Църквата и окултизмът, вярата и съмнението

от Йерей Владимир Елисеев

Кръщението още не означава спасение - то е само посвещение в числото на воините за битка с греха, която трае цял живот. Кръщението дава на човека оръжие за тази битка, но той трябва да я спечели сам. Разбира се, това е невъзможно без Божията помощ, но и собственото участие и усилие на човека е задължително.

За оказване на такава помощ в Църквата са утвърдени Тайнствата, които отсъстват в която и да е друга религия. Има ли го някъде Тайнството на Причастието - това духовно "кръвопреливане" от Самия Господ Иисус Христос за спасение на нашата смъртно болна душа и тленно тяло, освен в Христовата Църква? - Не. Тайнството на Причастието е най-явното и очевидно доказателство за нашето обожествяване, нашето съединяване с Бога, когато Неговата плът и кръв осезаемо и зримо влизат в нас и ние буквално, а не символично ставаме част от Неговото Тяло. Нашето хилядолетно гърчене на тази планета в опит да създадем вечно устойчиво и съвършено общество, нашите индивидуални ежедневни напъни да се променим към по-добро показват само, че не е възможно сами да се издърпаме за косата от водата. Човек не може да се спаси сам, със свои собствени усилия и без Божията помощ - само може да се погуби. А нашето телесно "врастване" в Господа чрез Тайнствата на Църквата спасява видимо, правейки ни същества вече не на земното (тленното и безнадеждно), но на небесното царство, където само е възможно съвършеното.

Източните и окултните учения пък (особено будизмът) ни предлагат да разчитаме само на себе си, като ни измамват с обещание на невъзможното. Ето какви съвети, приписвани на Буда, можем да открием в Тайната доктрина - теософски труд, издаден от Е. П. Блаватска, основоположничка на съвременната теософия:

"Буда е казал, че ние не бива да вярваме в каквото и да е само затова, че така е било казано; ние не трябва да вярваме на традициите само затова, че те са предавани от древни времена; ние не трябва да вярваме на общоприетите мнения като такива; ние не трябва да вярваме на писанията на мъдреците само по тая причина, че са ги писали мъдреци; не трябва да вярваме на фантазии, за които се предполага, че са вдъхновени от ангел (т. е. струват ни се нещо божествено); ние не трябва да се доверяваме на изводи, направени от някакви случайни предположения; не следва да вярваме на каквото и да е само поради това, че то е подкрепено от авторитета на нашите преподаватели или учители; но в писание, доктрина или твърдение ние трябва да вярваме само тогава, когато нашият разум и нашето съзнание ги потвърждават" (цит. по 1, стр. 4).

А ето какво казва Иисус Христос:

"Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки" (Иоан. 11:25-26).

"Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината" (Иоан. 12:46).

И така, окултистите заедно с Буда ни призовават да се съмняваме във всичко и да вярваме само на себе си, основавайки се на собствения си "здрав" разум. Да си представим младенец, който не желае да вярва на възрастните и се пъха в огъня. Не сме ли по-лоши от младенци пред Господа, Твореца на тварите, истинския Владика на света и Пазител на всичко, Който ни призовава да Му вярваме, че пазенето на Неговите заповеди е нужно за нашето благо и че сме духовно слепи, за да можем да решаваме кое е истина и кое - лъжа? Та нали Бог е център на вселената и създател, а не ние. Как можем да оценяваме каквото и да било, без да се съизмерваме със Словото Божие?

 И така, от едната страна ни се предлага да подлагаме на съмнение всичко и да вярваме само на себе си, на своя "здрав" разум, а от другата се изисква "да се отречем от себе си" и да следваме Христос (Марк. 8:34), като не се доверяваме на себе си, а само на Господа. Първото води до самомнение и гордост, а второто - към смирение и покаяние, и в края на първия път ни очаква сатаната, а на втория - Христос.