Отец Серафим Роуз: Защо хората се учат чрез болка и страдание?

от Предание БГ

Защо хората се учат чрез болка и страдание, а не чрез удоволствия и щастие?

Много просто: защото удоволствието и щастието създават привичка у човека да се задоволява с нещата, дадени му на този свят, докато болката и страданието го карат да потърси по-дълбоко щастие, отвъд пределите на тукашния свят. Ако в този момент изпитвам някаква болка, ще призова името Христово – не непременно да облекчи болката, но този Иисус, единствено чрез Когото можем да надмогнем този свят, може да бъде с мен през него, и Неговата воля ще бъде спрямо мен. Но в удоволствието не Го призовавам; доволен съм с това, което имам и си мисля, че повече не ми е нужно.

И защо философията за удоволствията е несъстоятелна? – защото удоволствието е мимолетно и на него не може да се разчита, а болката е неминуема. С болка и страдание Христос ни говори, а този Бог е благ и ни ги е дал, да, а също така и злото – защото чрез всички тези неща ние зърваме нещото, което се намира отвъд съществуванието на онова, което разкрива най-дълбокия копнеж на сърцето ни.