За изкушенията и духовния закон

от Предание БГ

   Отеческото изречение: “Дай кръв, за да приемеш дух”, - беше, може да се каже, постоянният девиз на приснопаметния старец. Такъв решителен и мъжествен човек като него не можеше да остави в живота си място за въпроси или съмнения. Впрочем, и горещата му вяра допълваше това прекрасно съчетание, което винаги довежда до положителни резултати. Решителността и смелостта са главните отличителни черти на свободата на човека, свидетелстващи за неговата воля и вяра в Бога - единственото, което се изисква от разумното естество. Те предизвикват и довеждат действието на благодатта, “лекуваща немощното и допълваща недостигащото”.

   По Божията благодат и благодарение на посочените качества за стареца нищо не изглеждаше невъзможно, обаче тези, които не можеха да достигнат това състояние, погрешно тълкуваха изискванията му като недостатъчни или прекомерни. За всичко, което изглеждаше сложно или трудно, старецът имаше готов отговор: “А къде е Бог?” За него това означаваше, че Бог непременно ще даде разрешение. Тази позиция беше за него основен принцип и тя се основаваше не само на дълбоката му вяра (на “съзерцателната вяра”, както я наричат светите отци), но и на покровителството на духовния закон, от който изцяло зависеше животът му. И изобщо, каквото и да се случеше, той съдеше за него въз основа на духовния закон. Но особено ярко се проявяваше това по отношение на въпросите, които се отнасяха лично до нас.

   В началото на пребиваването ни близо до стареца ние обикновено го посещавахме често, за да получим съвет или наставление. Независимо дали му казвахме за вълнуващите ни въпроси или не, той до най-малките подробности ни обясняваше смисъла на случилото се, като започваше от резултатите, разглеждаше предшестващите ги събития и състояния и стигаше чак до самия прилог на греховния помисъл. Старецът с такава точност разясняваше “откъде”, “защо” и “колко”, че бивахме поразени, като виждахме, как действа в него законът на духа на живота (Рим. 8:2 - слав.). Веднъж, когато направих някаква грешка (какво ли не се случва поради неопитност!), той ми наложи епитимия, като ми заповяда да извървя дълъг и безцелен път.

   Тъй като знаех, че старецът нищо не прави без причина, не зададох въпроси, но той сам ми каза: “Ако не добавим към покаянието и известна доза трудолюбие, не ще удовлетворим съда на духовния закон и може да бъдем подложени на изкушение с неизвестен изход от него.” Може да се каже, че духовният закон беше основата и критерият за оценка на целия кръг на действията ни, на всичките ни занимания и проблеми, както общи, така и частни. Авва Марк казва: “Истинското познание се състои в търпението на скърбите и в това -да не обвиняваме хората за собствените си нещастия”.

   Освен това, старецът често споменаваше за значението на изкушенията, имайки предвид както съвкупността от всякакви беди, от които бива изкушавано цялото човечество, така и събитията, случващи се с отделните хора. Основавайки се на духовния закон, в който се състои смисълът на общия Божий промисъл, той разглеждаше неприятните събития като инструмент, служещ за нашето поправяне, и ги наричаше изкушения.

   Впрочем, макар старецът добре да знаеше значението на донасяната от изкушенията полза и често да повтаряше светоотеческото изречение: “Премахни изкушенията и никой не ще се спаси”, а също - и думите на Писанието: не е възможно да не дойдат съблазни (Лук. 17:1), той щателно изброяваше причините и поводите за тях и ни учеше да ги избягваме, доколкото е възможно. Централно място в неговия опит заемаше този, както той го наричаше, двоен дълг: от една страна - разумно да се противопоставяме на причините и поводите за изкушения, за да предотвратяваме тяхното възникване, а от друга - тъй като те все пак имат място - да ги приемаме с вяра и надежда за ползата, която ще последва от тях. “Неочаквано случващите се с нас изкушения промислително ни обучават на трудолюбие и ни привличат към покаяние, даже въпреки нашата воля.” Освен това, сполетяващите хората скърби са рожби на собствените им пороци”. Привеждайкитези думи, приснопаметният старец се позоваваше на учителя на духовния закон, както той наричаше авва Марк Подвижник.

   В деятелната страна на живота в Христа се крие предълбока тайна. Две титанични влечения, съединени в човека, предизвикват в него силно и постоянно раздвояване, като всяко от тях бясно се старае да го увлече към своята страна, за да го завладее. Два противоположни един на друг вида любов, обърнати към противоположни полюси, са движещата сила на тези две влечения: любовта към Бога и любовта към този свят. Човекът, бидейки тяхна жертва, не винаги е в състояние разумно да определи на кое да отдаде предпочитание, което и го довежда до изменения. Средствата, поводите и причините, които помагат на хората, заплели се в тези влечения, да се пробудят, се наричат изкушения. Нужно ли е да ги описваме? Да ги изброявам ли - казва Псалмопевецът, - но те са по-многобройни и от пясъка (Пс. 138:18). Обаче следва поне малко да кажем за опита на стареца, който умееше да анализира изкушенията с изключително тънка разсъдителност.

   Изобщо, той смяташе всяко изкушение за полезно (сравни с Иак. 1:2), но отдаваше особено голямо значение на обяснението на изкушенията, причинени от нерадението и самомнението, които наричаше разрушителни. Несъмнено, Бог призовава всички да вървят след Него, обаче не всички откликват на Неговия зов. Откликналите на него непременно биват подлагани на жестоки изкушения, мярката на които Той определя Сам, съответно на дарения им разум.      Противоположната страна, замисляща зло против призованите от Бога, е любовта към този свят, лежащ в зло (1 Иоан. 5:19), на която ѝ се удава коварно и лицемерно да измами някои хора. А на онези, които не се покоряват на измамата, тя се стреми да задуши волята им посредством явно и неприкрито насилие. Незабележимият натиск на “измененията”, предизвиканиот този наш най-зъл съсед, не може да не повлияе на изначалното добро разположение на човека.

     Многобройните причини, предизвикващи изменения, са щателно изучени от светите отци. Те се подразделят на естествени, произхождащи от нашите естествени потребности, и придобити, предизвикани от страстите и бесовете. Обаче от която и причина да произхождат измененията, същността им се състои в това, че те са насочени срещу нашата воля.

   Именно в това непрекъснато люлеене на човека в различни посоки се гнездят изкушенията. Никой от плуващите по бурното море на този живот не остава свободен от борбата с тях. Неопитността, незнанието, безсилието, тежестта на глинената плът, лошото минало, страстите, навиците и заедно с това и дяволът - цялото това зло изменя и нарушава правилното разположение на човека, осквернява добрата му цел.

   Греховният закон, намиращ се в нашите членове (виж Рим. 7:23), който е проникнал в разума на човека, склонен от младини към зло (виж Бит 8:21 - слав.), отнема силата на добрия вървеж, предначертан от Божественото призоваване и от благородството на разположението. В такъв случай не остава друго средство, което да разбуди човека и да го подтикне напред, освен случващите се скърби, които се наричат изкушения.

Откъс от книгата "СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ: ЖИВОТ, ПОДВИЗИ, УЧЕНИЕ"
Монах Иосиф Ватопедски