Църквата и консуматорството

от свещеник Сергей Круглов

Нашето съвременно общество понякога е наричано "потребителско". Ключовите думи в това общество са "дай", "мое", "имам"... Рекламата на стоките, които трябва да си купим на всяка цена, е символ на тази епоха.

- "Моето червено копче!" (рекламен слоган), "Нима съм достойна за това!" (реклама на парфюми), "Не пресъхвай!" (реклама на спрайт).
Основното послание на такова общество при съприкосновението с тази или онази реалност е : "Какво ще придобия с това, какво то ще ми даде?" Мнозина се опакват, че в Русия никой не иска да работи. И се чудя - загубва се творческото отношение към труда, заинтересоваността както към процеса, така и към резултатите от този труд.... Интересът е в друго - колко ще ти платаят за труда; и се стремиш по-малко усърдие да вложиш, а да получиш повече.... Не рядко се възмущаваме, например от лекаря, който е равнодушен към болните, от учителя, който е равнодушен към учениците, от полицая, незаинтересован от разкритието и превъзпитанието на престъпника, а в отговор слушаме: "Защото на нас не ни плащат! Защото на нас НЕ СА НИ ДАЛИ!" Духът на консуматорството убива главното, от което е жива човеческата общост – жертвената любов.
Едно от страшните проявления на "духът на този свят" е, когато ние християните довеждаме със себе си духът на консуматорството в Църквата Христова, в това общество, което изначало е устроено на принципа на "отдаването", защото Сам Господ е отдал Себе Си за нас, отишъл е на кръста и от нас изисква същото: "Даром получихте, даром давайте!" Много от нас помнят словата за "придобиване на Светия Дух", обаче дали много се замислят: а каква е следващата стъпка? Е, вкусил си ти чрез тайствата в Църквата благодатта на Светия Дух, но готов ли си и сам да я отдадеш, да послужи за изпълнение на заповедите за любов към ближния или се опитваш да я покриеш някъде на тайно, та тайно от всички да я ползваш и да й се любуваш насаме, както користолюбивият пушкинов рицар.
Дойди в храма, постави свещ, помоли се, поизповядай се, причасти се (още един рекламен девиз: "Всичко правилно съм направил!"), с цел да получим някаква полза за себе си.... "Натисни на копчето – получаваш резултат, твоята мечта се осъществява!" Външно отделяйки се от този свят, ние често принадлежим на света с вътрешностите си именно чрез това желание. И тези, които се отнасят към Църквата скептично или враждебно, гледат на нас – на Христос в нас, чрез нас, и не Го виждат, жертвената любов в нас не намират, и се усмихват: "Да, ясно, вие претендирате, но сте такива, каквито сме и ние..." Наистина, горки и справедливи са думите в Свещеното Писание: заради нас името Божие се хули между езичниците. Защото ние, днешните християни, сме призовани да проповядваме Евангелието, точно както са били призовани и първите ученици на Христос – апостолите. А главната проповед е не в словата, а в живота, който ние живеем и когото виждат нашите ближни. Тази е светлината на вярата, която свети - или не свети - в нашите очи.
Превод: Ловчанска света митрополия
Източник: radiovera.ru
Снимка: viewsofia.com