойство – да четеш за себе си – защото буквите, които изписваме, пресъздават звуци и за да ги прочетеш, трябва да ги произнесеш. Пишем също така „по слух“: за да запишем даден текст, на нас ни го диктуват, поради което, за да се запише, е нужно да го произнесем. Спомняте ли си, че в края на посланието на ап. Павел до римляните е написано: „Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание“? Апостол Павел наистина е бил високообразован човек. Но той също диктувал своите текстове, произнасял ги, а друг ги записвал. И даже там, където апостолът накрая написал : „Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно“, той трябвало да произнесе фразата, а после да я запише.

И така, книгите били писани за четене и слушане, хората не умеели сами да четат, възприемали всичко със слуха си.

Второ, книгите били много редки, а и стрували доста скъпо. Книга с големината на Евангелието струвала горе-долу толкова, колкото добър работен кон (в съвременен еквивалент – толкова, колкото струва среден клас автомобил). Да имат по няколко книги можели да си позволят единствено много заможните семейства, а по-големите библиотеки били посилни само на империите. Когато за Александрийската библиотека се говорило като за съкровище, това било не толкова в преносен, а и в пряк смисъл, тъй като струвала баснословни пари.

И, трето и последно, хората тогава почти не пътували, техният свят бил ограничен до хоризонта около техния дом. Почти не се премествали и товари, а единствено се транспортирали луксозни стоки. Император Диоклециан, който бил не само гонител на християните, но и „добър управител“, оставил своите съчинения, в които пресметнал, че на всеки изминати 90 км една кола, натоварена със зърно, удвоява стойността си. Днес ние измерваме разстоянието с часове, а по онова време разстоянието се измервало със седмици и месеци.

Пътуването по правило се извършвало пеш. Да отидеш някъде било тежко и трудно: нужни били запаси от храна и вода, а също така да се преобличаш, да имаш завивки, товарните животни били много скъпи. Нужно било да претърпиш глад и жажда, имало опасност от нападение на разбойници и диви зверове. Дворовете на хановете били са били буквално истински дворове, където в най-добрия случай имало навес, и ако си наистина късметлия, ще ти предоставят купа сено, над която да можеш да постелеш своя плащ.

Най-бързия и надежден способ за пътуване бил по море, но това струвало много скъпо. Корабите превозвали основно товари, пътнически кораби били много малко, поради което пътниците били настанявани според случая. Да си представиш пътуването по онова време – и просто ти прилошава. Така че по онова време хората пътешествали много рядко.

Александър Дворкин

(Следва)