Страц Ефрем Кириакос: Човекът е създаден за любов

от Предание БГ

„И видя Бог, че това е добро.“ Човекът е създаден свободен заради любовта. Той е връзката между Твореца и творението. Краката му са стъпили на земята, а мисълта му е устремена към небето. Той е тяло и дух, реалност и тайна.

Св. Ириней казва: „Бог създал човека, за да му предложи чудесни дарове.“ Творението е акт на любов от една страна, в името на взаимната връзка, общението и привързаността. Тази покана предполага приемане или отхвърляне.

От друга страна човекът бил създаден с идеята да участва в божествената любов. Съвременната цивилизация отказва общение с Бога, тъй като използва творението без да има предвид неговия Творец, което от своя страна кара съвременния човек да отхвърли и своят ближен.

Отказът от безсмъртие кара човека да търси щастието в земните принадлежности. Неговият грях е, че греши по отношение на целта: това е източникът на човешката трагедия.

Когато човекът разтвори своето сърце за Бога, нетварните божествени енергии го изпълват и променят съществото му без да изменят естеството му, подобно на метал, загрят на огън, който става горещ и светещ: образ на обожествяването. Човекът приема общуването с Бога без да става бог по естество. 

Християнският Изток винаги е разглеждал творението като средство за съзерцание и оттам за отдаване на хвалебствие.

Християнският Запад предпочита да го консумира. Това е обобщение на историята на науката.

Западът, в началото на второто хилядолетие, насочва себе си към техологична активност и това става причината за желае „тварното вместо Твореца.“

 „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро."

От самото начало, човек разполагал не само с телесните очи, но и с духовно зрение, което му помагало да разчита символиката в Божественото творение.

Всичкото това не намалява ценността  на материята, тварността на природата, но ни кара да гледаме на нея през различна призма и да се отнасяме към нея именно от тази гледна точка.

Бог винаги присъства в цялото творение. „Който си навсякъде и всичко изпълваш“. Съвременните учени са открили чрез изследването на най-малките частици, че всички предмети са свързани помежду си.  

Човекът е микрокосмос. Той е мостът между земното и небесното, своеобразно послание на любовта. Сама по себе си любовта води към свобода. Ако човекът е цялостен, той има способността да съедини творението, поради това, че го насочва към неговия създател.  Това става посредством благодарността към благословенията, на които се радва. Чрез смирението той може да осъзнае щедростта на Твореца.

И ако някой намира радост в цялото това благодарение и смиреност, той се уподобява на Христос, първосвещеника на творението, отдава всичко на Господа, включително целият околен свят. В замяна Бог му дава радост и святост: "Твоя от Твоих Тебе приносяще о всех и за вся".

Превод: Лочанска Света Митрополия

Източник: http://orthognosia.blogspot.ca