Старец Тадей Витовнишки: Работното място и пътят на мира

от Предание БГ

   Често си спомням историята на сестра Й… Веднъж тя дойде при мен с организирана поклонническа група и започна да се оплаква: „Не издържам повече така! Хората са станали толкова груби един към друг!“. Тя сподели също така, че ще си търси друга работа. Посъветвах я да не прави това, тъй като нямаше много работни места и нивото на безработица беше високо. Казах й да спре войната, която водеше с нейните колеги. „Но аз не водя битка с никого!“, каза тя. Обясних й, че макар да не се бори с никого физически, тя водеше война с нейните колеги чрез своите помисли, от това, че е разочарована от своето положение.

   Тя твърдеше, че това (т.е. ситуацията в работата й) е отвъд издръжливостта на когото и да е. „Разбира се, че е така“, рекох й, „Но сама не можеш да се справиш. Нужна ти е Божията помощ. Никой не може да знае дали се молиш или не, докато работиш. И така, когато започнат да те оскърбяват, не отвръщай на техните обиди – нито с думи, нито с негативни мисли. Опитай да не ги обиждаш дори със своите помисли; моли се на Господ да им изпрати мирен ангел. Също помоли Той да не те забравя. Няма да можеш да направиш това изведнъж. Обаче, ако винаги се молиш така, ще видиш как нещата ще се променят постепенно и как хората също ще се променят. Всъщност, ти самата ще се промениш.“

   По онова време не знаех дали ще се вслуша в моя съвет. Това се случи в манастира Тумане през 1980 г. През 1981 г. бях изпратен във Витовнишкия манастир. Веднъж стоях под едно дюлево дръвче, когато забелязах, че е пристигнала група поклонници. Тя беше в групата и дойде при мен да получи благословение. И ето какво ми каза: „ О, отче, и представа си нямах, че хората са толкова добри“. Запитах я дали това се отнася за колегите й на работното място и тя потвърди. „Те се промениха толкова много, отче, направо е невероятно! Никой не ме обижда вече, а също така забелязвам промяната и в себе си“.

  Само да съществуваше поне един такъв човек във всяка фирма, фабрика или завод! Това би бил пътят към мира. Нужен е само един човек, който молитвено е съединен с Господа; и навсякъде ще се възцари мир – в семейството, на работа, в правителството, навсякъде. В присъствието на такъв човек ние получаваме освобождение от мрачните и тежки мисли.

Източник: "Нашите мисли определят нашия живот: Животът и Съветите на стареца Тадей Витовнишки".

Превод: Ловчанска Света Митрополия.