Отец Владимир Духанин: За злите духове и влиянието им върху хората - ч.2

от Предание БГ

Преподобният Антоний Велики поучавал, че всеки християнин, напредващ в духовния живот, демоните първоначално изкушават чрез лукави помисли. Ако подвижникът се окаже твърд, следва нападение посредством мечтателни видения. Затова правят себе си на прорицатели, така че подвижникът да им повярва, че предсказват истината:

„Поради това, когато демоните първоначално дойдат при вас, искат да предскажат бъдещето и казват: „Ние сме ангели“, не им обръщайте внимание, защото те лъжат. Ако ви хвалят заради вашето подвижничество и ви облажават, не ги слушайте и не се сближавайте с тях, а по-добре запечатайте себе си и дома си с кръста и се помолете.“

Ако падналите ангели забележат, че човек иска да достигне невероятно саморазвитие и съвършенство, те с удоволствие му помагат да открие в себе си „скрити възможности“, така че като изтъкнат новопоявил се екстрасенс да удивлява и запленява сърцата на мнозина. И ако даден човек, за да разреши проблемите си, се обърне към окултист, те се отнасят с него с голямо внимание, за да му покажат, че екстрасенсите и магията донасят истинска полза и добро на хората.

Ярък пример в това отношение е знаменитата българска врачка Ванга (1911 – 1996). Както при много други подобни хора, проявяването на особените способности при Ванга се предшества от травма: когато била на дванадесет, тя се връщала със своите сестри в селото им и страшен ураган я вдигнал във въздуха и отнесъл надалеч в полето. Там тя била обсипана с клонки и пясък, очите я болели и скоро след това ослепяла. След известно време в нея се разкрили „необичайни“ способности. Можела да разкаже на човек неговото минало, да разкрие подробности, за които не знаели дори близките, назовавала заболяванията на хората и често предсказвала бъдещето. Самата тя считала своите способности за дар от Бога.

Кой именно ѝ е показвал скритите от обикновените хора тайни?

На своята племенница Красимира Стоянова Ванга обяснила, че вижда по-висши сили подобно на прозрачни фигури, приличащи на човешко отражение във вода и често чувала техния глас. Красимира Стоянова написала за своята леля няколко книги, в една от които разказва следното:

„Бях на 16 години, когато веднъж в дома ни в Петрич, Ванга заговори с мен, само че това не беше нейният глас. Останах с впечатление, че не тя, а някакъв друг човек говори чрез нейните уста. Думите, които аз чух, нямаха нищо общо с това, за което си говорехме до този момент. Сякаш някакво неизвестно лице се намеси в нашата беседа. Аз чух: „Ето, ние те виждаме...”, след което последва пълен отчет за това, което бях вършила в този ден до момента. Аз просто окаменях от ужас. Вкъщи бяхме само двете. След кратка пауза, Ванга въздъхна и каза: „Ох, оставиха ме силите...” и отново се върна към предишния ни разговор. Попитах я, защо изведнъж започна да описва моя ден, но тя отговори, че нищо не е описвала, а повтаряла това, което чувала. След това въздъхна: „О, това са силите, малките сили, които винаги са около мене. Но има и големи, които ги командват. Когато те решат да заговорят чрез моята уста, става ми зле и след това през целия ден не мога да дойда на себе си”.

Чувството на угнетеност, за което признава и самата Ванга, несъмнено показва, че на нея са ѝ се явявали тъмни духове, които могат да съобщават на хората онова, което е недостъпно чрез обичайното познание. Красимира Стоянова дава различни подробности за това как Ванга общувала с отвъдния свят. Като цяло, това са типични медиумни похвати, за които се знае от много векове: „Само понякога не можехме да проумеем защо нашата леля пребледнява, защо внезапно ѝ прилошава и неочаквано от устата ѝ излиза глас, който ни поразяваше със силата си, със съвсем различен тембър, с думи и изрази, които Ванга не притежава в речника си.“ „Внезапно ми заговори с непознат глас, от който ме побиха тръпки“.

Разбира се, подобен вид обсебване наблюдаваме в изключителни случаи. Обикновено хората се изкушават по дребни неща: да устроят по-добре земния си живот, като забравят за собствената си безсмъртна душа; поставят на първо място себе си и своите успехи, като напълно пренебрегват скърбите и страданията на ближните. Целта на дявола е да посее в хората злоба, самооправдание и недоверие в Бога. Едно от предпочитаните вражески внушения е мнителността: човек си измисля цели истории, като свързва отделни обстоятелства от собствения си живот, а в скърбите и неудачите вижда не проявата на Божия промисъл, а магическа намеса от недоброжелатели.

Но има една истина, която непременно трябва да знаем. На душата повече от всичко вреди непримиримата вражда спрямо останалите хора и именно тя повече от всичко ни кара да мислим за магьосничество спрямо враговете ни. Обикновено в магьосничество бива подозиран далечен родственик, съседът, колегата на работното място. По такъв начин се създава изпълнен със страх и окултизъм мироглед, в който личните беди се свързват с обидите на предполагаемия зложелател, като в крайна сметка християнството постепенно изчезва от нашия битов, всекидневен живот, изтласкано от мисли за заговори и желание за магическа защита от тях.

В тази връзка при стареца Паисий Светогорец има много полезни разсъждения:

„А какво зло причиняват хората, които са медиуми, екстрасенси, „ясновидци“ и подобните на тях! Не стига, че вземат пари от хората, а също така разрушават и семейства. Например, човек отива при „ясновидец“ и му разказва за своите проблеми. „Погледни – отвръща му „ясновидецът“ – една твоя родственица, леко смугла, ръст малко над средния, ти е направила магия.“ И човек започва да си мисли кой от неговите роднини има такива характерни черти. Няма как някои от неговите родственици малко или много да не отговаря на това, което му е описал магьосникът. „А-а – казва си човекът, намерил „виновницата“ за своето страдание – значи така, тя ми е направила магия!“ и в него се поражда ненавист към тази жена. А тя нещастната съвсем не знае причината за неговата ненавист. Случва се да му направи някое добро, но той кипи от гняв към нея и даже не иска да я види! После отново отива при магьосника и му казва: „ А сега трябва да развалим магията. За това трябва да ми дадеш определена сума“. „Е, какво пък – мисли си обърканият човек – щом като той откри, кой ми е направил магия, длъжен съм да го възнаградя!“. И му се отплаща. Виждаш ли как работи дяволът? Той създава съблазни. Когато човек е добър – дори действително да знае кой е причинил някому нещо лошо – никога не би казал на пострадалия: „Еди-кой-си ти стори нещо лошо“. Не, той би се постарал да помогне на злощастния човек. „Слушай сега - би му казал той – не приемай тези помисли. Иди се изповядай и не се страхувай от нищо“. Така би помогнал и на единия, и на другия. По такъв начин онзи, който е причинил вреда на ближния си, като види как другият се отнася спрямо него с доброта, ще се замисли – в добрия смисъл на тази дума – и ще се разкае.“

Получава се нещо удивително: истинското нападение на врага не се явява някакво си магьосничество или уроки, а мисълта за това, че ти е причинена вреда чрез тях. По отношение на всички изкушения на падналите ангели ни се иска да припомним думите на Св. Писание: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като викащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света. А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин. (1 Пет. 5:8-11).