Св. праведни Йоан Кронщадски: Молитвата се основава на вярата

от Предание БГ

Молитвата се основава на вярата: вярвам, че има Бог, пред Когото изричам молитвата си; има Вседържител, Който държи на дланта Си цялото творение и дава различни видове гласове на тварите, за да общуват помежду си, а Сам Той няма нужда от никакъв глас; надявам се, че молитвата ми стига до Него, или – казано по-точно - направо от сърцето преминава в Неговите уши. Както и кореспонденцията на сина с неговия баща или с майка му, с братята и сестрите му, на бащата с децата му, на приятеля с приятелите му, когато са отдалечени едни от други, също се основава на вярата. Те са уверени, когато пишат писмата си, че онези хора, на които пишат, ги има и са живи; надяват се, че писмената беседа ще стигне до тях, ще извика в душите им съответни на споделените в писмото представи, мисли, чувства и че те ще откликнат на писмото съобразно неговото съдържание. Така и в живота за много неща ние се ръководим от вярата и надеждата: а още повече по отношение на духовния свят трябва да ходим до време с вяра, а не с виждане (2 Кор. 5:7).

* * *

Когато говорим с някой човек, ние сме сигурни, че той ни чува, независимо от разстоянието, което ни разделя, дори ако е голямо; сигурни сме, защото получаваме от него съответните отговори, думите ни извикват в неговото сърце същите понятия и настроения, както у нас. Или: говорим пред многолюдно събрание и сме уверени, че едновременно цялото събрание ни чува, и ако нашите думи излизат от сърцето ни, те падат в сърцата на нашите слушатели и пораждат в тях добри мисли и разположения на душите. Така и когато беседваме в молитва с Бога или със светиите, трябва без ни най-малко съмнение да бъдем уверени, че думите ни, произнесени от сърце, биват чути (не говоря за Бога, Който е навсякъде и всичко знае, и дори нашето сърце), не просто така, както живите хора чуват думите ни, но дори още по-добре - поради простотата на духовния свят, поради същата простота и богопросветеност на небожителите и техните отговори на нашите молитви се дават с по-голяма яснота и са по-мъдри и полезни, отколкото отговорите на обикновените хора на наши молби. Това трябва да се приема за истина, която не изисква доказателства, като нещо естествено. Както в първия случай всеки е уверен от опит, че другите чуват думите му, така е и тук.

* * *

Когато се молим на Бога, трябва да придобием такава твърда и непоколебима вяра, че съмнението в каквото и да било да бъде трудно, дори невъзможно, а за това в сърцето ни трябва да бъдат като изписани думите: за Бога всичко е възможно (Марк. 10:27). И още - трябва да имаме жива увереност, че Господ ще изпълни молитвите ни, че Той е любов и благодат, а делото Му е да твори, да дава, да милва, да обогатява, да откликва на нашите молби - и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите, и ще ви бъде дадено (Мат. 21:22; срв. Марк. 11:24). Също така трябва много силно да внимаваме над сърцето си - да не лъже, всяка негова дума да излиза от дълбочината му, както е казано: От дън душа викам към Тебе, Господи (Пс.129:1)! Т.е. трябва много да се грижим за истинността на молитвата, за онази искреност, която превръща словата на молитвата, съставена от друг, в свои и счита за истинна всяка дума на молитвата.

* * *

Вярвай твърдо в осъществимостта на всяка дума, особено на произнесената по време на молитва, като помниш, че Причина на словото е Бог-Слово, че Сам нашият Бог, почитан в Троицата, се изразява с три думи или имена: Отец, Син и Дух; че на всяка дума съответства битие, или че всяка дума може да бъде битие и дело. Отнасяй се към думите с благоговение и ги цени. Помни, че както ипостасното Слово Божие – Синът Божий винаги е съединен с Отца и Светия Дух, така и в словото на Свещеното Писание, или в молитвата, или в писанията на богомъдрите отци по Своята вездесъщност участва Отец като върховен Разум, Неговото творческо Слово и Изпълнителят - Светият Дух. Затова никоя дума не е напразна, но има или трябва да има в себе си своя сила, и горко на празнословещите, защото те ще отговарят за своето празнословие. Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лук. 1:37), това въобще е свойство на словото – неговата сила и осъществимост. Такова трябва да бъде то в устата на човека.