Св. Порфирий Кавсокаливит: За позата на морализатора

от Предание БГ

Човек притежава такава сила, че може да предава доброто или злото на окръжаващата го среда. Тези неща са много деликатни. Нужно е голямо внимание. Необходимо е да имаме положителна нагласа спрямо всичко. Дори един поглед или въздишка влияят на хората около нас. И даже най-малката проява на гняв или обида причиняват вреда. Трябва да имаме доброта и любов в душата си, за да можем да ги предаваме. Нужно е да сме внимателни, да не задържаме в себе си огорчение към онези, които ни причиняват вреда, а по скоро да се молим за тях с любов. Необходимо е винаги мислите ни да са преизпълнени с любов и винаги да мислим добро за другите. Вижте например св. Стефан, първият мъченик. Той се молил: Господи, не зачитай им този грях. Нужно е да вършим същото.

Никога не трябва да помисляме, че Бог трябва да изпрати зло някому или Господ да го накаже за неговите грехове. Този помисъл носи в себе си голямо зло, без ние да го осъзнаваме. Често чувстваме възмущение и казваме някому: „Нямаш ли страх от Бога, не се ли боиш от Божието наказание?“ Или пък казваме: „Бог ще те накаже за това, което стори“.

Във всички тези случаи дълбоко в себе си имаме желанието другият да получи наказание. И вместо да изповядаме своят гняв заради прегрешението на другия, представяме своето възмущение по различен начин, дори понякога изглежда сякаш се молим за него. Всъщност, обаче, по този начин проклеваме нашият брат. И ако вместо да се помолим, кажем: „Нека Бог ти въздаде за това, което ми стори“, отново пожелаваме Господ да го накаже. Дори когато кажем: „Всичко е наред, Бог е свидетел“, разположението на нашата душа по тайнствен начин повлиява на душата на нашия другар и така той претърпява вреда.

Когато говорим лошо за някого, от нас се надига зла сила и се насочва към дадения човек и също както гласът се предава чрез въздушни вълни, става така, че другият човек претърпява зловредно влияние. Това е нещо подобно на омагьосването с лошо око, когато някой има зли мисли към другите. Това се случва чрез нашето възмущение. Предаваме злото по тайнствен начин. И не Бог е причината за злото, а по-скоро хорската поквареност. Бог не наказва, а нашето собствено отношение се предава на душата на другия по тайнствен начин и причинява зло. Христос никога не желае злото. Напротив, Той заповядва: благославяйте ония, които ви проклинат.

Дълбоко в нас се намира част от душата, наречена „моралист“. Този „моралист“ когато види някого да върши нещо нередно, се изпълва с възмущение, макар че много често човекът, който осъжда да е прегрешавал по същия начин. Но в случая той не използва това да осъди себе си, а другият. Не това желае Господ. Христос казва в Евангелието: Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? Може би не сме откраднали, а сме убили, порицаваме другият, а не себе си. Например, казваме: „Трябваше да направиш това, а не го стори. Така че виж сега какво те сполетя!“ Когато мислим за злото, то наистина може да се случи. По тайнствен и скрит начин ние отнемаме от силата на другия човек да поеме към доброто и му причиняваме вреда. По такъв начин той може да се разболее, да загуби работата си или някакво имущество. По такъв начин вредим не само на ближния си, а и на нас самите, тай като от нас се отдръпва Божията благодат. А след това се молим и молитвите ни не биват чути. „Просите, а не получавате“. Защо? „Защото зле просите.“ Трябва да намерим начин да излекуваме тази склонност в себе си да изпитваме и мислим зло на другите.

Възможно е някой да каже: „Начинът, по който се държи този човек, ще му навлече Божието наказание.“ И да вярва, че казва това без зло намерение. Това обаче не е толкова просто - да разберем дали има или не зли намерения. Това не личи съвсем ясно. Какво се крие в нашата душа и как това може да окаже влияние на хората и средата ни е много тайнствена материя.

Това не се отнася за случаите, когато със страхопочитание казваме, че другият човек не живее добре и ние трябва да се помолим за него Господ да му помогне и той да се покае; по такъв начин, нито казваме, нито дълбоко в себе си желаем Бог да го накаже за това, което върши. В този случай не само не вредим на нашия ближен, но му правим добро дело. Когато някой се моли за своя ближен, добра сила излиза от него и лекува, заздравява и възстановява другия. Тайна е как тази сила излиза от нас. И наистина, човек, който има добро разположение, предава тази добра сила и на останалите, тайнствено и внимателно. Той изпраща светлина на своя ближен и така създава около него щит, който го брани от злото. Когато имаме добро разположение към другите и се молим, така лекуваме нашите събратя и им помагаме да напредват към Бога.

Виждате ли какво се случва? Чрез Божия Дух ние всички ставаме неспособни да причиним каквото и да е зло. Ставаме такива, тъй като в нас живее Христос. По такъв начин можем да вършим единствено добро. Така придобиваме Божията благодат и Бог обитава в нас. Ако оставим себе си на Христовата любов, тогава всичко ще се преобърне, ще се преобрази, трансформира. Гневът, обидата, ревността, възмущението, порицанието, неблагодарността, унинието и депресията ще се превърнат в обич, радост, копнеж, божествена любов. Рай!

Източник : http://tokandylaki.blogspot.ca