Св. праведен Йоан Кронщадтски: Мисли за изповедта

от св. правед. Иоан Кронщадски

Кажеш ли със съкрушено сърце греховете си на Господа – и те се стапят; въздъхнеш ли, съжалиш ли за греховете – и ги няма. „Кажи беззаконията си, за да се оправдаеш" (Ис. 43:26). Както идват, тъй си и отиват. Мечтата си е мечта. Осъзнаеш ли, че са мечтание, нелепост, безумие, решиш ли за напред да се държиш изправно – и Бог ги очиства чрез Своя служител и Св. Тайнства.

За Покаянието. Покаянието трябва да бъде искрено и напълно свободно и в никакъв случай не принудено от времето или навика, или изповедника. В противен случай това няма да е покаяние. Покайте се – е казано – защото се приближи Царството Небесно (Мат. 4:17), приближи се, тоест само дойде, не е нужно да го търсите дълго, то търси вас, свободното ви разположение, тоест: „сами се разкайвайте със сърдечно съкрушение". „И се кръщаваха – е казано за кръстените от Иоан, - като изповядваха греховете си" (Мат. 3:6), тоест сами признаваха греховете си. А тъй като молитвата ни е предимно покаяние и прошение за опрощаване на греховете, тя непременно трябва винаги да бъде искрена и съвършено свободна, а не по принуда, предизвикана от обичая и навика. Молитвата трябва да бъде такава и когато е благодарствена и славословие. Благодарността предполага наличие в душата на облагодетелствания на пълнота, на свободно, живо чувство, свободно преливащо през устата: „от препълнено сърце говорят устата" (Мат. 12:34). Славословието предполага изблик на удивление у човека, съзерцаващ делата на безкрайната Божия благост, премъдрост и всемогъщество в нравствения и материалния свят и поради това също толкова естествено трябва да бъде напълно свободно и разумно дело. Общо взето молитвата трябва да бъде свободно и напълно съзнателно изливане на душата на човека пред Бога. „Изливам душата си пред Бога" (молитвата на Ана майката на Самуил) (!Царств. 1:15).

Съзнанието, паметта, въображението, чувството, волята помагат на покаянието. Както грешим с всички сили на душата, така и покаянието трябва да бъде вседушевно. Покаяние, което е само на думи, без намерение за поправяне и без чувство за съкрушение е лицемерно. Съзнанието за греховете се замъглява, трябва да го проясним. Чувството се заглушава, притъпява, трябва го събудим. Волята затъпява, обезсилва се за поправяне, трябва да я принуждаваме: „Царството Небесно бива насилвано" (Мат.11:12). Изповедта трябва да бъде сърдечна, дълбока, пълна.

Плътският човек счита християнската свобода за робство, например: ходенето на богослужение, постите, говеенето, изповядването, причастяването, всички тайнства, а не знае, че всичко това е изискване на природата му, необходимост за духа му.

До какво водят постът и покаянието? Струва ли си трудът? Водят до очистване от греховете, до душевен покой, до съединение с Бога, до осиновяване, до дръзновение пред Господа. Има за какво да попостим и да се изповядаме чистосърдечно. Наградата за добросъвестния труд ще бъде неоценима. У мнозина ли от нас има чувство на синовна любов към Бога? Мнозина ли от нас с дръзновение, неосъдително се осмеляват да призовават Небесния Бог Отец и да казват: „Отче наш!.." Или обратно, в сърцата ни изобщо не се чува такъв синовен глас, заглушен от суетата на този свят или от привързаност към неговите предмети и удоволствия? Не е ли далеч Небесният отец от сърцата ни? Не трябва ли ние, отдалечилите се от Него в далечна страна, да си Го представяме като Бог Отмъстител? Да, поради греховете си всички заслужаваме справедливия Му гняв и наказание и е чудно как Той толкова много ни дълготърпи, как не ни отсича като безплодни смоковници? Да побързаме да Го умилостивим с покаяние и сълзи. Да влезем сами в себе си, с цялата си строгост и да разгледаме нечистото си сърце и ще видим какво множество нечистоти заграждат достъпа на божествената благодат до него, ще осъзнаем, че сме духовно мъртви.

Всеки път, щом паднеш, ставай и ще се спасиш. Ти си грешник. Постоянно падаш. Научи се да ставаш. Постарай се да придобиеш тази мъдрост. Тя се състои в следното. Научи наизуст псалома: „Помилуй мя Боже, по великата Си милост" (пс.50), внушен от Св. Дух на цар и пророк Давид, и го казвай с искрена вяра и упование, със сърце съкрушено и смирено. След искреното ти разкаяние, изразено със словата на цар Давид, за теб тоз час ще възсияе от Господа опрощаване на греховете и ще почувстваш мир на душевните си сили. Главното в живота е: бъди ревностен за взаимна любов и не осъждай никого. Всеки ще даде отговор за себе си пред Бога, а ти гледай себе си. Пази се от злобата.

 

Из: „Мисли на християнина за покаянието и Светото Причастие“ - св. правед. Иоан Кронщадтски, изд. на Видинската св. митрополия