Отец Владимир Духанин: За злите духове и влиянието им върху хората - ч.1

от Предание БГ

Може би всички ние често сме се сблъсквали със становището, че тъмните сили въздействат върху човека, когато той се отдаде на пороци или магьосничество. В същото време малко хора обръщат внимание на това, какво е тяхното реално въздействие, на което човек бива подложен без каквато и да е връзка с магията. Следователно, важно е да имаме правилна представа за тъмните сили и способите им за въздействие върху хората.
Какво представляват демоните?

Това са същества, надарени с разум, безплътни, отпаднали от Бога, които са във вражда с всичко добро в света. Лишени от духовното Небе, те се намират в поднебесната сфера или въздуха (вж. Еф. 2:2) и са насочили своята злоба към света на хората.

На тях принадлежи определена власт в този свят, доколкото венецът на творението – човекът, след грехопадението отстъпва своето място на лукавия княз. В тази връзка става ясно, че тъмните сили са способни да причиняват определени вреди. Така, в Св. Писание, в книгата Товит се споменава за демона Асмодей, убил последователно седемте съпрузи, за които била омъжена Сара, Рагуиловата дъщеря (вж. Тов. 3:8). В книга Йов се разказва как огън Божий паднал от небето, като изгорил стадото овце, принадлежащо на Йов заедно с момците (вж. Йов 1:16). Под въздействието на тъмните сили също така задухал силен вятър, който разрушил къщата, където се били събрали децата на Йов и те всички умрели(вж. Йов 1:18-19). Наистина, в тези разкази има една особеност. Всички бедствия, случили се с Йов и неговото семейство, били допуснати от Бог, Който се съгласил, за да изпита праведника, да остави подобно вредно демонично въздействие (вж. Йов 1:6-12).

Именно на това трябва да обърнем внимание. Влиянието на демоните върху света със своето разрушително действие може да бъде невероятно силно, но те зависят от Бога и могат да действат само тогава, когато това се допуска от Господ. От Евангелието ние знаем, че бесовете дори не могат по свое усмотрение да влезнат в свинете, поради което били принудени да измолят позволение от Спасителя(вж. Мат. 8:31). По този повод св. Йоан Златоуст пише:

„Демоните без Негово разрешение не се осмеляват да се докоснат дори до прасетата ... А че бесовете ни мразят повече от безсловесните животни е известно на всички. Ето защо, ако те не са пощадили и свинете, но в един миг всички са ги хвърлили във водата, колко повече биха навредили на хората, биха ги мъчили и влачили през пустините и ако не бе Провидението Божие, те не биха спестили и най-жестоки мъчения, ако то не спираше и не удържаше техния стремеж към това.“

Това означава, че основа на нашия духовен живот трябва да бъде не страха пред поднебесните духове на злобата, а страх Божий, да не отпаднем от Него посредством нашите грехове, чрез което да допуснем непосредствено въздействие от страна на падналите ангели.

Светът на падналите духове е невидим за нас, но въпреки това може да проявява по видим начин своето съществуване. Още повече, че това често се случва именно там, където човек най-малко го очаква, например при появата на помисли и желания, възникващи в душата. В житието на света мъченица Юлиания се разказва как веднъж по време на молитва ѝ се явил дяволът под образа на светъл ангел, като я убеждавал да принесе жертва на бесовете. Господ укрепил св. Юлиания и тя устояла на неговото изкушение. Демонът признал на светата угодница:

„Аз съм онзи, който някога придумах в рая Ева да наруши Божията заповед. Аз внуших на Каин да убие своя брат Авел. Аз научих Навуходоносор да постави златен истукан в полето Деир. Аз прелъстих иудеите да се поклонят на идолите. Аз направих премъдрия Соломон безумен, като възбудих в него страст към жените. Аз внуших на Ирод да избие младенците, а на Иуда да предаде Учителя и да се обеси. Аз подбудих иудеите да убият с камъни Стефан, накарах Нерон да разпъне надолу с главата Петър и да убие с меч Павел. Мнозина съм прелъстил и съм им причинил вреда.“

 Злите духове са способни да ни внушат помисли, които ние    възприемаме като собствени. Това винаги са мисли, които ни тласкат към грях и не ни позволяват да се обърнем към Бога. Мрачните демони оказват въздействие на волята, възбуждат в нас порочни желания, притъпяват гласа на съвестта ни, карат ни да се наслаждаваме само на земните блага, а след това, когато се открие цялото безсмислие на живота без Бога, те водят душата към отчаяние.

Би било наивно да си мислим, че демоните въздействат на хората, като се представят само като привидения и призраци или под формата на страховити обсебвания. Тяхното влияние върху хората бива най-разнообразно и не всякога внушава страх. Наистина ужасното е онова, е че демоните възпрепятстват обръщането на човека към Бога, към начин на живот според Евангелските заповеди. При всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му (Мат. 13:19) – по този начин Господ изобразява състоянието на тези хора, които са чули благовестието, но не са му обърнали необходимото внимание. Човек даже не подозира, че когато слуша словото на Истината, на сърцето му става по-леко, но ако то не намери реализация в живота, то бива похитено от лукавия. В невярващите, по думите на апостол Павел „богът на тоя век (т.е. дяволът, бел авт, о.В.Д.) е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието“ (2 Кор. 4:4). Това е отразено в невъзможността да се види и да се възприеме истинския духовен живот, а се предпочитат водещите към погибел съкровища на земния свят.

Бесовете, подобно на обучени психолози, ни изследват, за да разберат към какво имаме склонност и по този начин да разберат къде най-вече биха могли да ни изкушат. Господ казва: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41). Без вътрешна бдителност и постоянно призоваване на Бога не е възможно да разберем козните на лукавия.

Бесовете, ако трябва да се изразим по светски, работят индивидуално с всеки човек съобразно с неговите слабости и пристрастия. Понякога съблазняват чрез плътски наслаждения, понякога – чрез жаждата за чест и слава, а понякога – чрез мнението на човека за себе си, че е добродетелен. Според написаното от авва Евагрий: „някои от нечистите демони изкушават хората по човешки, а други ги правят като безсловесните животни. Първите, щом дойдат, ни влагат тщеславни помисли, или гордост, или завист, или осъждане, които не могат да се отнесат към нито едно от безсловесните същества, а вторите, щом дойдат, възбуждат гняв или похот извън тяхното естество, защото тези страсти са общи за нас и безсловесните и са заложени в разумната ни природа (т.е. стоят по-ниско от нея или под нея).“

(следва продължение)