Митрополит Гавриил: Господ няма да остави България, младите ще се завърнат

от Пътят на отците

- Ваше високопреосвещенство, в събота е Задушница. Умее ли българинът да почита паметта на мъртвите, особено в консуматорското общество, в което живеем?

- Старите българи повече са почитали паметта на мъртвите, защото са вярвали повече в това, че когато човек напусне този свят, остава жив, но на едно друго, по-добро място. Но и днес много християни отиват на църква и на гробище, за да се помолят за душите на починалите и да раздадат за Бог да прости.

- Разяснете обаче дали трябва да се оставя храна на гробовете, редно ли е? Много се спори по този въпрос.


- На гробовете се оставя храна само за някой просяк. Иначе не би трябвало, все пак мъртвите не се хранят. Прави се просто за милостиня, дава се на беден и гладен човек. Но няма смисъл да се оставя храна на гроба.

- Като споменахте за църквата, кажете влиза ли българинът в храма или го прави предимно на празници?

- Много са българите, които влизат в църквата, по-малко са църковните хора които редовно посещават храма. Смея да твърдя обаче, че българинът има вяра. Мога да ви дам пример с чудотворните икони на Света Богородица, хората чакаха по 8 часа на опашка, за да се помолят пред иконите. Това говори за истинска вяра в Бога и в силата на иконата. Хората вярват в силата на молитвата, особено когато са болни или скърбят.

- Значи не сме християни само на трапезата, така ли?

- Не, не сме. Има дълбок корен в българина и той не може да бъде изтръгнат.

- Често се дискутира въпросът за въвеждането на вероучение в училищата. Ще помогне ли това за изграждането на такива навици, за които говорите, в подрастващите?

- Ние отдавна искаме да бъде въведено изучаване на християнството, особено в училище. Малко са семействата, които са учили и знаят нещо по темата, за да учат и своите деца. Това е една от възможностите подрастващите да се докоснат до величието на духовното богатство, до Христовото учение за любов милосърдие и търпение. Ако това не се преподава в училище, децата ще растат без духовни познания. Това има голямо възпитателно значение.

- Все пак не е ли редно това познание да идва предимно от семейството?

- Така е, но, трябва да се използват всички възможности. Като имате предвид, че самите родители не са учили вероучение, как да предадат това на децата си? Преди години нямаше и книги по въпроса, така можем да бъдем полезни и на тях самите. Когато родителите виждат, че детето им опознава християнството, самите те се убеждават колко е полезно това.

- Какво бихте казали на критиците на идеята обаче?

- Ние искаме това да стане в зависимост от желанието на родителите, не насила. Концепцията на Светия синод е у нас да се изучават една-две традиционни за България религии, но обезателно християнство и православие. Също така един светски предмет, може би ще бъде най-добре това да е етика, защото той също е възпитателен. Така от тези няколко дисциплини родителите трябва да изберат една, която да е задължителна за децата. При това положение вероучението вече ще се изучава редовно в училище, наравно с другите предмети. В момента по-малко от 1% от децата у нас изучават християнство, а според проучване това биха искали поне 30% от родителите. Които не искат религия, ще учат етика. Тя също е възпитателна.

- Кой обаче трябва да преподава в такива часове?

- Православие би трябвало да преподава православен християнин, да не е атеист и наистина да има отношение към темата. Този въпрос е много важен,ще се решава след като бъде въведен такъв час.

- Често се изтъква, че семейството се е разпаднало като институция, така ли е наистина?

- Наистина има сили, които се опитват да разрушат семейството като такова. А би трябвало то да е основната градивна клетка на едно общество. Семейството трябва да гради морала на децата. Ако то се разпадне, никой не носи отговорност за тези неща. Много е важно християнското семейство да се съхрани, то е основа.

- Но доколко е възможно да съхраниш любовта и добродетелите в свят като днешния?

- Любовта е вечна, но трябва да я търсим. Вярно е, че живеем в едно модерно общество, но какво от това. Някога хората са живели в езичество, когато любовта е била почти изкоренена. След това християнството става силно, хората го приемат и любовта става важен фактор в техния живот. Важното е човек да вярва, тогава тя заема първостепенно място в емоциите. Трябва да се борим любовта да влиза в живота ни, но това зависи от нас самите.

- Като наблюдавате усложнената обстановка с бежанците, можем ли да кажем, че толерантността на българина всъщност се оказа мит?

- Не бива да се заиграва с твърдението, че българинът не изпитва съчувствие към изпадналия в беда. Става дума за огромен поток от хора-стотици хиляди души, може би ще станат милиони. Трябва да се обърне внимание на причините, които водят до тази бежанска вълна, да има мир и да се укрепи държавността в този регион. Защото трябва да си зададем въпроса дали България изобщо може да си позволи да поеме толкова хора. Ние сме приели вече доста бежанци. Погледнете какво се случва в една Гърция, която само за месец август е приютила над 100 000 души. В същото време никой не знае какви точно са тези хора, сред тях има и икономически мигранти, които просто търсят по-добър живот. Ние също не сме богата държава, това означава ли, че трябва всички да отидем в Германия, да речем? Това не е причина, за да мигрираш. Не става дума за гладен човек, който можеш да нахраниш. Затова Великите сили трябва да направят всичко възможно, за да се спрат тези бежански вълни, да се укрепи държавността в бедстващия регион. За такива неща говорим, не за това, че не бива да помагаме или че не изпитваме съчувствие към болката на другите. Напротив, особено християнитът трябва да има много дела на милосърдие.

- Наскоро бе регистрирана езическа църква у нас. Как гледате на това, притеснява ли ви?

- Според някои това е някаква шега.

- Това беше едната теза, но бива ли да се шегуваш с такова нещо?

- Не, не бива. Това е несериозен и вреден начин.

- Оптимист ли сте за младите хора, виждате, че много от тях напускат страната?

- Надявам се, че ще дойде време, когато повечето ще се завърнат.

- Мислите ли, че ще започнат да се връщат у нас?

- Вярвам, че ще се създадат условия, които да позволят те да се връщат. Вярвам, че Господ няма да остави България, че няма да изчезнем от картата на Европа като нация и държава. Трябва да се молим за това и да правим всичко възможно.

- Негово Светейшество патриарх Неофит бе удостоен с орден Стара планина от президента. Как ще коментирате?

- Това е признание за Негово Светейшество и за Българската православна църква. Това означава, че президентът и правителството са оценили огромното градивно значение на БПЦ и Негово Светейшество за духовното развитие на обществото.