ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА СВЕТИЯ СТАРЕЦ СЕРАФИМ САРОВСКИ - ЗА ДУШЕВНИЯ МИР

от Свети Серафим Саровски

Нищо по-хубаво няма от Христовия мир, в него се разрушава всяка сила на въздушните и земните духове: „защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата." (Ефес. 6:12). Признак на разумната душа е, когато човек потапя ума вътре в себе си и има действие (духовно движение) в сърцето.

Тогава благодатта Божия ще му придаде осенение и той ще пребивава в мирно устроение, а посредством това - и в премирно: в мирно, т. е. с блага съвест, а в премирно пък, понеже ума съзерцава в себе си благодатта на Светия Дух, по словото Божие: в мира е Неговото място (сравни Пс. 75:3).
Може ли да видя слънцето с чувствените си очи и да не се зарадвам? Но колко по-радостно бива, когато умът види с вътрешното си око Слънцето на правдата Христос. Тогава наистина се радва с ангелската радост; за същото и апостолът е казал: „А нашето живелище е на небесата" (Фил. 3:20).
Когато някой в мирно устроение ходи, то като че ли с лъжица черпи духовните дарове.
Светите отци, имайки мирно устроение и бидейки осенявани с благодатта Божия, са живели дълго.
Когато човек влезе в мирното устроение, тогава той може от себе си и на другите да излива светлина за просвещение на разума; преди това пък за човека е нужно да си повтаря тези слова на Анна пророчица: „дръзки думи да не излизат из устата ви" (1 Цар. 2:3) и словата Господни: „Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си." (Мат. 7:5).
Този мир, като някое безценно съкровище, е оставил Господ наш Иисус Христос на Своите ученици преди смъртта Си, казвайки им: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам." (Иоан 14:27). За това така говори и светият апостол: „и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. " (Фил. 4:7).
Ако не възнерадее човек за потребностите на този свят, то не може да добие душевния мир. Душевният мир се придобива от скърби. Писанието говори: „Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода. " (Пс. 65:12). На искащите да угодят на Бога пътят лежи през много скърби.
Нищо така и не съдейства за придобиването на вътрешния мир, както мълчанието и доколкото е възможно, непрестанната беседа със себе си и редката с другите.
И така, ние сме длъжни всички свои мисли, желания и действия да съсредоточим към това, чрез което да получим мир Божий и с Църквата винаги да пеем: „Господи Боже наш, мир ни дай." (по Ис. 26:12).

Превод: Ловчанска Света Митрополия