Св. Теофан Затворник: Как започва християнския живот в тайнството кръщение

от Предание БГ

Кръщението е първото тайнство в християнството, правещо човека християнин, достоен да бъде удостояван с даровете на благодатта и чрез другите тайнства. Без него човек не може да влезе в християнския свят - да стане член на Църквата. Предвечната Премъдрост си е построила дом на земята; вратата на този дом е тайнството кръщение. През тази врата хората не само влизат в Божия дом, но при нея се обличат и сдостойна за него дреха получават ново име и знак, отпечатващ се в цялото същество на кръщавания, по който после и небесните, и земните го разпознават и различават.

Който е в Христа, той е нова твар (2 Кор. 5:17) - учи апостолът. Християнинът става такава нова твар при кръщението. Човек излиза от купела съвсем не такъв, какъвто влиза в него. Както светлина е противоположна на тъмнината и животът - на смъртта, така и кръстеният е противоположен на некръстения. Заченат в беззакония и роден в грехове, човек до кръщението носи в себе си цялата отрова на греха, с цялата тежест на последствията от него. Той е в немилост пред Бога, по естество е чедо на греха; повреден е, разстроен е в самия себе си, в съотношението между частите и силите и в тяхната насоченост предимно към размножаване на греха; подчинен е на влиянието на сатаната, който властно действа в него поради греха, живеещ в него. В резултат на всичко това след смъртта си той неминуемо е оброчник  на ада, където ще трябва да се мъчи заедно със своя княз и с неговите съучастници и слуги.

Кръщението ни избавя от всички тези злини. То снема клетвата със силата на Христовия кръст и връща благословението - кръстените са Божии чеда, както Сам Господ им даде възможност да се нарекат и да станат (Иоан. 1:12). Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа(Рим. 8:17). Небесното царство принадлежи на кръстения вече поради самото кръщение. Той бива извзет от владичеството на сатаната, който сега губи властта над него и силата да действа самоволно в него. С влизането в Църквата - дома за убежище - за сатаната се затварят входовете към новокръстения. Той е тук като в безопасен двор.

Всичко това са външни духовни предимства и дарове. Какво се случва вътре? - Изцеление на греховната болест и повреда. Силата на благодатта прониква вътре и възстановява тук Божествения ред в цялата му красота, лекува разстройството както в състава и отношението на силите и частите, така и в главната насоченост от себе си към Бога - за Богоугаждане и увеличаване на добрите дела. Затова кръщението е възраждане или ново раждане, поставящо човека в обновено състояние. Апостол Павел сравнява всички кръстени с възкръсналия Спасител, давайки да се разбере, че те имат също такова светло в обновяването си същество, каквото се яви човечеството (човешкото естество) в Господ Иисус, чрез възкресението Му в слава(Рим. 6:4). Това, че и насоката на дейността в кръстения се променя, се вижда от думите на същия апостол, който на друго място казва, че те живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна (2 Кор. 5:15). Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога (Рим. 6:10). Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта (Рим. 6:4), и: ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха (Рим. 6:6).Така чрез силата на кръщението цялата дейност на човека се обръща от себе си и греха към Бога и правдата.

Обърнете внимание на думите на апостола: да не бъдем вече роби на греха (Рим. 6:6), и: Грехът не бива да господарува над вас (Рим. 6:14). Те ни дават да разберем, че това, което в разстроената паднала природа представлява сила, теглеща към греха, не бива напълно унищожено при кръщението, а само се поставя в такова състояние, в което няма власт над нас, не господарува над нас и ние не сме му роби. То се намира, живее и действа в нас, само че не като господар. От този момент нататък главенството принадлежи вече на Божията благодат и на духа, който съзнателно ѝ се предава. Свети Диадох, обяснявайки силата на кръщението, казва, че преди кръщението грехът живее в сърцето, а благодатта действа отвън; а след него благодатта се вселява в сърцето, а грехът привлича отвън. Той бива изгонен от сърцето като враг от укрепление и се заселва навън, в частите на тялото, откъдето и действа чрез откъслечни атаки. Затова и е непрестанен изкусител, съблазнител, но вече не е властелин - безпокои и тревожи, но не повелява.

Тук обръщаме внимание на това, как християнският живот започва чрез кръщението в тези, които ще се кръстят като младенци, както се случва предимно при нас. Защото тук началото на християнския живот има една характерна особеност, произтичаща от отношението на благодатта към свободата.

Вече знаете, че благодатта слиза върху свободното желание и търсене и че само от взаимното им съчетаване се зачева съответстващ на благодатта и на свойствата на свободната твар нов благодатен живот. Господ дава благодатта даром; но изисква човек да я търси и да я възприема с желание, посвещавайки се изцяло на Бога.

