За Божията воля и за свободата

от св. Силуан Атонски

Горделивият не иска да живее според Божията воля: той обича сам да управлява себе си; и не разбира, че без Бога на човека не му достига разум да управлява себе си. И аз, когато живеех още в света и не бях познал Господа и неговия Свети Дух, и не знаех как ни обича Господ, се надявах на собствения си разум;

но когато, чрез Светия Дух познах нашия Господ Иисус Христос, Сина Божии, тогава моята душа се предаде на Бога и аз приемам всяка скръб, която ме сполети и казвам: „Господ бди над мене; от какво ще се уплаша?" По-рано не можех да живея така.

За този, който се е предал на Божията воля, животът е много по-лек, защото и в болест и в бедност, и в гонение, той мисли: „така е угодно на Бога, а на мен, заради моите грехове ми е нужно да търпя".

Ето, мен от много години ме боли главата и ми е трудно да търпя, но това е полезно за мене, защото чрез страданието душата се смирява. Моята душа пламенно желае да се моли и да извършва бдения, но болестта ми пречи, защото болното тяло има нужда от покой и отдих. И аз много молих Господа да ме изцели, но Господ не се вслуша в молбите ми. Значи това не би ми донесло полза.

А ето, че нещо друго ми се случи, и тогава Господ побърза да ме чуе и ме спаси. Веднъж на празник сложиха риба на трапезата; и докато се храних, една кост влезе в гърлото ми – доста надълбоко, в гърдите. Аз призовах светия великомъченик Пантелеймон с молба да ме изцели, понеже никой доктор не би могъл да извади костта от гърдите. И щом казах „изцели!", веднага чух в душата си отговор: „Излез от трапезата, изпълни до край дробовете си с въздух и костта ще излезе заедно с малко кръв". Така и направих: излязох изпълних дробовете си с въздух, поизкашлях се и голямата кост изскочи, заедно с малко кръв. и тогава разбрах, че ако господ не изцелява главата ми, това означава, че за моята душа е по-полезно да търпя такива болки.

По-скъпоценно от всичко на света е това – да познаваш Бога и да проумяваш, макар и от части, Неговата воля.

Душата, която е познала Бога, трябва във всичко да се предаде на Божията воля и да живее пред Него в страх и любов. В любов, защото Господ е любов. В страх, защото трябва да се бои от това, да не би някак да оскърби Бога с какъвто и да е лош помисъл.

О, Господи, чрез силата на благодатта на Светия дух, сподоби ни да живеем според Твоята света воля!

Когато благодатта е с нас, тогава ние сме силни духом; но когато я загубваме, тогава виждаме собствената си немощ;виждаме, че без Бога ние не можем дори само и да помислим нещо добро.

Милостиви Боже, Ти знаеш нашата немощ! Моля Те: дай ми смирен дух, защото по Твоето милосърдие, Ти даряваш на смирената душа сили да живее според Твоята воля; Ти ѝ откриваш Своите тайни; Ти ѝ даваш да Те познае и да познае колко безкрайно ни обичаш!

Този, който изпълнява волята на Господа, винаги е доволен, макар и да е беден или дори да е болен и страдащ, защото той бива развеселяван от Божията благодат. А онзи, който е недоволен от съдбата си, роптае срещу болестта си, или срещу оня, който го е обидил, той нека знае, че се намира в духа на гордостта, който е отнел от него благодарността към Бога.

Но дори и да е така, не унивай, а се постарай да се уповаваш с твърдост на Господа и Го моли да ти даде духа на смирението; и когато при теб дойде смиреният Дух Божий, ти ще Го възлюбиш и ще бъдеш в покой, макар да те сполетят скърби.

Добро е това, да се научиш да живееш по Божията воля. Тогава душата непрестанно пребивава в Бога и бива изпълнена с покой; и обзет от тази радост, човек се моли всяка душа да познае Господа; да познае колко много ни обича Той и в какво изобилие ни дава Светия Дух, Който весели душата в Бога.

И всичко, всичко е мило на душата тогава, защото всичко е Божие.

Из „Писания" на св. Силуан Атонски, изд. манастир „Свети Георги Зограф", Света Гора, Атон