Какво е необходимо за спасителна изповед?

от Предание БГ

   Какво е изповед? Изповедта е устното изложение на греховете на конкретния човек, които тежат върху неговата съвест. Покаянието изчиства душата и я прави годна да приеме Светия Дух, а изповедта без него, така да се каже, само изпразва душата от грехове.

 Ще ви дам една простичка аналогия и сравнение относно изповедта. Например, вие имате само един съд от даден вид, който поради нехайство и мързел сте оставили да събере малко по малко всякакъв вид мръсотия, така че вашия съд станал не само негоден за употреба, но дори като го гледате отвръщате поглед с погнуса. Но какво би станало, ако някой цар иска да ви обдари с благоухаещ и ценен балсам, една капчица от когото би излекувала всичките ви немощи и би ви защитила – какво бихте сторили тогава? Бихте ли отказали такъв ценен дар, само защото нямате друг чист съд, в който да го съхраните? Не! Би било съвсем естествено за вас да приемете такъв подарък и бихте опитали да изчистите своя съд.

   Как бихте започнали почистването на съда?

   Без съмнение, преди всичко друго, бихте искали да махнете всяка мръсотия; бихте започнали да го миете с вода и дори бихте го загрели, за да премахнете всяка неприятна следа, нали така?

   В дадения пример съда представлява душата, дадена ви от Бога, която е доведена до такова състояние, при което е изпълнена с всякаква неправда и беззаконие; а нека благоуханният балсам, подарен ви от царя, да е Светият Дух, Който лекува всеки грях и злочестина, с Когото Царят на небето и земята, Иисус Христос, ни е дарил. Да изследвате вашия съд означава да почувствате вина пред Господ и да си спомните всички грехове, които са се прокраднали в сърцето ви. Да изчистите своя съд символизира изповедта на вашите грехове пред духовния ви отец и измиването и нагряването му представляват искрено и дори пълно покаяние и доброволно решение да претърпите всяка скръб, лишения, болка, нещастия, и дори бедствията, които ви връхлитат.

   Сега кажете ми: не е ли изповедта полезна и необходима? Несъмнено е полезна и дори съществена; защото, както е невъзможно да изчистим един съд без да махнем цялата нечистота, също така е невъзможно да очистите душата си от греховете без изповед. Но кажете ми, сама по себе си изповедта дали е достатъчна да се приеме Светият Дух? Несъмнено не, защото да придобием благоуханен и скъпоценен балсам в омърсен съд не е достатъчно само да го изпразним, а е необходимо да го измием с вода и да го запарим. В такъв случай, за да приемете Светия Дух, не е достатъчно само да изповядате или издекламирате вашите грехове пред духовника си, но е необходимо също така да пречистите своята душа с покаяние и с тъга в сърцето да го сгреете с доброволното понасяне на страданията. Това в пълнота означава изповед и разкаяние!

   В какво се състои истинската и правилната изповед? Когато желаем да изчистим нашата съвест от греховете чрез Тайнството покаяние, трябва да направим следното:

   1) Преди всичко друго е необходимо да вярваме в Господ Иисус Христос и твърдо да се надяваме, че Той е готов да ни прости всеки грях, независимо от големината му, но при условие грешникът да се покае чистосърдечно; необходимо е да вярваме и да се надяваме, че Бог иска и търси нашето завръщане. Относно това Той ни уверява чрез пророка следното: "Жив съм Аз, казва Господ, не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив".

  2) Необходимо е да имаме съкрушено сърце. Кой е Бог? И кои сме ние? Бог е всемогъщ Творец на небето и земята; Той е страшният и праведен Съдия. А ние? Ние сме слаби и незначителни смъртни. Всички хора, дори и най-великите, не са нищо повече от прах в нозете на Господ, и дори не можем да си представим колко е противен на Господ всеки грях, и как всяко беззаконие Го оскърбява. А ние, незначителните и слаби смъртни, безкрайно обдарени от Бог, дръзваме да оскърбяваме Него – Подателят на всяко добро? О! Това е толкова ужасно! Ние сме такива длъжници пред Бога, такива оскърбители, не само че не трябва да посмяваме да се наречем Негови деца, но дори не заслужаваме да бъдем и най-презрени слуги.

   Затова, като имаме предвид всичко това, виждате какво разкаяние, какво ридание е необходимо да имаме, когато искаме да се изчистим от греховете. И трябва да чувстваме това не само преди и по време на изповедта, но и след нея. И дори по-важно, искате ли да дадете жертва, която е угодна Нему? Естествено, всички на драго сърце желаем това и доколкото можем искаме да я предложим. Но коя жертва би била угодна Богу? – съкрушеното сърце. Жертва Богу е дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено, това е жертва по-ценна на Бога от всички дарове и пожертвувания.

   3) Необходимо е да простим на нашите врагове и оскърбители всички обиди и злодеяния, които са ни сторили. Опрощение – какво означава да простиш? Да простиш означава никога да не отмъщаваш, нито по таен начин, нито явно; никога да не си припомняме неправдите, но по скоро да ги забравим и преди всичко, да обичате вашия враг като приятел, като брат, като другар; да защитите неговата чест и да се отнасяте с него правдиво във всички случаи. Това означава да простиш. И кой не би се съгласил, че това е трудно? И така, не е лесно да се простят неправди, но този, който може да го направи, поради тази причина е велик – наистина велик, както пред Бога, така и пред хората – да, наистина е трудно да простиш на враговете; но е необходимо, иначе и Сам Господ няма да прости. Иисус Христос е рекъл: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви". В противен случай, даже да се молите ежечасно на Господ, дори да имате такава силна вяра, че да можете и планини да премествате, дори да раздадете всичкия си имот, да предадете и тялото си на изгаряне – ако не се упражнявате в прошката и не пожелаете да простите на врага си, всичко ще бъде напразно, защото при подобни случаи нито молитвата, нито вярата, нито благотворителността ще ви спасят, накратко – нищо не би ви спасило.

   Но е необходимо да дадем прошка на враговете си, както е и крайно необходимо да молим за прошка онези хора, които сме оскърбили. Така, ако сте наранили някого с дума, помолете за прошка, идете и паднете в нозете му и кажете: „Прости ми“. Обидили сте някого с дело? Постарайте се да изкупите вината си и простъпките си като го компенсирате за вредата, и тогава бъдете сигурни, че всичките ви грехове, колкото и да са тежки, ще ви бъдат опростени.

    4) Нужно е да разкриете всичките си грехове без всякакво притворство. Някои казват: „По каква причина трябва да разкривам греховете си на Онзи, Който всичко знае?“. Разбира се, Бог знае всичките ни грехове, но Църквата, която е овластена от Господ да прощава и заличава грехове, не може да ги знае, и поради тази причина Тя не може без изповед да оповести тяхното опрощаване.

    И накрая, нужно е твърдо намерение да водите праведен живот занапред. Ако искате да сте в небесното царство, ако искате Бог да прости вашите грехове – тогава спрете да грешите! Само при това условие Църквата опрощава на каещия се неговите грехове. И онзи, който въобще не мисли да изправи себе си, се изповядва напразно, труди се напразно, защото дори свещеника да каже: „Прощавам и освобождавам“, Светият Дух не опрощава и не освобождава!

Автор: Митрополит московски Инокентий

Откъс от „Православен живот“(1988), т. 38, № 4.

Превод: Ловчанска Света митрополия