Игумен Ефрем (Виноградов): Що е магия

от Предание БГ

За да разбираме ясно и еднозначно това, за което се каним да говорим, е необходимо най-напред да дадем определение на понятието магия: магията е съвкупност от начини за свързване и взаимодействие с нисшата, демоничната област на духовния свят.

Тези методи наред с всичко останало включват: религиозно поклонение и служение (с молитва и жертвоприношение) на демони. Неизбежността на това поклонение проличава от горното определение, тъй като на латински думата „религия“ е произволна от думата „свързвам“. Тези религиозни действия (и използване не специална сатанинска символика, молитви, заклинания, жертвоприношения) са необходими на магьосниците, за да потвърдят още веднъж и още веднъж неизменността на избора си между Бога и сатаната в полза на последния. Това дава възможност на демоните да влязат „във връзка“, тоест в пряко общение с човека. А на човека дава възможност да решава житейските си проблеми, при това от най-нисш характер(да задоволява жаждата си за мъст, власт, сексуални потребности, страст към богатство и т.н.), с помощта на отпаднали от Бога ангели, наричани след падението им демони, бесове и др.

Така хората, обръщащи се към магьоснически средства, показват, че са избрали за цел на земното си битие получаването на удоволствия, ограничени от времето на краткия им земен живот. При това са готови да получат тези удоволствия, без да се съобразяват с това, че за други хора те ще са причина за страдание, сълзи, заболяване или даже смърт. Същността на тази наистина сатанинска философия е ясно изложена от известния маг Алистър Кроули в неговата „Книга на закона“, написана от него в състояние на транс под диктовката на дух на име Айвас. Главната ѝ заповед звучи така: „Прави това, което твоята воля повелява, и това ще бъде целият Закон“. Но има и магьосници, които знаят за безсмъртието на душата и се надяват, че земната история ще завърши с победа на сатаната-Луцифер над Христа, а всички сътрудници на дявола ще станат князе във вечното царство на Луцифер.

Но самият живот показва, че за удоволствията, особено на тези, които причиняват скърби на други хора, рано или късно се налага да плащаме твърде висока цена. Привличайки човека към сътрудничество, в началото демоните се опитват да създадат в начинаещия магьосник илюзията, че ще му се подчиняват безпрекословно само заради правилното произнасяне на заклинания или заради извършване на някакъв обред. Но тази излюзия постепенно се разрушава, тъй като с течение на времето демоните неизбежно показват, че съвсем не магьосникът ги управлява, а, обратно, те управляват магьосника. От този момент нататък демоните вече не му дават нито минута покой и го карат постоянно да причинява злини на околните, даже когато той самият изибщо не се нуждае от това.

Ето какво пише за това в книгата си бившият магьосник Андрей Шувалов: „Да, животът на магьосника, честно казано, е тежък и съвсем не радостен. Няма и не е имало нито един истински магьосник, който да не си е плащал напълно за тайните знания и за дейността си. Цената е жестока, в общи линии: самота, нелюбов от страна на хората, липса на отдих, невъзможност да прекрати общението със света на духовете. Това е непосилен хомот, който той е принуден да носи, нямайки мир и покой в душата си(…) Той няма възможност дори да си отдъхне от задължението си… Работата му не престава, дори днес да няма клиенти… на мнозина им се иска или да изоставят всичко, или да сложат край на живота си. Но въпреки всичко не прекратяват дейността си. Защо? Не могат да направят това. Те са пленници и вечни длъжници на дявола, непринадлежащи на самите себе си“.

Сатаната е лъжец и не е чудно, че обичайна заблуда на начинаещите магове е мнението, старателно разпространявано чрез всички книги и ръководства по магия, че и добрите духове, които могат да донесат на човека само полза, се подчиняват на магьосника. Въз основа на учението на Православната Църква и на опита на светите Отци трябва съвсем ясно да заявим: не може да става дума за никакво управление на Божии ангели, както впрочем и на паднали ангели от страна на човек.

Първо, това следва закономерно от установлението, че по-нисши не могат да управляват по-висши. Свети Григорий Палама ясно казва за разумните същества: „Всички същества с умна природа, създадени по образ на Твореца, са наши съслужители, макар да ни превъзхождат по-чест, съществувайки извън тяло и бидейки в по-голяма степен от нас близки до съвършено безтелесната и несътворена природа. Това важи особено за онези от тях, които са запазили достойнството си и се стремят към това, заради което са създадени, макар да са ни съслужители. Те стоят по-високо от нас и значително ни превъзхождат по достойнство“.

Второ, хора, които не са постигнали чрез многогодишна аскетична борба (с греховете си) максимално възможната за тях чистота и святост, не могат даже да се надяват на свободно общуване с ангелите или с душите на светиите. Вследствие на общата греховност на целия човешки род ние, хората, по вътрешните си качества сме по-близко до падналите духове, тоест демоните, единствено с които можем да общуваме достатъчно лесно. Във всеки случай те силно се стремят към това и ако забележат ответно желание у хората, с голямо удоволствие влизат в общение с тях, постепенно и напълно подчинявайки волята на човека на себе си.

Общото мнение на светите Отци на Православната Църква за възможността за общуване с духовната област е изразено най-пълно от свети Игнатий (Брянчанинов): „Светите духове се отдръпнаха от общение с човеците, понеже сме недостойни за такова. Падналите духове които ни повлякоха към падението си, се смесиха с нас и за да ни държат по-лесно в плен, се стараят да направят и себе си, и веригите си незабележими за нас. А ако се откриват, това е само за да укрепят господството си над нас. Всички, които сме под робството над греха, трябва да знаем, че общението със светите Ангели не ни е присъщо поради отчуждението ни от тях чрез падението; че това, което ни е присъщо, по същата причина е общение с отхвърлените духове, които се явяват чувствено на пребиваващи в греховност и падение човеци; това са демони, а съвсем не свети Ангели. „Осквернената душа – казва свети Исаак Сирин – не влиза в чистото царство и не се съчетава с духовете на светиите“. Светите Ангели се явяват само на свети човеци, възстановили чрез свят живот общението си с Бога и с тях“.

(из „Магията в светлината на православната вяра“)