Изпълнението на това условие при покаянието и кръщението на възрастни е очевидно. Но как се изпълнява то при кръщението на младенци? При младенеца няма употреба на разум и свобода, следователно той не може да изпълни условието за християнски живот, тоест желанието да се посвети на Бога. А това условие непременно трябва да бъде изпълнено. Поради това християнския живот при кръстените младенци започва с една особеност. А именно:

Благодатта слиза върху душата на младенеца и сама извършва всичко в нея така, сякаш при това участва и свободата на единственото основание, че в бъдеще този несамосъзнаващ се и недействащ лично младенец, когато почне да води съзнателен живот, сам охотно ще се посвети на Бога, с желание ще възприеме благодатта, щом открие в себе си нейните действия, ще се радва, че я има, ще благодари, че е направено така за него, и ще изповядва, че ако в момента на кръщението му бяха дадени разум и свобода, той не би постъпил по различен начин и не би поискал нищо друго. Заради това бъдещо свободно посвещаване на себе си на Бога и съчетаване на свободата с благодатта, Божествената благодат се дава цялата на младенеца и без него извършва в него всичко, което е характерно за нея, само поради уверението, че изискваното желание и предаване на себе си на Бога несъмнено ще бъде факт - уверение, което дават кръстниците, гарантирайки на Бога пред Църквата, че този младенец, щом започне да води съзнателен живот, ще покаже именно такава употреба на свободата, каквато се изисква за благодатта, като поемат задължението действително да доведат кръщелника си младенец до това.

По този начин чрез кръщението в младенеца се посява семето на живота в Христа и съществува в него; но животът още сякаш не е негов - действа като формираща го сила. Духовният живот, зароден от благодатта на кръщението в младенеца, ще стане собствен за човека, ще се яви в пълния си вид, съответстващ не само на благодатта, но и на свойствата на разумната твар, едва когато той, след като у него се появи съзнание, със свободната си воля се посвети на Бога и с желаещо, радостно и благодарно възприемане усвои намерената в себе си благодатна сила. Истинският християнски живот действа в него и до този момент, но някак без негово знание, действа в него, а още сякаш не е негов; а от момента на осъзнаването и избора той става негов собствен, не само благодатен, но и свободен.

Поради този по-кратък или по-продължителен промеждутък от време между кръщението и посвещаването на себе си на Бога, началото на християнския нравствен живот чрез благодатта на кръщението в младенците се разширява, така да се каже, до неопределено пространство от време, през което младенецът зрее и се формира като християнин в светата Църква сред християни, както преди това се е формирал телесно в утробата на майка си.

От само себе си се разбира, че след кръщението на младенеца пред родителите и възпитателите стои много важна задача - така да ръководят кръщелника, че той, като почне да води съзнателен живот, да осъзнае в себе си благодатните сили, да ги приеме с радостно желание заедно със свързаните с тях задължения и изисквания от тях начин на живот. Това ги изправя лице в лице с въпроса за християнското възпитание или за възпитанието според изискването на благодатта на кръщението с цел запазване на тази благодат.

За да стане по-ясно как трябва да се държим с кръстения младенец, за да бъдат постигнати посочените цели, трябва да си припомним споменатата по-горе мисъл, че благодатта осенява сърцето и обитава в него, когато там е налице обръщане от греха и себе си към Бога. Заради тази нагласа, проявявана дейно, по-нататък се дават и всички други дарове на благодатта и всички предимства на облагодатените, Божие благоволение, сънаследство с Христа, поставяне извън областта на сатаната, извън опасността да бъдеш осъден в ада. А щом тази нагласа на ума и сърцето се притъпи или изгуби, грехът веднага отново започва да властва над сърцето, а чрез греха върху човека се поставят оковите на сатаната и му се отнемат Божието благоволение и сънаследството с Христа. Благодатта в младенеца укротява и заглушава греха; но той може отново да оживее и да се надигне, ако му бъдат дадени храна и свобода. И така, цялото внимание на тези, върху които лежи задължението да пазят в цялост приетото от купела дете-християнин, трябва да бъде насочено към това, по никакъв начин да не допуснат грехът отново да почне да властва над детето, по всякакъв начин да потискат и обезсилват греха, и да подбуждат и укрепват насочеността към Бога. Трябва да направят така, че това настроение в растящото дете да расте заедно с него, макар и под ръководство, но в същото време и самостоятелно, така че то все повече и повече да свиква да господарува над греха и да го побеждава заради Богоугаждането, да свикне така да употребява силите на духа и тялото, че това да бъде не робство на греха, а служение на Бога. Че това е възможно, се вижда от факта, че роденият и кръстеният целият е семе на бъдещето или земя, изпълнена със семена. Влятата от благодатта на кръщението нова нагласа не е само мислена или привидна, а е действителна, тоест също е семе на живота. Щом всяко семе се развива според вида си, то и семето на благодатния живот може да се развива в кръстения. Ако в него бъде поставено семе на побеждаващо греха обръщане към Бога, то също може да бъде развито и отгледано, както и другите семена. Трябва само да употребим действени средства за това или да определим целесъобразен начин за въздействие върху кръстения младенец.

При това целта, към която трябва да бъде насочено всичко, е този нов човек, като започне да води съзнателен живот, да се самоосъзнае не само като човек, като разумно, свободно същество, но заедно с това и като лице, поело задължение към Господа, с Когото е неразривно съединена вечната му участ; и не само да се осъзнае като такъв, но и да бъде способен да действа според това задължение и да вижда в себе си преобладаващо влечение към него.