Защо не трябва да се съкращава Тайнството Кръщение

от Архим. Тихон Шевкунов

Самият аз само веднъж се заех с подобно нещо. Но не с екзорцизъм, разбира се, а само допълних докрай тайнството кръщение на едно момче, съкратено някога от неизвестен свещеник.


По това време аз служех в Донския манастир. Веднъж при мен дойде около 40-годишен мъж, подполковник от милицията Валерий Иванович Постоев. Той беше невярващ и дори некръстен, но нямаше къде да отиде освен в църквата. С единствения му син, десетгодишния Валери, се случвало нещо немислимо. В присъствието на момчето започнали да се запалват всякакви неща. Сами по себе си. При появата на Валери горяло всичко - хладилници, възглавници, столове, легла, шкафове. Семейство Постоев вече не отивало на гости: пожарът бил сигурен в рамките на двайсет минути. Поради същата причина не пускали момчето и на училище.
Гледали го лекари и екстрасенси, служители на тайните служби и на още някакви особени закрити учреждения - всичко било безполезно. В няколко вестника излезли сензационни репортажи със снимки на момчето и на пожарите, предизвикани от него. Но родителите не се радвали на тази слава. За всеки случай те покръстили сина си. И все пак всичко наоколо горяло, както и преди. Отчаялият се подполковник стигнал до Донския манастир - някой го посъветвал да се помоли край току-що откритите мощи на св. патриарх Тихон. Там се и срещнах с него.
Не можех да разбера защо пожарите не спират след тайнството кръщение. Докато не зададох въпроса: колко време е продължило кръщението на детето? По-малко от половин час, отговори подполковникът. Обикновено кръщението заема много повече време. И веднага стана ясно: свещеникът, който е извършвал тайнството, е пропуснал едни особени древни молитви, които Църквата нарича заклинателни. Те са само четири и някои от тях са доста дълги. Случва се, за съжаление, че свещениците, особено модернистки настроените, както ги наричат, пропускат тези молитви, смятайки ги за ненужни. А именно с тях Църквата с властта, дадена й от Бога, моли за избавянето на човешката душа от домуващото в нея древно зло. Но на нашите модернисти всичко това изглежда смешно и архаично. Страх ги е да не се покажат несъвременни и смешни в очите на своите енориаши. Въпреки че аз никога не съм виждал тези неща да предизвикат дори усмивка дори у слабоцърковни хора.
Написах за Валери Постоев на отец Йоан и той отговори, че трябва да се прочетат непрочетените за момчето заклинателни молитви. Така и направихме в храма на Донския манастир. От този ден пожарите свършиха. Подполковник Валерий Иванович се кръсти и всичките му домашни станаха наши енориаши. Момчето отдавна порасна и стана също майор от милицията. Сега той преподава във Висшата московска полицейска школа и си спомня за миналото по запазените в семейния архив снимки на пожари в дома им.

 

из книгата "Несветите Светци"