Изгубен в гората. Истинска история, случила се в Грузия

от Предание БГ

Сергей Хитанава разказва историята на своя дядо:

Моят дядо Николоз умря преди няколко години на 102 годишна възраст. Той бе със здрав разум и памет до края на живота си. Когато бил млад мъж, в живота му се случило чудо, което изцяло променило светогледа и начина му на живот.

Той повярвал на пропагандата на болшевиките и станал член на комсомола на петнадесет. Четири години по-късно станал комунист и за съжаление, участвал в рушенето на църквите. Когато опустошавали една от тях, той свалил една икона на Божията Майка от стената и се канел да я хвърли в огъня. Ала внезапно свето миро, подобно на сълзи, започнало да тече от очите на Пречистата Дева. Николоз извикал и побягнал навън, крещейки: „Иконата започна да плаче и да ми говори! Тя ми каза такива неща… Горко ми, окаяният аз и на всички тези, които оскверняват Божия дом!“
Той захвърлил оръжието си на земята, разкъсал си дрехите и побягнал в гората.
Братята и родителите му го търсили в планината дълго време, но Николоз сякаш бил потънал вдън земя. Всичко било напразно – не могли да го открият никъде.
Когато всяка надежда, момъкът да бъде намерен, изчезнала, той сам се завърнал вкъщи. Обаче бил ням като риба; единственият му отговор на всички въпроси бил: „Не помня нищо! По-добре не ме питайте за нищо.“
От този момент нататък Николоз избягвал комунистите. В селото плъзнал слух, според който иконата го е подлудила.
А Николоз дори не опитал да разсее слуховете. Рядко бил в компанията на други хора. Всеки ден от сутрин до мрак той работел на полето и в лозята. Винаги скривал част от припечеленото някъде. Събирал парите толкова усърдно, че дори да гладувал, не вземал нищо от спестяваното. Истината е, че никой от семейството му не знаел къде крие парите.
След това се оженил: момиче, останало сираче, го обикнало. Баба Мариам никога не съжалила, че се омъжила за дядо Николоз. Понякога тя казваше: „Ще ми се дъщерите и внучките ми да си намерят съпрузи „луди“ като Николоз.“
Когато грузинският народ постепенно се завърнал към Църквата по времето на духовното пробуждане, дядо Николоз се радваше много, но никога не влизаше в църква, казвайки: „Не съм достоен.“
Едва на смъртното си легло дядо Николоз разкри истината на мен и на моя братовчед-свещеник.
Според разказа му, когато побягнал в гората, няколко светци заедно с Небесната Царица му се явили. Света Богородица казала: „Господ ми даде Грузия (Иберия) като първи Мой дял на земята. Дори да разрушите Дома (т.е. църквите), няма да ви изоставя. Но няма да дам на грузинския народ дори една десета от изобилната благодат, която мога да осигуря. При това вашето страдание ще бъде удължено.“
След това го запитала: "Може би един ден ще Ми върнете Моят дом?“
Стана ясно, че през целия си живот дядо искал да построи църква (поне малка такава), посветена на Божията Майка, и заради това цял живот спестявал пари.
Но поради множеството икономически сътресения в страната, сумата, която бе събрал, бе изгубила своята стойност и Николоз не успял да осъществи своята мечта.
Точно преди смъртта си, дядо Николоз даде на братовчед ми своята стара торбичка за тютюн с няколко сребърни монети в нея и го помоли: „Зная, че тези пари няма да са достатъчно да се построи църква. Но вероятно можеш да поръчаш поставка за икона на Божията Майка от мое име.“

pravoslavie.ru