Св. Игнатий Брянчанинов: Относно стремежа за извършване на чудеса

от Предание БГ

Стремежът, който се среща в съвременното християнско общество – да се виждат и даже да се извършват чудеса – не бива да се оставя без внимание. Този стремеж се нуждае от старателно разглеждане. Стремежът към извършване на чудеса силно се порицава от св. отци: такъв стремеж разкрива живеещата и господстваща в душата самоизмама, основана на самомнение и тщеславие.

Великият наставник на монасите св. Исаак Сирин така разсъждава по този въпрос: „Господ по всяко време е близък Застъпник на Своите светии, но без нужда не проявява Своята сила по някакъв видим начин или чрез явно за сетивата знамение, за да не се превърне Неговото застъпничество в нещо обикновено за нас, да не загубим нужното благоговение към Него и това да ни причини вреда. Така постъпва Той, като промисля за светиите. Бог допуска при всички обстоятелства те да проявят подвиг, съответстващ на силата им и да се потрудят в молитва, но заедно с това им показва, че нито за час не престава Неговата тайна грижа за тях. Ако трудността на обстоятелствата превишава мярата на техния разум, ако те изнемогват и не са в състояние да действуват поради своята естествена немощ, тогава Сам Той извършва необходимото, за да им помогне според величието на Своята власт, както подобава и както Той знае. Когато е възможно Той тайно ги укрепва, влагайки в тях сила за преодоляване на скърбите им. Той ги освобождава от тяхната скръб и обърканост с разум, който Сам им дарува, и като им дава да осъзнаят Неговия промисъл, извиква у тях славословие, което им принася всестранна полза. Когато обстоятелствата изискват явно подпомагане, Той върши според нуждата и това. Неговите средства и начини за подпомагане са най-мъдри. Те помагат при оскъдица, в случай на нужда, но не безсмислено. Който дръзва и моли Бога за извършване на нещо необикновено, без за това да го принуждава някаква необходимост, който желае чрез неговите ръце да се извършат чудеса, допуска да бъде изкушен в ума си от дявола, който му се надсмива. Такъв човек се показва тщеславен и е с боледуваща (повредена) съвест. Редно е в скърби да молим Бога за помощ. Да изкушаваме Бога без нужда е опасно. Наистина е неправеден този, който желае това. В житията на светиите намираме примери, че Господ е изпълнявал подобни техни желания, изразявайки Своето неблаговоление. Искащият и желаещият чудеса самоволно, без да е принуден за това, отпада от състоянието, в което може сам да се пази, и чрез своите скрити стремежи се отдалечава от разбирането на истината. Ако молещият за нещо необикновено бъде чут, то лукавият намира в него място, като в такъв, който ходи пред Бога без благоговение, с дързост, и като стори това, лукавият го хвърля в още по-големи скрити стремежи.

Истинските праведници не само не желаят да бъдат чудотворци, но и когато им се даде дар на чудотворство се отказват от него. Те не желаят това не само пред очите на хората, но и в себе си, в тайниците на своите сърца. Един св. отец заради своята чистота получил от Бога благодатен дар да узнава за идващите при него, но той молил Бога, като умолявал и своите приятели да просят същото – този дар да му бъде отнет.

Ако някои от светиите приемали дарованията, това било или по необходимост, или поради своята простосърдечност, други ги приемали по указание на Божия Дух, действащ в тях, но в никакъв случай не случайно, без нужда... Истинските праведници живеят постоянно с мисълта, че те са недостойни за Бога. Това, че смятат себе си за окаяни, незаслужаващи Божиите грижи, е свидетелство за това, че са наистина праведни“.

От това свято размишление следва заключението, че желаещите да извършват знамения желаят това поради плътско разгорещение, увлечени от неразбираеми за тях страсти, макар да им се струва, че се ръководят от ревност към Божиите дела. В такова състояние на самоизмама и разгорещение се намират и тези, които искат да видят знамения. Да изкушаваме Бога и да нарушаваме благоговението към Него е забранено във всички случаи, да се изпросва Божията помощ е позволено в крайна нужда, когато липсват собствени средства да се излезе от нея. Избора на средствата за подпомагане обаче трябва да предоставим на Бога, като се предадем на Неговата воля и милост. Господ винаги ще ни изпрати душеполезно средство за подпомагане. То ще носи както помощта, от която се нуждаем, така и вкусване на светото смирение чрез същата тази помощ. Тя не е свързана с външен блясък, както би се искало на същото плътско мъдруване, за да не се повреди душата от удовлетворяване на нейното тщеславие.

И в делото Божие, и в самото служение на Църквата трябва непрестанно да се призовава Божието благословение и Божията помощ, трябва да се вярва, че единствено Божествените духовни средства могат да бъдат полезни за вярата и благочестието, но в никакъв случай не тези средства, които ни предлага плътското мъдруване.